Гайска Мендиета за неуспеха си в Лацио, купоните на Феномена и с кои парчета би свързал популярни фигури във футбола

Бившата испанска звезда Гайска Мендиета говори откровено за повратните моменти в кариерата си, трансферния провал в Лацио, страстта си към диджейството и живота след активния спорт. Баският халф, който игра два финала в Шампионската лига с Валенсия през 2000 и 2001 година, направи интересни признания по време на спортната конференция „Hudl Performance Insights“ в Лондон.

През лятото на 2001 година Лацио и тогавашният президент Серджо Краньоти плати рекордните 90 милиарда италиански лири (б.ред. - тогавашни около 47.7 милиона евро) на Валенсия за Мендиета. След 33 отбелязани гола в предишните два сезона, испанецът записа 30 участия без попадение за римския клуб, превръщайки се в една от най-скъпите и разочароващи сделки в италианския футбол.

Мендиета разкри, че кариерата му е можела да поеме в съвсем различна посока: „През 2001 г. бях много близо до трансфер в Милан. Тогава обаче Зинедин Зидан премина в Реал Мадрид и това отприщи ефект на доминото: Ювентус взе Павел Недвед за негов заместник, аз отидох в Лацио, а Милан привлече Руи Коща.“

Относно трудния си престой в Рим, испанецът признава, че търпението е липсвало и от двете страни: „Пристигнах през август за огромна сума, а още през ноември вече ме питаха дали не искам да си тръгна през януари. Не е вярно, че Роберто Манчини не ме искаше в състава – просто ръководството взе решение да се разделим. И Манчини, и тифозите се държаха напълно коректно с мен.“

Мендиета беше част от легендарната рекламна кампания на „Найки“ от 2002 година – „Тайният турнир“, в която игра рамо до рамо със световни величия като Роналдо, Роберто Карлош, Франческо Тоти и Едгар Давидс.„Беше истинско шоу. Режисьорът ни оставяше да импровизираме и искаше зрелищни изпълнения. Разбира се, победителите Анри, Тоти и Наката бяха определени предварително“, спомня си с усмивка баскът.

Запитан дали има повече диджеи, които разбират от футбол, или футболисти, които купонясват до пет сутринта, Мендиета избра второто, като посочи бразилеца Роналдо като абсолютен лидер в нощните забавления: „Определено Роналдо – Феномена. Впрочем той самият никога не го е крил и е говорил публично за това.“

Мендиета коментира и високите възнаграждения на играчите, защитавайки финансовите им претенции: „Сумите са колосални, но като се има предвид колко пари се въртят във футбола, напълно нормално е играчите да получават голямо парче от баницата. Колко печели изпълнителният директор на една голяма компания? Твърде много ли е? Същото е и във футбола.“

Днес 52-годишният Мендиета работи като посланик и технически наблюдател за УЕФА и Ла Лига, а също така се изявява и като телевизионен анализатор. Въпреки ангажиментите си, той не крие спортните си амбиции и голямата си любов към рок музиката.

„Имам бекграунд в хеви метъла – групи като "Металика" и "Айрън Мейдън". Започнах да пускам музика още във Валенсия, като се качвах на сцената с шапка, за да не ме разпознаят. Контрастът между футбола и музиката винаги ме е привличал. Освен това в списъка ми с цели все още стои триатлонът „IronMan“, макар че с напредването на възрастта времето за подобно изпитание лека-полека изтича“, завършва Мендиета.

Запитан кои песни и изпълнители описват най-точно някои от най-емблематичните имена във футбола, бившият испански национал дава крайно любопитни отговори.

За младия талант Ламин Ямал определението е класиката на AC/DC – „Тhunderstruck“, защото изявите му наподобяват истинска гръмотевица.

При Луис Енрике и Пеп Гуардиола сравненията преминават на по-дълбоко ниво: за Енрике най-подходяща е „Perfect Day“ на Лу Рийд заради стремежа му към съвършения футбол, докато за Гуардиола изборът пада върху творчеството на Ленард Коен, тъй като стилът му е чиста поезия в движение.

Легендарният Паоло Малдини е оприличен на култовата композиция на Адриано Челентано – „Prisencolinensinainciusol“, в която изпълнителят се преструва, че пее на английски – песен, останала във времето също толкова легендарна, колкото и самият защитник.

При треньорите на Франция и Италия асоциациите са не по-малко категорични: за Зинедин Зидан изборът е емблематичната „Non, je ne regrette rien“ на Едит Пиаф, а за Роберто Манчини звучи величието на Лучано Павароти.

Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google

Следвай ни: