Защитник на Аталанта: Всички подценихме коронавируса

Левият бек на Аталанта Робин Госенс говори за начина, по който възприема пандемията от коронавирус. Както е известно, Бергамо се намира в Ломбардия - епицентъра на болестта в Италия.

"Едно нещо не разбирам - защо ни позволиха да играем пред затворени врата, но имаше тълпи от хора пред стадионите в мачовете от Шампионската лига? Няма смисъл в това. Усетих страха, когато съобщиха, че Ломбардия е в центъра на всичко и че никъде другаде в Европа няма толкова много случаи на заразени. В същия ден си казах: "ОК, преди беше в Ухан, толкова надалече, а сега е тук. Вече сме в опасност". Страхът не е само в съседните региони, а най-вече в Бергамо, който в момента е призрачен град. Казаха ми как страниците на местния вестник са пълни с некролози. Това е плашещо. Тогава си рекох: "Аз и Рабеа, годеницата ми, трябва да си поговорим. Може би ще иска да се прибере обратно в Германия". Тя обаче поиска да остане при мен и така и стана.

В деня на положителния тест на Даниеле Ругани всички си помислихме: "Кой знае кога ще се върнем към игра?" Размишлявах за карантината, за него, за съотборниците му, за противниците му. Помислих, че всички сме в една лодка. Фактът е, че от днес аз също съм в самоизолация, но нищо не се е променило. На практика съм още от сряда. Също толкова притеснен съм, колкото в предишните дни - нито повече, нито по-малко. Знаехме, че е 99% сигурно, че ще играем поне в Шампионската лига, така че се опитахме да тренираме добре и да работим усърдно. Но не беше лесно да се концентрираме. Повтаряхме непрекъснато нещата, които бяхме показали на терена, и начина, по който бяхме написали история. Поне щяхме да предизвикаме усмивки сред нашите фенове и да направим града щастлив най-малко за два часа. Всички подценихме коронавируса, аз първи го направих. Казвах си, че в най-лошия случай той е като грип. Излизах, ходех по ресторанти, виждах се с приятели. Не познавах врага и неговите мащаби. Разбрахме го едва когато вече имаше множество случаи, обяснявайки значението на тези две думи - "червена зона". След кратка повърхностност най-доброто в Италия се показа наяве - куражът, солидарността, идентичността на хората, любовта към живота и благодарността. Трогна ме това как хората излизат на терасите си и аплодират докторите и медицинските сестри", разказа Госенс пред "Гадзета дело спорт".