Интервюто с Клоп: Не ми е цел да съм симпатичен на всички

Юрген Клоп рядко дава индивидуални интервюта. Още по-малко извън Англия. Предстои ви да прочетете едно от изключенията и да имате привилегията да опознаете един уникален образ, един харизматичен лидер, който под тази си широка усмивка крие силен характер и високи познания и твърди убеждения за футбола и управлението на колектива. Мениджърът на Ливърпул ни посреща на трибуна на „Анфийлд” – символ на една институция, която той се опитва да изкачи отново на мястото, полагащо му се според неговата история, и да извърши бъдещото чудо – да спечели шампионската титла, убягваща на клуба от 1990 година.

-         Как бихте определили сезона на своя Ливърпул досега?

-         В челото сме, борим се за местата в зона Шампионска лига, но нека ви кажа едно: ако имахме още пет точки отгоре, всичко щеше да се гледа по различен начин. Зная къде пропиляхме спечелени точки, но вече е минало и няма как да го променим. Остават малко мачове и ще се борим за максимално възможното. Не ни остава нищо друго – това е Ливърпул!

-         Да поговорим за Вас. Винаги изглеждате доволен, щастлив, усмихнат. Как се справяте със заобикалящия футбола стрес?

-         Истината е, че не усещам стреса. Нося го у себе си, ала не се нуждая от него, нито го усещам. Тръгвам от една основа: аз обичам футбола, но същевременно зная, че има и много по-важни неща в живота от тази игра. Чувствам се много, ама много зле, когато загубим, 100% виновен, но не се чувствам така, когато победим – това е проблемът. Не чувствам никаква отговорност. Но обичам работата си. Напълно съм ѝ отдаден, работният ми ден е дълъг, ала ако някой ми бе казал преди 20 или 30 години, че от това ще живея целия си живот, не бих му повярвал. Затова съм щастлив от това, което правя, но не съм щастлив всеки ден. Опитвам се само да съм щастлив във възможно най-голяма част от времето си.

-         Вие печелите на своя страна (почти) всичките си играчи. Как сработва това?

-         Няма определена тайна. Обичам да общувам с тях. Имам двама синове, които са по-големи от играчите ми, и обичам и с тях да се разбирам добре. Футболистите разбират моята позиция. Аз не целя да съм симпатичен във всяка една минута на деня, опитвам се да им обяснявам нещата, когато се наложи това. Харесва ми да съм техен приятел, но не и най-добрият им приятел. А приятелите ти казват нещата открито в точния момент. Аз трябва и да вземам, като треньор, определени решения. В това число обичам да създавам и добра обстановка в съблекалнята. Вижте, животът е много кратък и човек трябва да бъде щастлив.

-         Как знаете дали даден играч е добър или лош за Вашия отбор?

-         Когато вземам даден футболист, му казвам, че поне 50% от неговия успех е моя отговорност, а не негова. Освен това винаги казвам, че никога не съм сигурен дали той ще стане ас, докато не разбера дали е добър или лош характер. Защото може да е гений, но да ми помага само трижди в сезона, а в останалото време да ми създава проблеми… И давам примера с Кристиано Роналдо и Лионел Меси. Кристиано например запленява всички, когато е на терена, но съм сигурен, че отвъд това полага по-усърден труд от всички останали. Играта си има свои правила и всички трябва да ги съзнаваме. Правила, които след това можеш пренесе към личния си живот.

-         Вие определено се нравите на хората, дори и съперниковата публика сякаш Ви обожава. Усещате ли го така?

-         Не, не го усещам и никога не съм си го и помислял. Поразпитайте в Германия и сами ще видите! (Б.и. – засмива се.) Много публики не мислят по вашия начин. Пък и кой може да се харесва на всички?! Това е невъзможно. Аз не търся приятели във футбола, вече си имам достатъчно. При все това, когато вляза в някоя стая, опитвам на излизане да съм оставил по-добра обстановка, отколкото съм срещнал на влизане – това го потвърждавам. Не целя обаче във всяка минута да съм симпатичен. На мен ми влияе мнението, което има за мен моето семейство. Останалото не е от значение.

