Кому е нужен Златан? Швеция цъфти без суперзвезди

Само малко повече от седмица след осигуряването на място на Мондиал 2018 в Русия последната глава в книгата на футболния национален отбор на Швеция бе завършена. Избраниците на Яне Андершон не позволиха на Италия да им вкара гол за 180 минути и спечелиха плейофа за класиране на световните финали с гол на Якоб Юхансон след рикошет. Архитект на успеха беше Андреас Гранквист – скалата, около която се изгради защитната стабилност.

Осем дни по-късно Гранквист помогна и за още по-голямото отслабване на железния хват на Златан Ибрахимович, вземайки наградата „Гулдболен” за най-добър футболист на страната, след като в рамките на цяло десетилетие между 2007 и 2016 година я печелеше неизменно легендарният нападател. Последният кавалер на приза преди Гранквист, отмъкнал наградата от Ибрахимович, беше Фреди Люнбери, а никой не беше я печелил повече от два пъти. Толкова дълго време Златан беше Швеция.

„Световното първенство без мен не си струва да се гледа”, каза наскоро Ибрахимович, подхранвайки посланието си отпреди четири години. За играч без вкаран гол в пет мача на два различни Мондиала това твърдение е доста дръзко. Егото му не знае нещо различно от шеста скорост, камо ли какво е то задна.

Само глупак обаче би се усъмнил във влиянието на Ибрахимович върху националния отбор. Той е изиграл повече мачове от всеки един от присъстващите в състава за Русия 2018 и поне двойно повече от всички тях без четирима. Вкарал е само 11 гола по-малко с националния екип от целия сбор на днешните „синьо-жълти”.

И при все това Швеция остана гордо изправена на старта на първия си голям международен турнир без своя лидер след Евро 2000, въпреки че се очакваше да се разклати пред неизвестното. Освободен от огромната сянка на Ибрахимович, отборът най-сетне можа да отвори очите си за светлината. В резултат беше записана първата победа на откриващ мач на световно първенство от 60 години насам и вероятно само грандиозният успех на Мексико над защитаващия титлата си Германия намали заслужените похвали за впечатляващия старт.

Това, че именно Гранквист помогна за успеха, бе съвсем уместно. Той не само заби победния гол от дузпа след намеса на системата ВАР (Видео асистент рефер), но и показа всемогъщество и в защита, и в нападение. Отправи три удара по посока на противниковата врата (само Емил Форсбери имаше повече – 4), създаде три голови положения и блокира два изстрела на съперниците. Плуваше напълно в свои води в поетата роля на лидер и бе надвит само веднъж – през първото полувреме изгуби преднина от десетина метра пред Хюн-мин Сон и бе надбяган.

Никой не може да оспори, че имаше моменти, когато на Швеция липсваше Ибрахимович срещу Южна Корея. Маркус Бери е бледо копие на своя предшественик и го показа с пропуските си от чисти позиции. Те си бяха бедствени отвсякъде, при все че Чо Хюн-Уоо заслужава похвала за намесата си в първия случай.

Скандинавците оцеляха в бурята в началото на второто полувреме и дочакаха момента да нанесат решаващия си удар, когато системата ВАР донесе закъсняла дузпа, когато азиатците вече бяха предприели опасна контраатака. Още щом Гранквист се разписа от бялата точка, отборът му показа, че няма начин да остави птичето да отлети от рамото му. Играта на „блогулт” беше организирана и компактна, възможно най-проста, но и възможно най-ефективна. Южна Корея вече не задаваше въпроси и нямаше отговори, потвърждавайки тезата на онези, които я обявяват за един от трите най-слаби отбори в Русия.

Що се отнася до Швеция, това бе облекчение и оправдаване на поетата посока. За кратко наскоро се появиха призиви Ибрахимович да промени решението си и да се върне в състава след знаменитото отстраняване на Италия от Мондиала, а легендата направи каквото можа да подхранва този огън.

Това колективно представяне срещу Южна Корея обаче бе от онези, които трудно биха се получили при наличието на подобен индивидуален талант, изпъкващ така очевидно над останалите. Добре смазаната машина вече не може да си позволи да оставя място в системата си за лъскава, но потенциално увреждаща я част, особено предвид възрастта на Ибрахимович.

Той може и да е очевидно в пъти по-добър от Ула Тойвонен или Бери, ала този отбор изкова изумителна задружност на колектива без своята суперзвезда. Това представяне беше обещаващо: приличаше на гладко каране на колело без помощни колелца. Да, той е Златан… но те са Швеция.