Дилемата „Коутиньо”
Миналата зима Ливърпул изгуби своето знаме сред играчите. И въобще не усети липсата му, напротив – само стана по-силен. Онези получени от Барселона за Филипе Коутиньо 160 млн. евро се оказаха благословия за собствениците на английския клуб – Фенуей Спортс Груп, и още повече за мениджъра Юрген Клоп. С бразилеца сред титулярите „червените” печелеха 60% от своите мачове, а без него – 67%. При това с още един голям плюс – мърсисайдци се класираха за първи път от 13 години на финал на Шампионската лига (загуба с 1:3 от Реал Мадрид в Киев).
Днес, една година след този мегатрансфер, Ливърпул е лидер в Премиър Лийг и стремително се е насочил към лелеяната шампионска титла, която му убягва от 1990 г., като събра 85% от възможните точки досега. В добавка премина и през най-трудната група в Шампионската лига в конкуренцията на Пари Сен Жермен на Килиан Мбапе, Неймар и Единсон Кавани и на Наполи на Карло Анчелоти. В същото време Коутиньо е залепнал за пейката на „Камп Ноу”.
За да облекчи раната от болезненото неочаквано сбогуване с Неймар, Барса скочи здраво за Филипе още през лятото на 2017 г., ала срещна твърдия отпор на Ливърпул, откъдето поставиха цена от 200 млн. евро за своя ас. „Не можехме да постъпваме така откачено и да платим тези пари, защото това би поставило клуба под риск”, защитаваха отстъплението си ръководителите след влагането на 140 млн. евро за Усман Дембеле. Четири месеца по-късно каталанският клуб поднови офанзивата си, като този път проблемът бе вече не празнината след Неймар, а тази от скоро предстоящото сбогуване на Андрес Иниеста.
„Винаги съм смятал, че Коутиньо е идеалният заместник на Иниеста. Трябваше да мислим за намирането на играч, който да е готов на момента да поеме щафетата. Андрес беляза цяла една епоха в световния футбол”, анализира в онзи момент положението тогавашният спортен директор на „лос асулграна” Роберт Фернандес.
Тежестта да наследи Иниеста обаче се оказва твърде голяма за едно срамежливо и затворено момче, което никога не е изпъквало със силен и властен характер. Дори и в Ливърпул то бе лидер в играта, но никога не и в съблекалнята.
На „Анфийлд” Клоп в никой момент не виждаше Коутиньо като вътрешен полузащитник. Същото важи и за Тите в бразилския национален отбор, където селекционерът го използва като дясно крило, защото левият фланг принадлежи твърдо на Неймар. „Андрес също трябваше доста да играе като фалшиво крило, преди да се утвърди като вътрешен халф”, оправдаваха се в Кан Барса.
ДНК-то на Иниеста обаче при всички положения няма много общо с това на Коутиньо. Единият бе изкован в изкусната академия Ла Масиа, а другият – в хаотичния кариока футбол. Момчето от Ла Манча дори игра опорен полузащитник по време на Шампионска лига 2005/06, в чийто край вдигна Европейската купа след онзи знаменит финал в Париж срещу Арсенал.
ПРАЗНИНАТА СЛЕД НЕЙМАР
Коутиньо се възползва в първия си сезон в Барселона от оставената от Неймар на лявото крило празнина и от контузиите на Дембеле. Неговото влияние, винаги по-чувствително в наказателното поле отколкото в градежа на играта, помогна на „лос асулграна” да спечелят Ла Лига и Купата на краля. Сметката му: 22 мача, 10 гола, 5 асистенции и 0,32 създадени голови положения средно на мач. При все че е интроверт, приспособяването му към съблекалнята мина плавно, подпомогнато от бившия му съотборник в Ливърпул Луис Суарес и от благословията на Лионел Меси.
„Добро момче, говори малко. Много качествен играч е, това се забелязва в тренировките, но му липсва нещо, за да се налага повече в играта по време на мачовете. Все още не си е намерил мястото”, обясняват в Кан Барса.
Този сезон започна със залог от старши треньора Ернесто Валверде на карето Коутиньо, Меси, Дембеле и Суарес едновременно на терена. Липсата на баланс и оголването на защитата обаче накараха наставника да преосмисли виждането си и той обясни: „Финтовете на Коутиньо влияят на равновесието ни.” При недосегаемостта на Меси и Суарес дилемата бе на лявото крило: Коутиньо или Дембеле. И предвид постоянните дисциплинарни проблеми на французина бразилецът получи преднина. За кратко. В 23-те си изиграни мача той записа 5 гола и 4 асистенции. Най-изненадващият спад обаче бе в броя създадени положения средно на мач – 0,17, което е най-ниският му показател за последните осем сезона.
„Доволен съм от него, но понякога играят едни, друг път – други. Когато играе Филипе, ме питат защо не играе Дембеле, а сега е обратното”, коментира Валварде. В клуба обаче не са така търпеливи към бразилеца: „Време му е и трябва да живне.” Аспиасу – помощникът на Валверде, допълни: „Не е на нивото от миналия сезон и Дембеле леко го изпревари.”
Това е една същинска дилема пред Барса: ще изплува ли най-скъпото попълнение в историята на клуба, или ще потъне на резервната скамейка. Доказалият умението си пред гола с екипите на Ливърпул, Бразилия и, в началото, Барса бразилец за момента губи дуела с капризното лошо момче Дембеле. Срещу Леванте за купата получи нов шанс и не си помогна – въпреки че в отбора се опитаха да му покачат самочувствието, като му дадоха да бие получената дузпа, Коутиньо изгуби топката почти 20 пъти. И Барса падна.
Хуан Иригойен, „Ел Паис”