Александар Ляфтов - за сезона с Хебър, националния отбор и още нещо...
Македонският национал Александар Ляфтов направи много добър сезон с дебютанта в Суперлигата Хебър (Пазарджик), където бе основна фигура в двубоите. Въпреки, че отборът му завърши на шестата позиция в таблицата, посрещачът не съжалява за нищо.
Разговаряхме със Саша за изминалия сезон в специално интервю за BGvolleyball.com, в което сподели и мнението си за шампионата, страната ни, предстоящите срещи с националния отбор на Македония и още интересни подробности.
С тима на Хебър завършихте на шесто място в Суперлигата. Удовлетворява ли те класирането? До колко се оправдаха първоначалните ти очаквания?
На никой спортист няма да му е приятно - да тренира и да играе цял сезон и накрая да завърши на шесто място. Но така се получи. Изгубихме един мач, който не трябваше да губим и стана това. Така е в спорта, и по-специално във волейбола. Очакванията ми бяха да сме сред първите четири отбора и следващата година да играем в евротурнирите. За жалост не стана...
Как смяташ - правилно ли бе решението ти да се включиш в проекта на пазарджишкия тим и да играеш в нашето първенство?
Абсолютно. В кариерата ми не съм се колебал за нито един сезон, не съм съжалявал. Така е и сега.
Кой беше най-силният ви мач? А най-слабият?
Това е отборен спорт - няма значение дали играеш силно, направиш 30 точки и в крайна сметка паднеш. По-голямо значение има, ако играеш слабо, но победиш. Но мога да определя като слаби домакинския двубой с Пирин и плейофите с ЦСКА, както и с Нефтохимик и Добруджа.
Какво не ви достигна през редовния сезон, и в ¼-финалите? Можеше ли да има друг развой на събитията?
За пореден път ще кажа - не ни достигна отборна игра и желание за победа... Имаше мачове в първия полусезон, които загубихме, а не трябваше. Във втория и контузиите оказаха влияние - ако всичко беше наред, много неща щяха да са различни и развоят на събитията да е друг.
До къде може да стигне Хебър през следващия сезон? Би ли могъл да бъде достоен конкурент на Нефтохимик в борбата за титлата?
Трябва да питате треньорския щаб на тима по този въпрос - каква селекция ще бъде направена. Да, Хебър може да бъде достоен противник на Нефтохимик, но зависи от отборите и съставите им.
Как оценяваш нивото на българския шампионат? Мислиш ли, че има какво още да се постигне по отношение на организация, селекции и т.н.?
Нивото на българския волейбол е добро - имате качествени отбори, състезатели. По националния ви отбор може да се види всичко. И разбира се, че винаги може да е по-добре, но и много други неща са от значение... все пак сме на Балканите.
След прекарания сезон в България, как ти се струва обстановката? Харесва ли ти страната ни? Има ли нещо, което не ти допада?
След сезона ми трябваше хубава почивка, все още си почивам. Не мога да кажа, че нещо ми е липсвало или е трябвало да се промени. Винаги на човек нещо някъде не му харесва. Има неща, за които не мога да преценя, но като цяло бих дал оценка 4.
Предстои ти участие в Сребърната европейска лига с националния тим на Македония. Косово, Латвия и Австрия са съперниците ви в групата, какви са очакванията ти за двубоите?
Предстои ни не само Европейската лига. Чакат ни и Средиземноморски игри в Тарагона (Испания) през юни, квалификации за Европейско първенство. Ще бъде трудно лято за нас.
Страната ви ще бъде домакин на финалите в надпреварата, победителят в която ще се изкачи в Златната лига догодина. След три спечелени сребърни медала в последните издания, амбицирани ли сте да се окичите с най-благородния метал?
Така е. Тази година сме домакини на Финалната четворка и мисля, че освен златен медал, всичко друго ще е неуспех за нас. Смятам обаче, че факторът домакинство и публиката ни ще помогнат да спечелим. Но в никакъв случай няма да ни е лесно.
Разкажи ни малко повече за себе си. Защо избра волейбола? Как започна да тренираш? Има ли други спортисти в семейството ти?
Да се опиша... аз съм човек, който не иска да бъде лъган, и който не обича да лъже. Всичко, което си наумя, го правя или трябва да го получа на всяка цена и действам, за да стигна до него.
Избрах волейбола преди 15-16 години. Живея много близо до залата - имаше училищни състезания, гледах някои мачове и реших, че искам да тренирам и аз. Така започна всичко. После с училищния отбор играхме държавни първенства и останах в спорта. В семейството нямаме други спортисти, изобюо в цялата рода няма. Само брат ми като младеж игра малко футбол. Аз съм първият известен (усмихва се).
Имаш ли идол във волейбола – някой, на когото се възхищаваш?
Естествено, че имам идол и това е Иван Милкович. За мен е най-добрият волейболист в историята - и като човек, и като характер.
Какво искаш да постигнеш в кариерата си, а досега не си успял? А в живота?
В живота всичко, което съм поискал, съм направил. Не си поставям цели - което мога да постигна и съм замислил, го правя. А колкото до кариерата - с националния отбор искам да спечелим Европейската лига и да се класираме на Европейско, на което да се представим добре.
BGvolleyball.com