Интервюто с Ел Чоло: Оставам и догодина (част I)

Интервюто с Ел Чоло: Оставам и догодина (част I)

За първи път след изгубения втори финал в Шампионската лига за последните три години Диего Симеоне говори публично за съмненията, които са го обзели след поражението в Милано относно това дали да продължи като старши треньор на Атлетико Мадрид. Струва си да прочетете следващите редове…

-         Изцежда ли много пейката на Атлети?

-         Вече са пет години и половина… Аз се чувствам щастлив, защото витамините, които получавам от всекидневната работа с играчите, ми дават огромна сила. Това ми вдъхва живот. Вижте например отговора, който даде отборът онзи ден срещу Севиля – такива неща ме изпълват с желание да продължа да работя.

-         Не Ви ли тежи това, че толкова много се върти около Вашата фигура?

-         Аз тази отговорност я имам тук още от първия ми ден. Вярно е, че не дойдох като треньора, който после показах, че съм, а като кумир от времето си като играч. Но още тогава усещах по-голяма отговорност, отколкото реално имах, защото хората виждаха в мое лице революция…

-         И уютно ли се чувствате в тази роля?

-         В живота се чувствам толкова по-добре, колкото повече трудности и отговорности имам. И заради отговора на моите момчета в тези пет години и половина не мога да се оплача от нищо…

-         При все това заявихте след финала в Милано, че трябва да обмислите своето бъдеще. Това нещо спонтанно или премислено беше?

-         По път към залата за пресконференции трябваше да премина през цялата зона, където празнуваха хората от Реал Мадрид, и усетих болка. През главата ми минаваше мисълта, че следващата година ще е тежка, че ще е трудно да изтръгна отново нещо от момчетата ми.

-         Ситуацията ли Ви надви?

-         Не, не ме надви, просто казах какво чувствам – нуждаех се да премисля. Мислех си, че ако поискам да отида в друг клуб, бих могъл да подкрепя това си желание с 35 милиона причини. Трийсет и пет милиона причини! И не си тръгнах: защото не поисках, защото не искам, защото още се самоопределям с работата си тук, с клуба, защото имам огромна работа за вършене с отбора и разбирам, че в това отношение още сме девственици.

-         Още сте девственици?

-         Несъмнено! Клубът е в най-добрия си момент, но тепърва ще расте много нагоре. Ако си бях тръгнал преди пет години – ок. Но сега?! Атлети има нов стадион, със сигурност ще има и по-добри бюджети за в бъдеще. Ако Господ е с нас, ще влезем отново в Шампионската лига, за да продължим да израстваме.

-         Защо тогава намалихте договора си от 2020 до 2018 година?

-         Защото сметнахме, че това е най-доброто за мен и за клуба.

-         Защо пък за клуба?

-         Не зная… В договора имаше и подобрение на финансовите условия. Тогава беше очевидно, че за клуба не е толкова лесно да стои зад треньора си в продължение на толкова години, защото трябва да плаща. Естествено е да има по-малко вреди, когато се плаща за по-малко години.

-         Това ли тогава бе най-голямата причина за желанието да си тръгнете?

-         Това намаление на срока не значи, че в началото на другия сезон няма да седнем с Енрике (Сересо) и Мигел Анхел (Хил) и те да ми кажат: „Работиш много добре, бла-бла-бла, искаш ли да подновиш за още една година, ако се чувстваш способен да издържиш на всички възможни предстоящи препятствия?”. Защото Габи започва да остарява футболно, Диего Годин също, Фернандо Торес също, както доста хора… Разказвам ви историята предварително, така че ако се случи след четири години, си спомнете, че сте записали този разговор.

-         Когато намалихте срока на договора си, зад гърба на своя щаб ли го сторихте?

-         Моите помощници бяха напълно в течение.

-         И на тях ли им увеличиха заплатата?

-         Онези, които смятат, че съм спрял да мисля за хората до себе си, не ме познават въобще. Само такива люде могат да творят подобни измислици. Аз мисля първо за моите хора, преди да мисля за себе си.

-         Можете ли към ден днешен тогава да се вречете, че ще сте на тази пейка и следващия сезон?

