Интервюто със Суарес: Нараняват ме критики само от клуба

Интервюто със Суарес: Нараняват ме критики само от клуба

У Луис Суарес живеят две личности: футболистът със запален фитил и приятният събеседник, който се отпуска веднъж само като се заговори за чая мате. Първият завърши една контраатака в 89-ата минута срещу Севиля, за да осигури първи за годината Класико срещу Реал Мадрид в полуфинала за Купата на краля в сряда, а вторият седи насреща ни усмихнат и приветлив, гладко избръснат и в добро настроение.

-         Може ли да се спи след такъв мач като този срещу Севиля миналата седмица?

-         Да, зависи. Понякога човек по-лесно намира съня си, понякога не. Адреналинът е там вътре и понякога превърташ всичко в главата си, но този път не ми беше особено трудно да заспя.

-         Ти от онези, които преговарят мача, ли си? Гледаш ли си головете? Спазваш ли някаква тенденция след мач?

-         Зависи много какъв мач си изиграл (б.и. – смее се). Защото понякога не ти се гледа нищичко. След мача със Севиля например жена ми беше будна и си поговорихме за него. Понякога го правим. После заспива и аз гледам малко телевизия, най-вече новините. И подчертавам това: не спортните. Така накрая сънят навлиза у теб, особено като се замислиш как трябва да ставаш рано да караш децата на училище (б.и. – усмихва се).

-         Много ли е трудно да си Луис Суарес?

-         Не. Човек се опитва нещата да са възможно най-прости, да е като всички останали. Аз съм баща, съпруг и съм се посветил на футбола, но се опитвам да живея така, че хората да не мислят, че живея на друга планета. Мнозина си мислят, че ние си нямаме представа въобще за действителността, защото сме затворени в наш си свят. Аз обаче съм само един баща, който обича да прекарва много време със своите жена и деца.

-         Веднъж те чух да казваш, че има двама Суарес – единият е вечно ядосаният футболист и другият е човекът извън терена. Продължава ли да я има тази двойственост, или си се променил?

-         (Б.и. – разсмива се.) Продължавам да си бъда все същият амбициозен играч и със същото желание като на човек, комуто от дете нищо не е дошло даром. Тази жажда за победи и този начин на игра никой няма да ми ги промени. Истина е обаче, че научих много, особено от изживяното в Барселона и случилото се през 2014 година. Гледам да се наслаждавам малко повече на футбола.

-         Значи си играл твърде ядосан?

-         Да играеш ядосан не значи постоянно да се блъскаш и да се риташ, а да се бориш за всяка топка. Това, естествено, съм аз. Само че мисля, че сега се смея повече и се радвам повече на съотборниците си, на обкръжението си. Това го промених, въпреки че поведението ми на терена няма да се промени. Когато казвам, че съм различен извън терена, е заради това, че там мога да се ядосам само ако има много голям повод. На терена обаче ми трябва и най-малкият (б.и. – смее се).

-         Пуйол винаги казва, че запознаването с Жерард Пике му е променило гледището за футбола и го е научило да се наслаждава на живота. За теб пък какво влияние оказа Лео (Меси)?

-         Мисля, че ми послужи това да го виждам толкова спокоен в мачовете. Човек понякога си мисли, че трябва да е напълно фокусиран върху мача още от предния ден или от началото на деня му. Това често ми се случваше в Ливърпул, в националния отбор, във всичките ми клубове преди това, ала видяното тук – играчите съсредоточени, но и по-спокойни – ми помогна.

-         Лео още ли бяга от приготвянето на мате?

-         (Б.и. – ухилва се.) Не, истината е, че напоследък не. Понякога аз съм зает с други неща и той се заема с това или направо го прави, когато отидем у тях.

-         Кое му се удава повече – да приготвя мате или асадо (б.р. – латиноамериканска форма на печене на месо на жар)?

-         Асадото му все още не съм го пробвал, така че е висящо. Все още не се е осмелил да ме покани (б.и. – смее се). Видно е, че не гори от желание да му го пробвам.

-         Или пък просто ти си този, който винаги го приготвя…

-         Да, да. Асадото е изживяване, което трябва да споделиш със семейството и приятелите си, момент да си поговорите и да си споделите. Понякога се губиш в този момент, защото не всеки е край жарта – някои са на масата. Разбира се, понякога викаме за целта някого, някой другар, за да можем пък ние да се наслаждаваме. Но наистина все още не съм пробвал асадото на Меси. Въпросът е висящ.

-         Обичаен гост на асадо сбирките беше Неймар. Извън футболното, какво най-много ти липсва от него?

