Чудовищното завръщане на Чудовището Тиаго Силва
Критикуван до степени на крайност, после изхвърлен от А Селесао бразилейра след краха на Мондиал 2014 в родната му Бразилия, Тиаго Силва съумя да се пребори, за да се завърне на върха. Пътят нагоре бе мъчителен.
Всяка кариера има своите особености, своите рискове, своите възходи и падения. Тази на Тиаго Силва в националния отбор на Бразилия със сигурност е една от най-сложните: от млада надежда до капитан, от изгнанието до изкуплението. О Монстро (б.пр. – Чудовището; от португалски език) премина през всички тези пътища със златисто-зеления екип, за да заблести като че ли днес, вече на почти 34 години, най-силно за А Селесао бразилейра.
Както доста от своите сънародници във футбола, Тиаго Силва получи първата си повиквателна още преди да замине за Европа. Това стана през 2008 година, когато тогава 24-годишният централен защитник на Флуминензе направи първите си стъпки с националната фланелка като смяна на Жуан на почивката на мач от квалификациите за Мондиал 2010 срещу Венесуела (4:0, 12 октомври 2008 г.).
Той беше за първи път титуляр за „златисто-жълтите” един месец по-късно срещу Португалия при победата с 6:2, ала после не бе викан в продължение на почти година. След завръщането си и няколко мача на резервната скамейка О Монстро най-сетне си извоюва титулярното място в сезон 2010/11, като дори сложи и капитанската лента. По това време той си печелеше световна слава с екипа на Милан като най-добрия защитник на планетата и през 2012 година стана вторият най-скъп футболист на своя пост в историята с трансфера си в Пари Сен Жермен срещу над 40 млн. евро. Уважаван капитан както в клубния, така и в националния си отбор, Тиаго Силва впечатляваше със своето спокойствие и предугаждане на ходовете на съперниците си на терена.
СЪЛЗИТЕ И ИЗГНАНИЕТО
Мондиал 2014 обаче доведе до същински обрат в неговата кариера. Домакини и фаворити, поне според предварителните очаквания, бразилците показваха огромни емоции, особено техният капитан. На терена обаче бранителят отговори на това със стабилно присъствие и представяне, като дори вкара ценен гол за победата над Колумбия на четвъртфиналите с 2:1.
Въпреки това най-паметният негов образ от турнира е със сълзите му след отказа да е изпълнител при дузпите на осминафинала срещу Чили (1:1 в редовното време и продълженията, 3:2 след ударите от 11-те метра). Тогава той остави впечатлението на крехък по душевност лидер и после бе лесно да го посочат с пръст като един от големите виновници за крушението на Бразилия на полуфиналите срещу Германия с легендарното 1:7, при все че дори не беше на терена поради наказание.
Лишен от капитанската лента от новия селекционер Дунга, Тиаго Силва повече не бе в ролята на неоспорим титуляр в преживяващия обновление национален отбор и накрая дори престанаха да му пращат и повиквателни. Това бе кошмарен период за бранителя на ПСЖ, особено при гледката как клубните му съотборници отпътуват за мачове на своите национални селекции. Дунга представи като причина за решението си извънспортни мотиви, ала накрая сам пое към изхода след бедственото отпадане на тима още в груповата фаза на Копа Америка 2016 и неубедителното представяне в световните квалификации.
ЗАВРЪЩАНЕ НА ВЪРХА
Така начело на А Селесао бразилейра през лятото на 2016 година застана Тите и не бе нужно дълго време, за да бъде върнат Тиаго Силва обратно в състава. Представящ се на все същото ниво в Пари Сен Жермен, бранителят се появи отново в групата на „златисто-жълтите” през октомври същата година, макар и като резерва. Двойката централни защитници тогава е съставена от Жоао Миранда и… Маркиньос, неговия съотборник при парижани. Наказаният в ерата „Дунга” ветеран обаче отказа да се предаде и си върна титулярното място няколко месеца преди световните финали в Русия.
След осминафинала срещу Мексико в понеделник Тиаго Силва е бил титуляр в последните вече осем мача на националния тим и е носил лентата в три случая след идването на Тите на пейката. В тези почти 700 минути в осемте срещи Бразилия е допуснала само един гол – срещу Швейцария в първия двубой на този световен шампионат. Ползваща се с репутация на блестящ нападателен отбор в цялата си история, тази версия на А Селесао бразилейра притежава в лицето на тандема си Тиаго Силва – Миранда една от най-непробиваемите двойки централни защитници на целия Мондиал.
В третия мач от груповата фаза срещу Сърбия, спечелен с 2:0, О Монстро може би направи най-доброто си представяне въобще в кариерата си със златисто-зеления екип. Освен своя гол, втория в срещата, той беше непоклатим, особено в отнемането на топката, и спечели всичките си въздушни двубои, придавайки голямо спокойствие на целия тим, който иначе бе разтревожен от контузията на Марсело – друга голяма фигура на Бразилия.
Според някои Тиаго Силва може би не е най-впечатляващият лидер по природа в света на футбола, като често бива сравняван със Серхио Рамос в това направление, ала именно той е капитанът, който най-много общува на терена със своите съотборници и им придава най-голямо спокойствие, може би днес повече от всякога. О Монстро може би се превърна в онзи лидер, когото Бразилия не очакваше; лидер, който отиде да облекчи мъката на облетия в сълзи Неймар след безкрайно трудната и важна победа срещу Коста Рика (2:0). Какъв образ само бе това!
Флоран Льо Марки, „Франс Футбол”