-         Вече ви казах, че ще остана. Обърнете внимание колко е трудно да се играе в нашия отбор, където от пет години и половина са само Габи, Коке, Хуанфран, Саул Нигес, Тиаго Мендеш… И колко е вълнуващо това, че ще балансираме с младите – Яник Ферейра Караско, Антоан Гризман, Анхел Кореа… Видяхте ли как играе Люка Ернандес?! Той е бъдещето на тима, изключителен е! Жалко е, че треньорът Симеоне не го пуска. Той трябва да играе! Казвам ви го аз, който съм приятел на Симеоне: той трябва да играе! Люка е призван да стигне един ден нивото да играе в клубове като Байерн (Мюнхен) или Реал Мадрид. Физически и технически е изумителен, агресивен, играе с интензитет. И го доведохме ние и е в нашия клуб!

-         Доволен ли сте от Кевин Гамейро?

-         За мен върви по нормалния път, по който си и представях. Вече е с 14 гола и очаквам много повече.

-         Много повече?

-         Очаквам да върви по още по-възходяща от настоящата линия, която е много добра. Според мен се представя по-добре от гледна точка на играта, отколкото на головете, защото има нещо от сорта на 15 асистенции. Придава ни скорост, владение на топката, добри бегове без топка и най-добре от всички се свързва с Гризман. Когато двамата са заедно в атака, съперникът знае, че не може да ни оставя пространства зад гърба на защитата си.

-         Сезонът би ли бил много различен с Диего Коща?

-         Можеше да е по-добър, можеше да е и по-лош. Представя се велико в Челси и със сигурност е фундамент за резултатите на отбора си.

-         Защо не се завърши операцията по трансфера му?

-         Атлетико опита всичко, но в Англия нямат в договорите клауза с неустойка за прекратяването им. Диего опита всичко възможно…

-         Той искаше ли да дойде?

-         Да, да… Имаше голямо желание.

-         В каква позиция оставя това Гамейро?

-         Винаги сме били прозрачни с него за случващото се с Коща. Той знаеше, че е първи вариант, ако Коща не дойде.

-         Какво означава Гризман за Вас?

-         Играч, който по-бързо разчита атаките на отбора. Даваш му инструкция и веднага „включва” и я претворява на терена. Не губи време. Невероятен е.

-         Това не звучи ли малко твърдо роботски?

-         Напротив, звучи свръхинтелигентно. Освен всичко друго, което дава на отбора, разчита добре откъде мачът диктува да се пробива защитата.

-         Има ли риск да си тръгне?

-         Да, защото има клауза с неустойка. Така няма нищо сигурно.

-         Обсъждали ли сте това с него?

-         Миналото лято. Говорихме си много и той остана.

-         Защото и Вие останахте ли?

-         Е, той ми каза: „Ако ти останеш, и аз оставам.” И аз му казах: „Как няма да остана!”, и започнахме работа с агентите, за да се случи. Сега не зная какво ще е в бъдеще, но няма съмнение, че колкото по-добре е отборът, толкова по-добре е и за големите му играчи. Защото те искат да са в ШЛ и да се борят до края. Гризман например е голям играч, но никога няма да си позволя да настоявам от него да остане, ако иска и може да расте другаде. Не сторих това преди нито с Коща, нито с Радамел Фалкао. На играчите, които са ми дали живот, се отплащам с подкрепа в решенията, които вземат. Но е ясно, че ако остане, отборът и клубът ще продължат да растат.

-         Защо Николас Гайтан не е същият като в Бенфика? Не го ли поискахте Вие в Атлетико?

-         Виновникът той да не играе на типичното си ниво съм аз, защото не му дадох нито времето, нито мачовете да преоткрие най-доброто си лице. Да, аз го поисках, но избирам Караско, който е друг голям футболист, а двамата не могат да играят един връз друг. Затова и поемам отговорността, а той отговаря с отношението, което си и представях. Защото не е лесно за един 29-30-годишен играч да влиза да играе 15 минути с пълна отдаденост. Той все пак беше идол в Бенфика.

-         Гайтан, Джаксън, Вието… чувствате ли вина за тези лоши финансови вложения?

-         Чувствам вина за всичко лошо, което се е случило на клуба от шест години насам, така че си представете колко съм щастлив.

-         Чувствате ли нужда от дълбоко обновление на състава?

-         Днес още не сме на този етап. Когато свърши сезонът, ще седнем с Андреа Берта и Мигел Анхел и ще видим кое е най-доброто за клуба.

-         А ембаргото от ФИФА?

-         Невъзможно е да ви дам отговор на такъв въпрос, докато нямам яснота.