-         Естествено, че веселието, което пръскаше в съблекалнята. Той беше съотборник, когото винаги виждахте с весело изражение на лицето, каквито са и въобще бразилците. Разбира се, че това ми липсва, но ние в онзи момент прищракахме чипа в главата си – че вече няма да е тук и че трябва да променим оставеното усещане за празнота.

-         Представяш ли си го да се върне някой ден?

-         Винаги казвам, че във футбола не се знае какво ще се случи. Към ден днешен той се радва много на живота си в Париж и има ясни цели. Като съотборник, приятел и привърженик на футбола обаче винаги искам най-добрите до себе си.

-         Очевидно е, че това би те ощастливило…

-         Естествено, защото той е играч, който прави разликата. Трябва обаче и да съзнаваме, че решението му да напусне беше толкова трудно, колкото би било и това евентуално сега да се завърне.

-         За хората Меси е една голяма загадка, но ти имаш привилегията да споделяш дълго време пътя си с него. Във всеки смисъл. За какво се говори в колата на Лео?

-         Не само за футбол. Говорим за миналото, говорим за бъдещето. Защото сме две човешки същества, които са не само съотборници, а и споделящи много неща приятели. И не само това: нашите жени понякога си правят техни си неща и ние оставаме сами по два-три часа и си говорим за всичко, пием мате. Винаги го казвам: много хора го виждат като Меси, но за мен е просто Лео.

-         Гледате ли мачове заедно?

-         Не, но много коментираме игрови положения – и добрите, и лошите неща. Защото сме много самокритични. Някои дни отборът бие, а аз излизам ядосан, защото не чувствам, че съм бил добър. И Лео усеща това, както аз усещам, когато той изпитва същото.

-         Кое най-много вбесява Лео на терена?

-         Мисля, че като при всеки един футболист е това да чувства, че не е могъл да помогне на отбора в лош за него мач.

-         Когато той се почувства зле, какво правиш – оставяш му пространство или го приближаваш да го окуражиш?

-         Всеки футболист се нуждае от своето лично пространство, когато знае, че нещо не върви добре – аз, Лео, Филипе (Коутиньо), Пике, Буси (Серхио Бускетс), Жорди (Алба)… Всички! По-добре е да оставиш всичко да си отече във времето, вместо да се продължават приказките и споровете, нали така?

-         Има много градски легенди за момента, в който си заиграл като „деветка” в Барса. Вярно ли Лео ти го е казал?

-         Тактическата ни система при Луис Енрике беше с Лео като „фалшива деветка” и изтеглящ се назад като „десетка”, а ние с Ней влизахме в зоните между централните и крайните защитници от двата фланга. В един мач обаче Аякс се бяха затворили много назад и Лео на тази си позиция не намираше свободно пространство, та аз влязох там. Направихме две атаки така и когато тръгнах да се връщам на обичайното си място, Лео ми каза: „Ако искаш, остани си там”. Останах и после Луис Енрике, който решаваше нещата, обсъди ситуацията и ни пита дали искаме да продължим по този начин, с мен като „деветка”. И тримата отговорихме утвърдително и така си и остана.

-         Сега го няма Неймар, но го има Усман Дембеле. Подобрението му в последните седмици е брутално, а хора като теб се заехте да напътствате момчето. Какво има у Усман, което те накара толкова присърце да вземеш тази задача?

-         Нагърбих се, защото той е млад, както и всички сме били. Той знае, че колкото и хора да го обрисуват като феномен, всъщност има много какво още да учи. И аз съм минал по този път, тъй че сега трябваше да подкрепя Усман. Той има много играчи в тази съблекалня, от които да се научи на професионализъм. Никой няма да научи Усман на това как да рита топката, защото той вече си го знае, но друго нещо е това как да се работи, как да изграждаш така навиците си, че да се подобряваш. Той, разбира се, е още в началото на своя път, но според мен ще е един от великите играчи на света. Никога не съм играл с толкова бърз играч като него. Понякога той тръгва зад мен на контраатака, а аз пак не мога да го настигна, че и гледам Лео още по-назад от мен и си казваме: „Тоя не можем го стигна.” (Б.и. – смее се.) Понякога ти се струва, че е изгубил топката след лошо докосване, а накрая пак я стига. И не можеш да знаеш кога ще ти тръгне на двойно подаване с тази му скорост… или къде ще я ритне. Но е футболист, който ужасно много ни помага. Понякога може да вкара паметен гол, а в следващата атака да сбърка половинметров пас. Това е, защото се отпуска, когато види, че всичко му се получава блестящо.

-         С Усман ти потренира донякъде и за капитан. Би ли искал някой ден да носиш лентата на Барса?

