Има нужда от промяна
Найден НАЙДЕНОВ, ст. треньор на Нефтохимик
Оценката за представянето
За съжаление не успяхме да покажем пълния си потенциал по време на цялото световно първенство. Вероятно малко късно започнаха момчетата да си вярват. Тази загуба от Иран във Варна ни изяде главите, защото при друг развой, нещата щяха да са различни. Имахме реален шанс да преследваме нещо повече, но не бяхме готови за старта на това световно и след това вече нямаше как да компенсираме слабото начало. Не искам да съм трън в очите, но явно отборът не беше готов във всяко едно отношение. Да, бихме Финландия без проблеми, но на старта и те не бяха ориентирани, а и не може да са ни мерило. При нас липсваше концентрация и се видя притеснение срещу Иран, а това бе най-важният ни мач. Изиграха се много срещи в Лигата на нациите, тя трябваше да ни е подготовка, а се видя, че не сме готови. Във втората фаза пролича, че има някакво развитие, това го показа и мачът с Иран. Дори срещу САЩ, които играха невероятно, се сборихме, на моменти бяхме равностойни, но е трудно да се спечели такъв мач. Канада вече беше въпрос на психология, защото всеки е имал желание да се класира и когато това не се случва, падат тонусът и концентрацията.
Отсъствието на Соколов и Георги Братоев
Отсъствието им със сигурност е от водещо значение. Георги е лидер, човекът, който внася тонуса и е много важен. Цецо е от световна класа. Дали ще е на суперниво, няма гаранция, но той е личност. Въпреки това имахме възможност, защото програмата ни беше перфектна. Трябваше един мач с Иран да изиграем, който, ако спечелим, ни отваря вратите за Топ 6, а ние го загубихме. За мен не е редно техните контузии да служат като оправдание. Момчетата, които са в отбора, не са за подценяване. Резултатът срещу Иран в София го показва, защото се видя, че можем и без Соколов и Георги Братоев. Полша също бе преодолим в този ни вид и това се видя от играта. Отвъд шестицата не коментираме, но при този поток, с тези съперници бе постижимо и без тях да влезем в Торино.
Домакинската подкрепа
Не смятам, че това оказа някакво съществено значение. Когато не си сигурен, понякога домакинството влияе негативно. Искаш да се представиш добре пред собствена публика, а когато не се получи, има обратен ефект. Но това са дребни неща. В интерес на истината, хората усещат, когато има натрупани негативи, и малко или много се отдръпват. За това говорят и празните седалки, както във Варна, така и в София. Хората обичат волейбола и при промяна в политиката те ще откликнат.
Напускане на още имена
На този етап никой още не е обявил, че прекратява в националния отбор. Смятам, че всеки, за когото се спекулира, има възможност да играе спокойно още една олимпиада. Явно обаче извън физическите причини има други, които влияят, за да искат да се откажат. Трябва да се направи всичко възможно, за да останат тези момчета в отбора. Не може да се стигне дотам, че да има хора, които да не искат да играят за България. Никога не е било това. Щом го има, това е причина, която трябва да се изкорени. В другите отбори има хора, които играят на по 35-36 години и стига да са полезни, се раздават. Не е сериозно да се оттеглят момчета на по 32-33 години, които се намират в добро физическо състояние. Това е индикация, че вътре климатът не е добър. Има нужда от промяна, защото ние нямаме 1000 готови волейболисти, които да чакат. Ако не можем да мотивираме добрите си играчи, трябва да сменим подхода.
Нуждата от промени
Със сигурност има нужда от промени. Не искам да влизам в детайли, но на всички е видно каква е ситуацията. Да не излиза, че атакувам някого, но е ясно това с просто око. Не е нужно да си волейболен човек, за да го осъзнаеш. Промените са задължителни, за да се тръгне по съвсем нов път. Този не ни води към нищо добро. Не става въпрос само за резултати, а за атмосфера. Тя е много важна в един отбор, както и доверието. Който излезе, трябва да дава част и за човека, който е отвън. Тогава винаги има положителен ефект. Борбата продължава, следват квалификации за олимпиада, европейско първенство. С това световно първенство не свършва светът, но за да тръгнем напред, е нужно да променим нещо.
Приносът от световното
Винаги едно домакинство носи позитиви. Много е важно как ще се продължи и каква политика ще се поеме към националния отбор. Там всеки трябва да има желание да играе и да се раздава. Лошото е, че позитивът няма да е толкова голям заради резултатите. Хубавото - децата изпитаха емоция и това трябва да бъде стимул за повече желаещи да тренират и да се развиват. Въпреки представянето трябва да извлечем позитивите и да ги развием.
Бъдещият шампион
Казах в началото, че Русия ще стане световен шампион. Гледайки САЩ обаче, съм разколебан. Един от тези два отбора ще вземе златните медали. Русия започна колебливо, но сега във финалите всичко стартира от нулата, на практика е ново минисветовно. Ако САЩ продължат да играят на тази висота, трудно ще бъде спрени. "Тема Спорт"