-         Виждате ли се на пейката без Моно Бургос? Иска го Ривер Плейт…

-         Моята цел е всички, които са като Херман около мен, един ден да са старши треньори. Удоволствие е например да виждам Нелсон Вивас начело на Естудиантес. В даден момент, когато сам реши, Херман ще ме напусне и той знае, че няма да имам никакъв проблем. Напротив. Зная, че Ривер го иска, но той ще си реши. Ако не напусне, ще остане с мен. Вече от седем-осем години се е установил в нашия щаб.

-         А ако Вие си тръгнете от Атлети, бихте ли го препоръчали на клуба, както стори Джосеп Гуардиола с Тито Виланова в Барселона?

-         Със сигурност би бил добър вариант. Но това решение не е мое, а на Херман и на клуба.

-         Торес се превърна в горещ картоф за Вас? Защо го поискахте – защото е голям футболист или защото е икона тук?

-         Защото имахме нужда от него като играч. Тогава имахме само Марио Манджукич и ни трябваше още един опитен нападател – добър на дълъг пас, във въздуха, при контри. Коща си бе тръгнал. Пък и в Милан не му се получаваха нещата. Говорих ясно с него за ролята му от самото начало и винаги съм бил прозрачен с него. За мен лично той не дойде, защото е идол – това е образът му за хората, а ние търсим конкретни футболисти. Когато някой дойде и разчувства 50 000 души, никой не може да му отнеме това. След това идва играчът и ето тук нещата могат да се сбъркат. Отборът се нуждае от играча, а аз съм щастлив от Фернандо. Та той тренира по-добре от младите! Трябва да му се свали шапка. Но никога не съм го пускал в игра само защото е идол за Атлетико.

-         На записите от мача в А Коруня се вижда как давате напътствия, докато той лежи безжизнен на земята…

-         Това съм аз! Какво може да направи треньорът в такъв момент?! Той е отвън, вижда удар и ходи да протестира при четвъртия съдия; остава на място, защото няма право да влиза на терена. Хората навлизат след това. Аз поглеждам, чувам викове и виждам странни движения, мисля си: изнасят играча, значи смяна. Такъв удар обаче получи и преди време Хавиер Манкийо. Също така видях Гризман и Гайтан да не се приближават. Е, и те ли са лоши хора? Казват ми, че Фернандо е в стабилно състояние и че ще го откарат в болница, аз се връщам и мачът продължава. Ако после искаме да внасяме смут… В живота убийци се разхождат на свобода, защото има големи адвокати. Животът ни поднася от всичко.

-         Ще поднови ли договора си Торес?

-         Невъзможно е да го знаем отсега.

-         Заслужава ли?

-         Заслугите вървят заедно с нуждите на отбора. Когато свърши сезонът, ще седнем и ще решим най-доброто за клуба. Аз ще поема цялата отговорност – без значение дали остане, или си тръгне. Не се разсейвам от нищо, нито се плаша, защото гледам най-доброто за отбора. Говоря и работя прозрачно.

-         Ще ви липсва ли магията на „Висенте Калдерон”?

-         Зависи от гледната точка. Носталгията и любовта към „Калдерон” няма да се променят. Той ще остане в паметта на всички. Аз съм бил 11 години в клуба и съм печелил там чат-пат. Не можем обаче да спрем да мислим за развитието си: клубът расте, за да стане още по-голям в рамките на няколко години. Противниците на тази промяна скоро ще си променят мнението. Историята на „Калдерон” никой никога няма да я отнеме, но само вижте стадиона на Байерн (Мюнхен), „Сантиаго Бернабеу”, „Камп Ноу”…

-         Ще си тръгне ли Симеоне от Атлетико без трофея в ШЛ, или ще си тръгне от Атлетико, щом спечели трофея в ШЛ?

-         Дано имаме възможността да продължим да се съревноваваме както досега, защото е много хубаво усещането. Онзи ден на влизане на стадиона се развълнувах. Нещо рядко срещано (б.и. – иронизира).

-         Защо?

-         Защото „Висенте Калдерон” притежава едно велико качество: ако играем от четири часа и четвърт следобед, на излизане на терена слънцето огрява другата част на трибуните и червено-бялото ни блести по удивителен начин. Обърнете внимание някой път! Тогава виждате хората с пламтящи знамена, а обстановката и енергията, която ти придават… Дано успеем да пренесем това и на „Метрополитано”!

Марко Руис, „АС”

ОЧАКВАЙТЕ ЧАСТ II

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти