Интервюто с Прандели: Валенсия спешно трябва да се спасява

Интервюто с Прандели: Валенсия спешно трябва да се спасява

Чезаре Прандели е доказал в кариерата си на треньор, че не е страхливец. Отрича, че е напуснал потъващия кораб Валенсия заради оферта от друг клуб, и напълно разбира бурната реакция на привържениците на клуба преди и след мача за Купата на краля със Селта. Италианецът е уплашен, много уплашен за това какво ги чака „лос че”.

- Можете ли каза с една-единствена фраза защо подадохте оставка?

- Само с една? Когато се споразумяхме всички заедно, че трябва да се завърши трансферът на Симоне Дзадза, после не бе сторено. Това бе единственият футболист, който можеше да донесе промяна и да ентусиазира хората. Преди това бяхме разработили стратегията, говорихме с Ювентус в търсене на споразумение, момчето прие предложението ни с голямо желание. Когато чух, че трансферът е пропаднал, осъзнах, че собствениците ни вероятно слушат съветите на други хора. Това бе жест към мен, нека така да го кажа, че се случва паралелно различен проект.

- Кои са тези други хора, които може да са посъветвали собствениците да не взимат Дзадза?

- Мога само да кажа, че в началото на моето приключение тук всички бяхме съгласни, че този състав трябва да бъде подобрен. На всички срещи на спортно-техническия щаб до един бяхме на мнението, че тази промяна трябва да започне още през януари. Щом това не става, значи няма 100% убеждение в спортната ни стратегия. Ако имам спортно-техническата отговорност, трябва да се чувствам подкрепян на 100%. Тук срещнах много особено и тежко наследство. Когато ви казвам, че разстоянията не помагат, е защото щом съм се върнал от Сингапур убеден, че този отбор ще бъде подобрен, значи това ми е било казано от собствениците – зачитайки нормите на Финансовия феърплей и харчейки само 4 млн. евро по операцията за Дзадза. После щяхме да търсим играчи под наем или на ниска цена. Но ключът бе Дзадза.

- Но кой погреба трансфера на Дзадза?

- Не зная. Нямам доказателство, просто усещане. Мисля, че Питър Лим е скромен и приятен човек – могъщ, но не арогантен. Според мен сигурно има много съветници, защото е гражданин на света, и те му шушнат в ушите. Може би това е ключът – някой да му е подсказал нещо различно за спортния ни проект.

- Защо не изчакахте края на януари, преди да вземете това си крайно решение? Може и Дзадза да не дойде, но да е някой подобен нему?

- Защото преговорите за Дзадза бяха затворени. Повтарям – затворени! Не се налагаше да се мисли, че други преговори биха могли да приключат с добър край.

- „Питър Лим смята, че с тези играчи може да се гони по-високо класиране”, каза президентът Лайхун…

- Цифрите са каквито са. Но аз наследих един отбор с проблеми, който трябваше да се подобри по различни причини. Защото те правят все едно и също изчисление: ако похарча толкова и толкова пари, трябва да сме на първите места. Във футбола нещата не стоят така. Не аз съм харчил парите на Валенсия, не аз съм купувал играчите, не аз съм им давал тлъстите заплати. Това е грешка, която допуснаха те, но която аз наследих и за която говорихме, че ще поправим с промяна. Това бе моята идея.

- Но Вие поискахте четири попълнения безусловно…

- Не безусловно, защото няма нищо безусловно, но да са такива, за които е възможно да се направи финансово усилие като в случая с Дзадза. Мислех, че са нужни един разиграващ и един дефанзивен полузащитник, които да са готови играчи, с опит. Защото този сезон Валенсия трябва да мисли на първо място да се спаси и чак след това да мисли за следващия сезон.

- Каква диагноза дадохте пред Лим в Сингапур?

- Целта бе да се подобри съставът. Не говорихме за конкретна цел, защото собствениците казват „ние харчим много и трябват високи резултати”, ала във футбола не всичко е цифри. Освен това имахме куп контузии – Еляким Мангала, Есекиел Гарай, Нани, Енцо Перес, Хосе Гая – и моментът беше спешен, трябваше да се опитаме да удържим всичко.

- Вие не знаехте ли, че директорът Гарсия Питарч преговаря с Никола Максимович за следващия сезон?

- Аз имам много високо мнение за Максимович. Казах на Гарсия Питарч, че това е интересен играч с бъдеще. Пратих имейл на президента, в който потвърдих казаното на срещата в Сингапур – че искането ми е за четирима играчи и евентуално Максимович като пети, но може и по-натам, защото е много млад още. Настоявам обаче, че моето искане бе, заради опасното положение, приоритетно за готови футболисти, с голям опит в битките.

- Имало ли е някакво неразбирателство между Гарсия Питарч, Вас и съветника Стефано Антонели?

- Ако на Антонели са му се обаждали да предаде някоя идея, щеше да я сподели с хората в клуба, но не е имало никакво предложение нито от негова страна, нито от моя. Стефано познава футболния свят и пазара от вече над 25 години. Нито аз, нито той сме предлагали конкретен играч на Сусо (Гарсия Питарч). Аз лично никога, никога, ама никога! Винаги съм бил съгласен с техническите анализи на Сусо за характеристиките на евентуалните попълнения. За всички! Казах му само, че този отбор се нуждае от четирима играчи с определени важни характеристики, само характеристики. Мислех и мисля, че са нужни двама халфове и един флангови нападател, който умее и да пази бека си. Защото имаме Родриго, който се справя много добре в тази роля, но е още по-добър като втори нападател.

- Какво се промени, когато Вие си дойдохте на 28 декември?

- Сусо беше съгласен с всичко преди ваканцията. След видеоконференцията с президента (б.и. – когато им е казано, че трябва да се избира между Дзадза и един полузащитник) аз казах, че при тези условия няма да продължа работа. А Сусо ми каза, че ако аз хвърля оставка, и той ще ме последва. После ми даде сантиментално обяснение, че не би било справедливо да изоставя клуба в този тежък момент. Уважих това становище.

- Плъзнаха слухове, че сте изоставил Валенсия заради друг отбор…

- Това е много тежко обвинение и ме обижда. Няма абсолютна никаква истина в него! Аз подписах договор, работих три месеца и ми платиха за тези три месеца без никакъв проблем от страна на собствениците. Нито има някакво споразумение, нито въобще някаква мисъл за друг клуб. Не би било коректно, а и би било много грубо да изоставя отбор в огромно затруднение, за да ида в друг. Това не е нито моят начин на правене на нещата, нито моят начин на мислене. Няма нищо вярно!

Фернандо Алварес, „Марка”

Още от Футбол свят

Виж всички