-         Ливърпул е много специален клуб, а Вие сте доста емоционален. Усещате ли още тръпка при слушането на „You'll Never Walk Alone”, или вече е като „поредния ден в офиса”?

-         Въобще не е последното. Може би съм треньорът с най-голям късмет на света, защото бях работил в единствените два германски клуба, където се пее от публиката тази песен: Майнц 05 и Борусия (Дортмунд). А после съдбата ме докара в Ливърпул, където се е зародила тази традиция. Аз съм футболен романтик. Тази песен никога няма да спре да ме вълнува. Чувствам я много вътре у себе си. Мисля, че тя създава една обстановка на наслада за всички ни и, хей, останалата част от живота е твърде сериозна, за да не си щастлив на игрището. Макар че футболът не е най-важното нещо в живота, но всички искаме да победим, когато идваме на този стадион. И ако победим, се наслаждаваме заедно; ако загубим, страдаме заедно. В живота се изправяме сами пред проблемите си, а тук знаеш, че ще ги споделиш с десетки хиляди… и още 30 милиона фенове по целия свят. Това създава едно силно усещане за голяма общност, което не решава всички проблеми на света, но ти помага да ги решиш.

-         В какво може да се сравни Ла Лига с Премиър Лийг?

-         Никога не съм играл или тренирал в Испания, така че разсъждавам от разстояние. Там играят двата най-добри отбора в света и вероятно, от гледна точка на треньорите, е най-доброто първенство на планетата. Виждаш отбори като Алавес и си казваш: „Ей, та те играят много добре!”. А не става въпрос за някой тим от челото на класирането. След това иде ред на Атлетико Мадрид, Севиля и т.н., които също правят Ла Лига привлекателна. Тези отбори са все по-постоянни. Разбира се, че този футбол ме очарова.

-         Коя друга лига Ви привлича?

-         Вижте, всичко се влияе от климата според мен. Всяка страна има своя футбол и климатът влияе много за това. Ако аз правя в Ливърпул три пъти седмично само тактическа тренировка, бих бил постоянно болен! Климатът влияе във футболната култура навсякъде. Много наслада ми донесе златното поколение на Испания, доминирало футбола в последните десетина години, но гледах например Франция – Испания, където Ла Роха може и да спечели, ала оценяваш други неща, когато видиш младото френско поколение. Иначе казано, футболът бързо се мени. Германия се представя много добре, Англия има по-добър отбор, отколкото хората си мислят. Ще е много интересно кой ще доминира в международния футбол в следващите години.

-         Значи добре сте си прекарали, гледайки Испания?

-         Много добре. Та кой любител на футбола не се е насладил с този отбор!? Да не говорим, че някои от играчите му още са в добра футболна възраст. Серхио Бускетс е само на 28 години, нали? Какъв играч! А сякаш играе вече 16 години на тази позиция… Чудесни футболисти са тези от онзи велик отбор.

-         Кои други харесвате в настоящия момент?

-         Тони Кроос е изключителен футболист, гений. Толкова е деликатен с топката… Много е важен за Реал Мадрид. Знае във всеки един момент какво да направи с топката.

-         Вие не сте водили много испански футболисти (б.и. – сега разполага само с Алберто Морено), но кой от тях в настоящето Ви е убедил във възможностите си?

-         По време на престоя си в Германия се възхищавах например на Тиаго Алкантара. Този сезон изпъква. А какво да кажем за Давид Силва!? (Б.и. – пуска красноречива дяволита усмивка.) Има и други… Педро играе добре… Но не е случайност, че не съм тренирал много испанци: в Дортмунд нямахме пари да ги купуваме. Имахме Гонсало Кастро, но той е само наполовина испанец. Иначе, разбира се, фантастичен играч.

-         Как оценявате влиянието на испанските треньори в Премиър Лийг през годините: Рафаел Бенитес, Роберто Мартинес, сега Джосеп Гуардиола?

-         Много положително – и в миналото, и сега. Пеп е революционер в тази игра, от онези треньори, които променят стила на даден отбор. Много го уважавам. Създаде нещо вълшебно в Барселона на онова фантастично поколение.

