Валенсия: вулканът, който предстои да изригне
„Валенсия се нуждае от лидер – казва Анил Мурти. – И междувременно Питър ми каза аз да поема товара.”
Питър е Питър Лим – сингапурският собственик от китайски произход на Валенсия, който ръководи делата в клуба през мобилния си телефон. Мурти е човекът, който вдига телефона от другата страна. Било в апартамента си на улица „Колон”, било в ложата на „Местайя”, този спокоен мъж изслушва и прилага с полагащата му се легитимност своята власт на изпълнителен съветник. На своите 43 години открива един нов свят. Защото за него – инженер и дипломат – футболният свят е енигма, която всеки ден разкрива по малко от своето лице. Закъсня с няколко месеца в частта с испанския език, с опознаването на особеностите на града и със спечелването на приятели и врагове в най-оживения град на Испания.
„Допуснахме две грешки – връща се Мурти към покупката на клуба от страна на Лим през 2014 година. – Объркахме се, като приравнихме Валенсия с обичайна компания и не поставихме ударението върху чисто спортния аспект.” Мурти признава, че е открил, че футболът е бизнес на „елементарно” ниво. В крайна сметка, твърди той, „всичко се обобщава с направляването на амбициите на една много млада група хора, каквато е тази на играчите. Нашият проблем е, че Чезаре Прандели атакува състава, а това породи голяма несигурност. Сега, за да се спасим, трябва да възстановим самочувствието и духа на футболистите”.
На ръба от елиминиране от турнира за Купата на краля и на едно място над зоната на изпадащите в Сегунда в таблицата на Ла Лига, Валенсия представлява тъжна картинка след подаването на оставките на старши треньора Прандели и спортния директор Хесус Гарсия Питарч, обвинили управниците в създаване на хаос, в безчестие и безскрупулност. Феновете се люшкат между бунтуването и обезсърчението. „Местайя” е вулкан, готов да изригне всеки момент, ала Мурти приема нещата спокойно.
Съветникът настоява, че в епицентъра на бурята не е нужно да се губи хладнокръвие и да се привличат нито нов спортен директор, който би бил третият в ерата „Лим”, нито нов старши треньор, който би бил петият. Има далеч по-належащи за вършене неща. Например това, че отборът влиза тази вечер в осминафиналния реванш за Купата на краля срещу Селта без дори и един централен защитник: Емен Абденур е на Купата на африканските нации, Есекиел Гарай и Сантос са контузени, а Еляким Мангала е наказан. Временният наставник Салвадор Гонсалес – Воро, ще води отбора до края на сезона. „Искаме той да продължи – казва Мурти. – Да се търси треньор точно сега би донесло рискове, които бихме предпочели да не поемаме.”
„НЕ УЦЕЛИ”
Марио Кемпес – митична фигура за валенсианистите – дава болезнена диагноза: „И на най-големия си враг не пожелавам да попадне в положението на Валенсия! Много е трудно да правиш отбор и да възложиш постове на приятелите си, защото ти е мъчно да ги упрекваш. Питър Лим е учил икономика, ала не уцели с избора на хора. Неговият бизнес план бе да доведе млади играчи, за да ги развие и после продаде, но му излезе през носа. Купиха футболисти, които не знаеха къде идват, момчета, които никога не бяха изпадали в подобна кризисна ситуация, та в крайна сметка стойността им падна, защото фланелката на Валенсия много тежи. Онези, на които цената не им се понижи, например Пако Алкасер и Андре Гомеш, пък ги продадоха, ала това излезе още по-лошо, защото оставиха съотборниците си като сирачета да се лутат в безпътицата. Накараха Алкасер да заявява публично, че той е поискал да си тръгне, за да не скочи публиката на ръководителите!”
Мурти защитава тезата, че Лим е решил да продава свои футболисти едва когато миналото лято клубът остана извън Шампионската лига и съответно е били лишен от сигурните огромни приходи от турнира. Нетният баланс от трансферното лято донесе плюс от почти 80 млн. евро в касата на „Меритон” – компанията, държаща акциите на клуба. „Меритон” е 100% собственост на Лим”, казва Мурти в отговор на инсинуациите, че Жорже Мендеш, агент и приятел на боса, може да държи част от капитала на дружеството. Съветникът твърди, че съставът е 4-тият най-скъп в Испания, а харчовете на сезон са 150 млн. евро. Предупреждава, че е нужно да се съкратят разходи и да се минимизират загуби с още продажби.
Той се радва заедно с президента Лайхоон Чан на уважението на голямата част от служителите на клуба. Всички обаче знаят, че те не вземат решение, докато не са получили обаждане от Лим. А последният – единственият по-разпознаваем лидер на тази така нуждаеща се от стабилност Валенсия, продължава да си остава една далечна мистерия.
„ТАЙНИЯТ АГЕНТ” В ДЪНОТО НА КРИЗАТА
Разглеждани от далечината на времето, двете спечелени от Валенсия титли през 2002 и 2004 година добиват все повече и повече измеренията на гигантско чудо. Президентът в онези славни дни бе Хайме Орти – монолит на валенсианизма и привилегирован свидетел отблизо на поредицата конфликти, чийто генезис може ясно да посочи:
„Кризата се получава, когато Амадео Салво ръководи спортната част на клуба в екип с президента Лайхоон Чан, която представлява интересите на собственика Питър Лим, който пък от своя страна еднолично си решава да сложи за старши треньор своя човек Нуну Ешпириту Санту. След малко време Нуну придобива самочувствие, започва да ревнува и иска да бъде нещо повече. Усеща се подкрепен от ръководителите и смята, че треньорският пост му е тесен. Започва да се главозамайва и да се противопоставя на Аяла и Руфете – съветниците на Салво. Те бяха уцелили всичките си трансфери. Салво застава зад своите хора и поставя ултиматум: „Ако те си тръгнат, аз съм следващият!”. А Нуну толкова си вярва, че казва на Лим: „Питър, ако си тръгнат, няма никакъв проблем, аз съм достатъчно способен.” Така се стигна до бедствието, защото си тръгна първият директор по спортните въпроси заедно с Руфете и Аяла, а на негово място автоматично се настани тайният агент, който е приятел на Лим, и започна той да прави всички трансфери. Какви трансфери ли? Много млади и много скъпи – ето такива. Аяла и Руфете доведоха Николас Отаменди и Шкодран Мустафи на разумна цена и ги продадоха за цяло състояние, а онези, които бяха доведени от тайния агент, струваха цяло състояние и сега е трудно да им се избият и половината от парите: Родриго, Енцо Перес, Санти Мина и т.н. Купуват ги за огромни пари много млади, а те първо, че не струват това, и второ, че тук на „Местайя” винаги сме имали отлична школа и сме налагали свои кадри.”С ирония Орти се отнася към португалеца Жорже Мендеш – най-могъщия футболен агент в света и представляващ Нуну Ешпириту Санту, като го нарича „тайния агент”. И завършва: „Тайният агент и Лим може би споделят общи интереси, защото си играят на бизнесмени и агенти на играчи. Това не е лошо само по себе си. Но поне, ако са съдружници, нека тайният агент да помага, а не да ни вкарва голове!”
Диего Торес, „Ел Паис”