Как се спира неспираема машина – опит №34 е за Ливърпул и Клоп
Това е дилемата, пред която се сблъска всеки мениджър в Премиър Лийг досега през сезона: как можеш спря онова, което наглед е неспираемо?
Манчестър Сити няма загуба вече в 33 мача срещу съперници на вътрешната сцена в Англия в течение на почти девет месеца. Отборът изпусна точки срещу само два противника този сезон, и то в единия случай игра по-голямата част от мача с човек по-малко, а въобще вкара почти пет пъти повече голове, отколкото допусна, така че може да бъде коронован като шампион още през март.
Най-нерешимата задача в английския футбол – спирането на Сити, породи широк спектър от отговори: от оригиналния до производния, от типичния до невъобразимия, от частичния успех до пълния провал. Всичко това доведе до гледката как опити за ограничаване на щетите се превръщат в опустошителни поражения. Най-вероятно е в неделя, когато му дойде ред да се пробва, мениджърът на Ливърпул Юрген Клоп да използва системата 1-4-1-2-3, която сработи на „Анфийлд” миналия сезон, за малко да сработи и през пролетта в Манчестър и може би щеше да сработи и тази есен на „Етихад”, ако не бе червеният картон на Садио Мане през първото полувреме.
Септемврийският сблъсък между двата тима доведе до крушение за Ливърпул с 5:0, след като германецът премина след загубата на Мане към схема 1-3-5-1 и странно замени Мохамед Салах на почивката. Странно, защото предвид видяното генерално през този сезон, точно бързите и технични футболисти са тези, които могат да изтормозят „гражданите”.
Общото кратно между по-добрите опити за спиране на лидера в Премиър Лийг включва контраатаки, компресиране на средната линия със защитно ориентирани и тактически дисциплинирани играчи, както и фокусиране върху статичните положения. Сборът от тези прийоми донесе, в рамките на осем дни, голове на Хъдърсфийлд и Уест Хам, а за малко и на Саутхамптън. По-коравите опоненти на тима на Джосеп Гуардиола съчетаха здравина в отбрана с неотхвърляне на всяка възможност за атака: добър пример е защитаващият се в два близки ниски блока от по четирима Бристол Сити, който в полуфинала за Купата на лигата във вторник нападаше на скорост, а не се задоволяваше само със спиране на съперника.
Множеството от най-лошите опити за съпротива срещу хегемона (разбитите съответно с 6:0 и 7:2 Уотфорд и Стоук Сити, както и пощадата на Манчестър Юнайтед в дербито със „само” 2:1, когато „червените дяволи” заложиха в стартовата си единайсеторка на цели четирима офанзивно ориентирани футболисти, ала двама от тях се оказаха помощни бекове при липсата на владение на топката) имат като обща черта използването на основната система в Премиър Лийг през последните години: 1-4-2-3-1.
Клоп вероятно ще забележи, че единственият отбор, удържал Сити в пълен състав от началото на първенството, е Кристъл Палас с формация 1-4-1-2-3. Тимът на Рой Ходжсън си осигури точка и дори стигна най-близо до победа над лидера, след като премести Уилфред Заха на десния фланг, за да се надиграва с Данило. Юнайтед можеше да се наслаждава на подобна доминация, ако някак си бе успял да докара в достатъчно случаи топката към Антони Марсиал, за да атакува един-на-един Фабиан Делф. Но макар че битува теорията, че слабото място на „гражданите” са бековете, особено в отсъствието на тежко контузения Бенжамен Менди, малко съперници съумяха да се възползват.
Палас имаше успех и заради прибягването до Кристиан Бентеке като таран и прескачането на пресинга на отбора на Гуардиола с дълги топки към белгиеца. Що се отнася до собственото пресиране, Ходжсън беше по-дързък от доста от колегите си. Бристол Сити (който стигна до гол косвено в резултат на затварянето на Еляким Мангала), Палас, Ливърпул, Бърнли (с по-добро представяне от лъжовните резултати 3:0 и 4:1) и Тотнъм опитаха да затварят бранителите на Сити и да спират атаките му още в зародиш. Други пък се оттегляха съвсем назад в дълбочина от самото начало, като най-далеч в това отношение стигна Нюкасъл на Рафаел Бенитес.
Други стратегии сполучиха и намериха последователи. Хъдърсфийлд накара своя нападател Лоран Дьопоатр да пази пряко Фернандиньо предвид важността на опорния халф в играта на пас в системата на Гуардиола. Този подход скоро бе копиран, както и след това онзи на Маурисио Пелегрино, чийто тим бе на секунди от спечелване на точка на „Етихад” с 1-3-5-1-1. Дейвид Мойс, макар обичайно отдаден на защита от четирима, възприе плана на Пелегрино и така Уест Хам се представи отлично на гости на Сити, при все че падна накрая с 2:1, и би Челси в дербито.
Онова, което подчерта сдържания подход на Пелегрино, бе оставянето на пейката на Стивън Дейвис, Душан Тадич и Софиан Буфал. Техничните офанзивни халфове, особено по-бавните, обичайно биват слагани резерви от треньорите, които планират да проведат мач без особено притежание на топката. Вместо това те изграждат два близки блока от по трима централни защитници и опорни полузащитници с цел блокиране на главната сила на „гражданите” в центъра на терена. Тони Пюлис, който по принцип няма никакви скрупули да залага на трима опорни халфове, не се нуждаеше от особено подканяне да го стори срещу машината на Гуардиола, при все че поражението на неговия Уест Бромич с 3:2 беше някак нелогично привлекателно за зрителите.
Когато Маурисио Почетино опита да постави четирима играчи в сърцето на халфовата линия, залагайки на ромб, това оголи зоната на десния бек Киърън Трипиър за набезите на Лерой Сане. Това е част от проблема, когато се изправиш срещу Сити: Гуардиола разширява терена с крила близо до тъчлиниите. Когато Челси заложи на система 1-3-5-1-1, Сане и Рахим Стърлинг накараха домакините на практика да играят с петима в отбрана и това отвори повече пространство в центъра на терена за Кевин Де Брайне да донесе насред „Стамфорд Бридж” победата в сблъсъка между настоящия и бъдещия шампион.
Така че само един отбор този сезон е започнал със схема с трима в отбрана и е взел точка от лидера: Евертън. Объркващият елемент тук, като изключим неизбежната тактическа промяна след изгонването през първото полувреме на Кайл Уокър, бе този, че тогавашният мениджър на „карамелите” Роналд Куман премина към четворка в отбрана след час игра при водачество на своите – 0:1. По онова време Гуардиола залагаше на 1-3-4-1-2 и трябваше да реагира на червения картон.
Днес обаче любимата на наставника 1-4-1-2-3 е аксиома. Тя се променя само когато трябва да се контрира затвореността на съперника с връщане на Фернандиньо в защитната линия и мърдане напред на бековете или с минаване към 1-4-2-4 или 1-3-3-4, което обаче е възможно само при наличие на здрави и във форма Серхио Агуеро и Габриел Жезуш едновременно.
Затварянето в защита от противниците като стратегия може и да е носело главоболия на Гуардиола, ала не очаквайте Юрген Клоп да копира този подход. Германецът има пет победи срещу каталанския си опонент, залагайки генерално на агресивно пресиране и атаки.
Ако Сити е намерил начина да надделява над най-негативните отбори, сега въпросът е дали най-позитивният – Ливърпул, може да постигне онова, което убягваше досега на всеки друг тим през сезона и веднъж и завинаги да сложи край на мита за непобедимостта на лидера.
Ричард Джоли, ESPN