Сержант Сергей установява Милинкокрация в Серия А

Не бе нужно много време на агента Матея Кежман, за да разбере колко добър е Сергей Милинкович-Савич. „Трябваха ми само 10 минути от тренировката на младежкия отбор на Войводина, за да оценя огромния му потенциал. Той е специален – съчетава мощ, скорост и техника”, разказа известният бивш нападател наскоро в интервю за вестник „Тутоспорт”. Семената на онова, което щеше да разцъфти в пълнокръвна Милинкокрация, са засадени на съвсем крехка възраст.

Динамичният полузащитник на Лацио си спечели прякора в Италия след поредица впечатляващи игри за треньора Симоне Индзаги, който, за разлика от Кежман и доста превърнали се с времето в негови почитатели, се нуждаеше от по-дълъг период за оценяване на Милинкович-Савич. Всъщност, след като замени Стефано Пиоли на пейката, братът на Пипо не пусна сърбина титуляр в първите си седем мача начело на „и бианкочелести”.

Но макар да му отне малко време да заобича Сержанта (другия прякор на играча), Симоне Индзаги има инструментална роля в развиването му като опустошителна сила, без значение на каква позиция играе. След напускането на Балде Кейта и докато Фелипе Андерсон се възстановява, треньорът реши да премести Милинкович-Савич по-напред по терена и резултатите от първия миг са унищожителни за съперниците. Ювентус изгуби Суперкупата на Италия през август за сметка на „орлите” до голяма степен заради химията между сърбина и Чиро Имобиле.

Въпреки че играта по-близо до противниковото наказателно поле подчертава офанзивните умения на Милинкович-Савич, най-добрата му позиция вероятно е малко по-назад. Когато започнах да го гледам, наум ми идваха имената на двама играчи – Диего Симеоне и Пол Погба, а фактът, че те са толкова различни, говори в голяма степен за завършеността на играта на сърбина (или пък, от друга страна, за липсата ми на адекватно футболно познание).

Като изключим това, че Симеоне също е играл за Лацио, има и други паралели между двамата. В началото Сержанта играеше по-дефанзивна роля – също като при Ел Чоло човек вижда от първия момент неговата твърдост, непреклонност, динамизъм и мощ, ала тези качества идват с добавка умението да се вкарват множество голове (Симеоне завърши кариерата си с над 100 на клубно ниво).

Забележителният ръст на Милинкович-Савич (191 см), блестящото владеене на топката и умението му да се внедри в точното място и момент в развитието на атаката ми напомня за най-доброто лице на Пол Погба. Когато гледах днешния №6 на Манчестър Юнайтед в Ювентус, онова, което наистина изпъкваше у него беше неговата елегантност и умение с топката – завъртания, дрибли – и това не страдаше по никакъв начин от височината на французина.

Сергей също използва високия си ръст в своя полза в различни части на терена. Вратарите често го търсят, когато започват атаките – с отиграванията си с глава Милинкович-Савич може само за едно мигване на окото да осъществи прехода в играта от дефанзивна в офанзивна фаза. При все че може и да няма скоростта на Балде Кейта или смяната на ритъма на Кака, сърбинът пак може да има решаващ принос със своята техника, груба сила и умение в играта с глава.

Лацио наистина уцели право в десетката с Милинкович-Савич и това как го направлява по целия му път демонстрира огромното ноу-хау на клуба на трансферния пазар. Спортният директор на „и бианкочелести” Игли Таре откри нешлифования диамант, както стори и с други от чужбина като Фелипе Андерсон, Балде Кейта и по-наскоро Луис Алберто, и сега президентът Клаудио Лотито ще направи така, че когато го продаде, да получи изумителна възвръщаемост на вложението.

Лацио предприе множество стъпки, за да бъде в позиция на силата по отношение на бъдещето на Милинкович-Савич. През април м.г. му даде дългосрочен нов договор, а по-наскоро изплати на бившия му клуб Генк около 9 млн. евро, за да нулира клаузата за 50% отчисление от бъдещата му продажба. Така днес римският клуб е в отлична позиция да получи много повече пари от платените за сръбския суперталант.

Когато вземете предвид това как Лацио съумя да получи значителна възвръщаемост на вложенията в играчи с изтичащи договори (общо около 80 млн. евро за Ернанес, Антонио Кандрева и по-наскоро Балде Кейта), не е трудно да си представите, че наддаването за сърбина ще започне от ниво около 70 млн. евро и спокойно може да достигне платената за Пол Погба сума, допреди година световен рекорд.

Чуждестранни клубове следят напредъка на Милинкович-Савич изкъсо от миналия сезон и калибърът на заинтересованите говори много за неговото израстване. Миналата година беше свързван с Валенсия, а през това лято – с Манчестър Юнайтед (той със сигурност има всички черти от търсения от Жозе Моуриньо профил за полузащитник) и други грандове с много дълбоки джобове. Към този момент е трудно да си представим друг клуб от Серия А да може да си го позволи, освен ако първо не продаде някое от големите си имена, както например стори Ювентус за Гонсало Игуаин с рекордната продажба на Погба в Юнайтед.

Милинкович-Савич вече блести на клубно ниво, а е твърде вероятно скоро да получи възможност да го стори и на международно. Селекционерът на националния отбор на Сърбия Славолюб Муслин го гледа на живо по време на мача на Лацио от Лига Европа срещу Ница, в който халфът вкара два гола и игра така, че значително да увеличи шансовете си да играе на предстоящото световно първенство в Русия догодина.

Давид Амоял, Calciomercato.com