Многоглаво чудовище разяжда Интер

Франк Де Бур вече не е старши треньор на Интер, просто още не са му го казали. В сряда вечер ще е на пейката на „Сан Сиро” срещу Торино, но може би за последен път. Хаосът е пълен. По вина на това многоглаво чудовище, в което се превърна „синьо-черният” клуб, който има дом, сърце и традиция в Милано, ала глава и финанси в Китай и Индонезия, както и огромни дългове, обезпечени от известна търговска банка със седалище в Манхатан, Ню Йорк.

От този истински Интернационале(н) на футбола, от този широк интерконтинентален триъгълник прозира една некомпетентна и несигурна организация, защото начело ѝ не стоят футболни стратези, а само азиатски инвеститори с малко общо със света на тази велика игра. Оттук и спортно-техническият хаос от последните седмици. Всички следящи ситуацията отблизо в клуба – били те магазинери, мениджъри, шофьори или всякакви други по занаят – плюс онези лоши-лоши журналисти знаят отлично едно: Франк Де Бур е самотник, заключил се в клетка и отказващ всякакви съвети отвън, а отборът вече не е с него, не го слуша и не е готов да скочи за него не в огъня, а даже и в хидромасажната вана. Така че при този бедствен треньор, с който се озова Интер, и при ужасяващите цифри от изиграните досега 12 официални мача, решението би трябвало да е само едно, за да не се губи повече ценно време: смяна на Де Бур.

Това обаче, поне за момента, не е още факт. Защото вътре в клуба се задвижиха много сили и може би някои от тях са в интерес на Интер, а други в собствен. Хубава дилема. И са много далечни едни от други – онези в Италия и другите в Азия, за да се разберат, за да образуват общ фронт, за да намерят точните решения. Затова и хората, които наблюдават процесите отблизо, сиреч от тук, са убедени, че Франк Де Бур е свършен за Интер треньор, защото футболистите го отсвириха. А хората, които наблюдават процесите от далеч, сиреч от Азия, мислят да дадат нов шанс на нидерландеца в сряда срещу Торино. Само че е твърде очевидно, че удължаването на агонията не струва добро никому, най-вече на Интер, но и на самия наставник, намиращ се вече на самия ръб на пропастта.

Той проведе преминалата в крайно минорно настроение тренировка след мача с Аталанта в очакване както всички на новини, докато ръководителите Пиеро Аузилио и Джовани Гардини (единствените италианци в управата, за да сме честни) се бяха забили в Пинетина за телефонни разговори с Нанкин – седалището на група Сунин, и Джакарта, където живее Ерик Тохир.

Под повърхността се е задвижил и Киа Джоорабчян – агентът, когото Тохир привлече в последните месеци за основните си операции на трансферния пазар. Именно на оста Тохир-Джоорабчян тифозите на Интер дължат колосалния гаф с докарването на Франк Де Бур – наставник без опит в Италия или въобще извън родината си, и то десет дни преди началото на първенството. На същата ос се дължи и абсурдното уволнение на 8 август на Роберто Манчини, който всъщност бе започнал да се движи надолу по параболата си при „и нерадзури” от месеци преди това, без Тохир да вземе мерки. Така сега е ред на новия абсурд – за поредната треньорска криза решение да трябва да измисля същия този Тохир, който на всичкото отгоре в същото време подготвя изхода си от клуба и ще си тръгне веднага щом се изгладят финансовите детайли по сделката с група Сунин.

За да обобщим, един от трите най-славни клуба на Италия и един от първите десет в света по традиция и марка е в ръцете на пътешественици, докато всичко се срива. Ако поне действията бяха навременни, можеше преди две седмици да има намеса и да бъде сменен Де Бур с Руди Гарсия (имаше осъществени контакти с него отпреди това), ала Гарсия е в Олимпик Марсилия и досега се справя отлично там.

Днес списъкът с имена на кандидати е свит. Говори се за Стефано Пиоли и дори за Андреа Мандорлини, докато Масимо Морати натиска за Леонардо, макар че напоследък бившият шеф казва, че не е сигурен дали той ще е човекът, който решава проблемите в клуба, а и не го слушат особено.

В момента е часът на нажежените телефонни разговори между Италия и Азия в търсене на излизане от забърканата собственоръчно каша. Ще е трудно. Споменава се дори името на Марсело Биелса, чийто прякор неслучайно е Ел Локо, Лудия. Запленяващо име, но едва ли точното за привличане при вече започнал сезон. Още един луд в цялата тази лудница? Не, благодаря!

Андреа Сорентино, „Ла Република”

Следвай ни: