Героите и грешниците на Интер срещу Юве

Най-лелеяните герои в най-бленуваната вечер. Интер избухна срещу доминатора на предишните пет първенства на Серия А, носен на раменете на Мауро Икарди, воден от диригента Евер Банега и вдъхновен от неспирното тичане на Жоао Марио и Едер. Представяне, типично за завършен отбор, за какъвто нямаше признаци в този начален етап на шампионата. „Гадзета дело Спорт” представя листата си от герои и грешници (за всеки тим с високи претенции стандартите за качество трябва да са безпощадни) за Интер в една незабравима вечер, чакана от цели шест години.

ТОП ИКАРДИ

Четири гола и една асистенция за първите 4 кръга: Мауро Икарди е с решаваща роля за всеки един от головете на „и нерадзури” до момента в първенството. Седем гола в 8 мача с Ювентус. Дотук само цифри, които за Мауро – човека „едно докосване, един гол” – никога не са били проблем. В неделната вечер обаче аржентинецът влезе в изцяло ново измерение, защото у него има много повече от простото вкарване на голове.

Още от 1-вата минута се хвърли в бесен спринт за пресинг, с който да изтрие всички селфита, луксозни коли и часовници, къщи с басейни. От „звездичка” до офанзивна машина. После се превъплъти в Хейтли с класно отиграване за съотборниците си, доминирайки напълно дори и сам срещу трима съперници. Подобрява се година след година. Чиста проба капитан. Ще предупредим да се обърне внимание на размера на неустойката в клаузата за разтрогване на неговия договор, ала не искаме да разваляме момента на празника.

ТОП БАНЕГА

Когато Евер е Евер, когато отборът го подкрепя и покрива, когато му се предлагат решения за играта от неговите колеги, тогава има малцина футболисти като него на цялата планета. Това го знаят отлично в Севиля, където вдигнаха в две поредни години трофея в Лига Европа с него като най-добрия си играч. Стига само да отбележим това, че Евер Банега получава червен картон, а целият „Сан Сиро” го изпраща с овации на крака. И това е напълно нормално: аржентинецът изцяло спечели сблъсъка си с Миралем Пянич, вършеше защитна работа и дирижираше играта. Взима топката, където си поиска, и я дава, където си поиска. Губи я малко, блести много.

ТОП ЖОАО МАРИО

Жоао Марио се забелязва по-малко от своя колега в ядрото на полузащитата, за когото стана дума по-горе, ала го допълва. Когато тръгне във вертикален бяг по терена, набира с огромна мощ. Когато затваря по диагонала, го прави с изумителна точност. Печели топката, заема празни пространства, гради играта. Прибавете към това, че с Жоао Марио и Евер Банега на Гари Медел се дава точно работата, в която е специализиран – да руши, а не да конструира, и ще си обясните надмощието на халфовата линия на Интер над тази на шампиона.

ТОП МИРАНДА

Едер и сам предизвикваше паника у защитата на Ювентус, без да забравя и за миг задълженията си да покрива в защитната фаза. Иван Перишич реши мача с едно отиграване. Ние обаче избираме да отличим Жоао Миранда, защото едва ли не сам спираше нападенията на „и бианконери”: анулира Марио Манджукич, ала отгоре на това блокираше и включванията на противниковите полузащитници в първата офанзивна линия. И винаги държеше главата изправена, следейки с хладнокръвие цялата картинка около себе си, с което вдъхна сигурност на съотборниците си.

ГРЕШНИЦИТЕ САНТОН И Д’АМБРОЗИО

В подобна екзалтираща вечер търсенето на слаби пунктове може и да ви се струва дребнаво. Един отбор, който се цели най-най-високо (а тази версия на Интер показа, че амбициите му са подплатени), обаче не може и не трябва да си позволява да прави едни и същи грешки постоянно.

И в неделната вечер Интер страдаше очевидно на фланговете на своята отбрана: Д’Амброзио често бе разминаван от Алекс Сандро (не само при гола) и изглеждаше напълно сконфузен в нападателната фаза на играта; Давиде Сантон също не бе много по-добър от колегата си – бе надигран от Стефан Лихтщайнер за попадението на Юве и така и не помогна с нищо в противниковата половина.

Все пак да не отвръщаме очи от най-същественото: сега се вижда един отбор, един проект, който може да претърпи подобрение и колективно, и индивидуално във времето, за да върне забравената радост на своите привърженици.

Валерио Клари, „Гадзета дело Спорт”