-         Ливърпул има три или четири отбора над себе си преди началото на всеки сезон. Може ли да се мечтае да се спечели титлата в Премиър Лийг някоя година?

-         Да, разбира се, че може! Винаги е възможно. А дали е вероятно? Не зная, но е възможно, а това на мен ми стига. Тук има няколко отбора, които всеки сезон се борят за титлата и може би в настоящия момент някои имат по-големи шансове от нас, ала мен това не ме интересува. Това е разковничето в тази работа – да намериш точните решения за наболелите си проблеми, и съм запленен от идеята, че мога да се преборя за това. Целта е да се спечели трофей… или трофеи. Но самата борба за отстраняването на проблемите по пътя към тези трофеи е вълнуваща.

-         Тогава смятате ли, че Премиър Лийг е по-трудна от Ла Лига?

-         Само ви казвам, че според мен дори и за испанските грандове би било свръхтрудно да спечелят Премиър Лийг. Такава е английската действителност. Разбира се, Мадрид и Барса биха били в челото на претендентите за титлата тук, ала твърдя, че би им било много трудно и не биха били сигурни шампиони. Интензитетът е много висок и се случват куп неща в рамките на всеки един мач. Няма и един двубой, в който да водиш спокойно с 4:0 и да имаш възможността да дадеш отдих на някои от титулярите си. Такова нещо в Премиър Лийг няма!

-         А в Ла Лига има…

-         Там е голямата разлика. Същото е невъзможно и в Бундеслигата, освен ако не си Байерн (Мюнхен). В Англия не можеш да си позволиш и за миг да си отдъхнеш. Можете да видите това и този сезон. Челси прави голям сезон, ала много мачове спечели с по 1:0 и трябваше да брани резултата до самия край. Вече имам опит в две различни първенства и мога да кажа, че английското е наистина трудно. Питайте и Пеп, сигурен съм, че и той ще ви каже същото (б.и. – засмива се).

-         Виждам, че не се смятате за типичния футболен треньор…

-         Никога съм мислил за това. Не зная. В целия си живот съм искал да бъда треньор, отвъд качествата ми като играч, и съчетах двете неща. В един хубав ден играех в Майнц и няколко дни след това вече бях професионален треньор точно там. Но всъщност започнах да тренирам първия си отбор на 20 години и си казах: „Ммм, това ми харесва.” А когато се оттеглих, обичах твърде много тази игра, за да я изоставя. Имах лоши и добри треньори, като от всички научих по нещо.

-         Влияе ли Ви мнението на хората?

-         Това е едно от предимствата на моя характер: не ми пука изобщо от мнението на публиката. Не е от липса на уважение, а защото нейното мнение има нулево влияние върху моите решения. Трябва да си много силен, за да бъдеш автономен и да решаваш сам, оцелявайки в тази среда. Не ме интересува какво казват хората, трябва да вървиш по собствения си път.

-         Коя е генерално най-голямата Ви цел като треньор?

-         Много са, но най-голямата и най-трудна е да се науча да приемам загубите, големите поражения, а аз имам доста такива. Ако съм научил нещо от стартовия етап на моята кариера след няколко поредни провала с първия ми отбор Майнц, е това, че винаги идва нов ден, нова възможност за реванш и трябва да се работи усърдно, за да се обърне ситуацията. Трябва да се бориш с контузии на играчите и с хиляди други проблеми. Треньорите сме на местата си, за да предлагаме решения, и ако имаме пет трудни ситуации, трябва да ги разрешим. Затова и нашата работа е тежка, но и при все това я обичам. Всеки ден благодаря за това, че мога да ѝ се посвещавам.

-         Вие лично имате много фенове в Испания. Ще се осмелите ли да кажете нещо на испански?

-         ¡Una cerveza, por favor! (Б.пр. – Една бира, моля!) За начало на обучението не е зле, нали? (Б.и. – впуска се в гръмогласен смях.)

Хуан Кастро и Хосе Гарсия, „Марка"