Интервюто с Гризман: Следващия финал ще го спечеля!

Макар 2016-а да бе несъмнено най-добрата година в кариерата на Антоан Гризман досега, в нея имаше не едно, а две огромни разочарования от загубени големи финали. Освен че проби в световния елит и си спечели място до Лионел Меси и Кристиано Роналдо във финалната тройка за Играч на годината на ФИФА, френският нападател помогна на своя Атлетико Мадрид и на националния отбор на Франция да стигнат до финалите на Шампионската лига и Евро 2016, за да се задоволи накрая само със сребърните медали.

Въпреки двете черни петна, Гризман предпочита да поглежда с положително отношение към изтеклата година. Напълно съсредоточен върху предстоящите този сезон предизвикателства, той говори специално за FIFA.com надълго и нашироко за своя щастлив живот в Испания, за ролята на Диего Симеоне в развитието му като футболист и за големите надежди на „ле бльо” за Мондиал 2018 в Русия.

-         Борбата в Шампионската лига се поднови, а Атлетико отново е замесен. След загубата във финала миналата година настроени ли сте за реванш?

-         Разбира се! Пазя велики спомени от миналия сезон, ала загубата на онзи финал и на този на Евро 2016 пред френска публика са две от най-големите ми разочарования в кариерата досега. Затова и една от краткосрочните ми цели е отново да стигна до финал. И съм убеден, че когато това се случи, този път аз ще съм на печелившата страна.

-         Положителни или отрицателни мисли Ви обземат, когато се връщате към тези две поражения?

-         Смесица и от двете. В деня на тези мачове – и преди, и по време на изиграването им – чувството бе изумително. Това бяха първите ми изиграни финали и да ги загубя не бе никак леко. Никога не съм обичал да губя, още от детските ми дни в родния ми град Макон. Не можех да гледам как други отбори вдигат трофея. Същото стана и срещу Реал Мадрид в ШЛ. На Евро 2016 беше различно: там гледах как португалците празнуват, защото си казах, че следващият път ще е моят ред, а и не можех да искам по-добра мотивация от тази гледка.

-         Преглеждал ли сте тези два мача впоследствие?

-         Не, не. Тук искам да ви споделя нещо: прегледах всичките ни мачове от ШЛ и Евро 2016, ала приключих на полуфиналите (б.и. – смее се).

-         Въпреки загубите, Вие имахте блестяща 2016 година. Дотолкова блестяща, че стигнахте до финалната тройка за наградата за Играч на годината на ФИФА. Как се чувствахте на галата в Цюрих?

-         Много щастлив, много горд! За мен беше мечта да съм сред най-добрите футболисти в света и се надявам да мога да продължа по същия път. При все това не е нужно да казвам, че нямаше да мога да го сторя без моите съотборници в клубния и националния отбор. Те заслужават същото признание.

-         Предполагам, че Вашият треньор Диего Симеоне също има големи заслуги за това…

-         Разбира се! Той ме промени. Придаде толкова много неща на играта ми, че е трудно дори да започна да ги изреждам. Нека кажа само, че аз нямаше да бъда смятан за един от най-добрите футболисти в света, ако не беше той. Най-много ми помогна да съм по-ефикасен пред гола, да използвам всяка открила ми се възможност и, разбира се, да тичам, още да тичам и да се трудя здраво за отбора. Не можеш да пробиеш в Атлетико, ако не правиш това.

-         Какво Ви каза той в деня на финала срещу Реал Мадрид?

-         Каза някои неща, които бяха много важни за мен, защото аз се чувствах изцяло виновен за провала, задето пропуснах дузпа. Той дойде при мен и ми каза, че истината е напълно противоположна: че съм бил жизненоважен за отбора, че не трябва да се коря за случилото се и че е време да започнем да работим здраво, за да се върнем на финала отново.

-         Напоследък има множество слухове за Вашето бъдеще. Как се чувствате в Атлетико?

-         Чувствам се чудесно и в клуба, и в Мадрид. В личен план съм щастлив, а във футболен сме изправени пред огромно събитие, каквото е преместването на нов стадион. Ще трябва да изчакаме, за да видим какво ще ни донесе бъдещето, но засега съм много щастлив тук и се надявам да спечеля трофеи с този клуб.

-         Когато човек Ви слуша, звучите напълно като испанец. Така ли се и чувствате?

-         Да, факт е, че наистина се чувствам в голяма степен испанец: ям в 2 часа следобед, говоря с жена си и дъщеря си на испански, дори мисля на испански, когато се ядосам! Тъй че да – истина е. Нещата обаче се променят напълно, когато облека екипа на националния си отбор. Тогава, без капка съмнение, цялата ми любов отива към Франция.

-         Като заговорихте за отбора на Франция, чувствате ли, че той е готов да направи последната крачка, след като малко не му стигна на Мондиал 2014 в Бразилия и на Евро 2016?