-         Аз съм вече на 32 години. Една лента няма да промени нищо за мен на този етап. Имам доста опит. Ако Томас (Вермален) си тръгне след края на сезона, мисля, че ще остана най-възрастният в състава, защото рожденият ми ден е през януари, а после е Пике и чак след Джери е Лео. Не изпитвам нужда да съм капитан. Смятам, че всички знаят каква е ролята ми в съблекалнята. Все пак подобен момент е вълнуващ – изживях го вече и в Ливърпул, и в националния отбор, и в Аякс.

-         Всеки сезон ти е трудно да вкарваш голове в началото и започват да излизат слухове за твоето бъдеще. Дразни ли те това предвид досегашната ти твърде успешна траектория в Барса?

-         Критиките са вечното меню на деня, още повече тук в Барселона при тези изисквания, които се стоварват на човек на всеки три дни. Не вкарвам в един мач и ето ти ги съмненията. Трябва да живееш с това постоянно. Критиките на журналиста или на привърженика не ме нараняват, защото съм на годинки и имам изминат доста път. Боли ме обаче, ако се коментира нещо вътре в клуба, ако искат да потърсят моя алтернатива заради годинките ми, а не ми го казват в очите. Свикнал съм на критиките и винаги съм опитвал да им отговарям по най-добрия начин. Зная колко е трудно да приключиш кариерата си в най-добрия клуб на света, малцина са го постигали, но бих искал да ми се случи.

-         Доста време имаш проблеми с коляното. Свикна ли да играеш през болката, или тя изчезна?

-         Истината е, че не искам въобще да говоря за това, защото от паузата за международните мачове насам не съм изпитал и най-малката болка. Близо два месеца съм „чист”, без болка, и се грижа и работя за това тя да не се появи отново. Положеният труд в последните три-четири месеца с докторите ме прави спокоен. Иначе от август до ноември-декември бях свикнал да играя през болката.

-         Признавал си, че Лео те хока заради изпускането на лесни голове. Продължава ли да го прави?

-         (Б.и. – усмихва се.) Вчера ми се смееше, че съм си пуснал брада и че не ми отивало. Не, вижте, много се майтапим помежду си. Понякога на тренировки упражняваме удари и като не вкарам и един гол, той ми казва: „Какъв ден само, Луис!”.

-         А ти него бъзикаш ли го?

-         Да, разбира се. Някои се притесняват да му казват такива неща, но аз не се спирам: „Днес никакъв те няма, Лео.” Такива ми ти работи.

-         Да поговорим за Филипе Коутиньо. Представянето му се влоши до головете срещу Севиля. На позицията му на терена или на увереността му се дължеше този спад?

-         Не е от позицията, защото има опит на нея. Например с Бразилия, а и в Ливърпул, когато аз бях там. После малко я промени, но той умее футбола и е играч, който прави разликата. Да, има си периоди на възходи и спадове, ала всички ги имаме. Има моменти, и при мен се е случвало, когато при две-три неполучили ти се отигравания влизаш във фазата „леле, няма нищо да ми се получи, трябва да се справя по-добре”, а това понякога е по-лошо за теб. Според мен обаче Филипе има твърде много опит в Европа, за да се налага да доказва тепърва от каква класа е. Мисля, че бяха несправедливи към него, особено след приноса му за клуба в първите му шест месеца тук.

-         Оставането на пейката може ли да му е повлияло?

-         Той дойде от Мондиала, където беше титуляр за Бразилия, ала после получи контузията и може би му беше малко по-трудно да си върне мястото, още повече при формата на Усман. Филипе обаче прие без никакъв проблем това. Днес е в добра форма, приспособява се към налаганата от треньора система.

-         Говори се за подмладяване на състава и едно от новите лица е Френки де Йонг. Вълнува ли се съблекалнята от пристигането на такъв играч?

-         Да, естествено, защото за него говори цяла Европа. Тук ще го приемем с отворени обятия, защото е огромен играч, но трябва и да снемем от напрежението върху му. Трябва да осъзнае, че идва да помогне на отбора, а не да решава всичките му проблеми.

-         Говори ли си с Антоан Гризман покрай всичките приказки за неговото идване в Барса?

-         Не, не. Само по време на мачовете. После и чрез Диего (Годин), но не и по тази тема.

-         Обявяването на трансфера на Де Йонг сега и по този начин може ли според теб да подразни някои играчи като Иван Ракитич?

-         Не, защото говорим за играчи с огромен опит като Иван, Артуро (Видал) и Буси. Същото е и при мен: ако ми доведат нова „деветка” на 22 години, много бих се радвал. Защото ще е играч, който трябва да се учи и да се приспособява към това, което представлява Барселона. Човек вече съзнава, че му наближава времето, като си погледне годинките.

Дидак Пейрет, „Спорт”

Последвайте каналите ни в:

Битката започна!
Докажи, че познаваш шампионата на Стария континент и спечели посещение на мистичния Анфийлд!

Включи сe

Още от Футбол свят

Виж всички