Треньорът, който се бори срещу расизма, мафията и старите разбирания

През ноември 2010 година, в една приятелска среща в Клагенфурт (Австрия) между Италия и Румъния, селекционерът на „скуадра адзура” Чезаре Прандели се изправя срещу ултрите, поддържащи собствения му отбор, заради техните скандирания срещу чернокожия нападател Марио Балотели.

През май 2012 година Италия отива да тренира в скромното селце Рицикони в Реджо-Калабрия, за да демонстрира подкрепата си в борбата с организираната престъпност. Това село държавата бе отнела от ръцете на местната мафия - Ндрангета, която за отмъщение го опожари няколко пъти.

А през юни 2012 година Италия, на лагер във Варшава за европейското първенство в Полша и Украйна, отива на посещение в концентрационния лагер в Аушвиц. Там звездата на тима Балотели, чиято приемна майка е еврейка, плаче неутешимо заедно с Антонио Касано – другия буен нападател на Ла Национале.

Чезаре Прандели, 59-годишен, винаги е бил треньор с общественически нагласи и силни убеждения на и извън футболния терен. След като триумфира във Фиорентина, където с привлекателен футбол класира отбора за Шампионската лига и бе учител за младите, предаде своите революционни идеи и в националната селекция. В страната на катеначото и контраатаката постави ударение върху владението на топката и техничните полузащитници. На Евро 2012 му се получи – стигна до загубения финал срещу Испания, ала после се спъна на Мондиала в Бразилия след две години. Може би защото остана без своя предпочитан нападател – Джузепе Роси. Може би защото съдията не видя как Луис Суарес захапа Джорджо Киелини…

Във всеки случай Прандели е отворен от тактическа гледна точка, но и в много други аспекти. Отвори и националния тим, дотогава все капсулиран, за медиите и дори в Бразилия 2014 позволи на играчите да си вземат за компания своите партньорки и приятели (Балотели не се въздържа и покани целия си антураж).

Чезаре гледа право в очите – мек поглед – и проси позволение да се вдигне да поздрави един стар приятел и толкова много пъти съперник като играч и треньор – Карло Анчелоти. Срещата е в помпозния хотел „Алфонсо XII” в Мадрид през март 2014 година, малко преди световните финали.

„Треньорът е по природа учител. Ако тренираш хора, ти представляваш определена същност”, изстрелва Прандели по отношение на връзката си с футболистите и с момчетата (тъй като той произхожда от детско-юношеския футбол с начало на пътя си в Аталанта и Бреша).

В онези първи свои години Чезаре е имал сблъсъци с някои родители, стигащи почти до насилие, както разказва в автобиографичната си книга „Футболът е добро”. „Искахме на терена да са момчетата, а не бащите им. Те да си стоят вкъщи! Поставят под прекомерен стрес своите синове и ги товарят с прекомерни очаквания. Ако смяташ да тренираш деца и им казваш, че държиш на победата на всяка цена, не можеш да се захващаш с това и трябва да се пренасочиш към нещо друго.”

Прандели иска да предаде на футбола определени ценности. „Ако правиш добро, ще ти се върне. Ако си щедър, ще имаш отплата. Това важи също и за футбола. Никога не съм спирал да вярвам, че чистата, щедра и красива игра в крайна сметка ще надделее. Казвам го винаги на момчетата, достигнали до професионалния футбол: помнете кои сте и откъде идвате”, това пише Прандели в предговора на своята книга.

ДАЛЕЧ ОТ ОРТОДОКСАЛНОТО

Тосканският треньор от много години се е отдалечил от ортодоксалното италианско катеначо. „Ние сме нация, която спекулираше, за да стигне до резултат. Това си го имаме вградено и не искаме да го променяме. Но можем да променим някои други неща: да търсим владението на топката, защото имаме халфове от високо качество. Искаме да си спечелваме резултати на базата на играта.”

Играта? „Играта е определяща – отговаря Прандели. – Няколко години бях треньор на юноши и младежи и още тогава осъзнах, че ако играеш добре заради мисълта да си по-добър от съперника, в мнозинството случаи печелиш. Футболът, който се основава само на спекулирането, е твърде остарял. Играта е основата на всичко. Оттам насетне вече можеш игра по много начини: на контра, с владение на топката, с изпипани преходи през средата… но онова, което най-много обичам да виждам у даден отбор, е неговата организация на играта.”

Кайетано Рос, „Леванте ЕМВ”

Следвай ни: