)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
Копенхаген. Красота. Изящество. Ето ни в центъра на града. Под сивите облаци се издига внушителната сграда на кметството. Веднага се сещам за "Европейският футбол 88. Новото кралство на оранжевите". По-младите може би не знаят, или само са чували. Тази книга беше като пътеводна светлина за всеки футболен запалянко. Тогава, когато в полунощ на фона на стария герб звучеше националният химн.
Та докато кръстосвам централните площади на датската столица, се сещам за цитат от знаменитата книга: "Когато се разхождате из Дания, не правете повече от десет крачки в една посока. Направите ли ги, ще се озовете на ферибота за Швеция...". Почти съм сигурен, че цитирам едно към едно. Това беше в частта за датския отбор, воден от Сеп Пионтек. В същата глава се споменаваше как Алан Симонсен - Датския принц бил работник във фабрика, а други представители на Червения динамит деляли футбола с кариерата си на полицай, водопроводчик и пр.
Като сме пред кметството няма как да не се замислим за 1992 г. Море от червено-бели фенове, на балкончето се показват героите от Гьотеборг с европейската купа. Все едно беше вчера това първенство. Онези спасявания на Петер Шмайхел, онези слаломи на Бриан Лаудруп, който до средата на 90-те беше Браян Лаудруп у нас, повеждането с ръка на Ким Вилфорт. И т.н. В един документален филм Шмайхел разказва как преди финала с Германия му донесли онази шарена фланелка, с която бранеше после вратата си като лъв. Казали му: "Съжаляваме, но нареждането е да я носиш на финала". Демек - грозна е, ама слагай. "Никога не бях виждал по-хубава фланелка", казва Петер Велики. Е, да кажем и за "късната смяна" Дания на мястото на Югославия. Тиквата стана каляска буквално в сетния час, та по телевизията "шапката" беше със знамето на съседката ни, вместо с това с белия скандинавски кръст.
Легендата гласи, че този флаг пада от небето по време на една битка преди около 1000 години. Изобщо извън футбола по улиците на Копенхаген човек може да се натъкне на тлъсти суми в крони или евро и на всякакви исторически препратки: Сьорен Киркегор, Нилс Бор, Ханс Кристиaн Андерсен и неговата малка русалка, чиято съдба се различава доста от тази на Ариел от прочутия американски анимационен филм. Обиколката те отвежда край различни красиви канали, кули и замъци.
Хоп - футболен магазин. Фланелки на Меси, Ямал, Кейн... Времената се менят. Жалко, че няма фланелка на Михаел Лаудруп. Ел Рей, както го наричаха в Испания. Може би най-големият датски играч, но отказал се от участие на паметното Евро'92. И това ако не е футболна и житейска ирония. Ето ни пак при кметството. Казват, че датчаните са позитивни хора, а една тяхна поговорка гласи: "Няма толкова лошо нещо, от което да не може да излезе нещо добро". Направиш ли десет крачки из Копенхаген, и ако си футболен запалянко, няма как да не се замислиш за онова кътче от футболната романтика, заделено за Червения динамит. Тих вопъл по отминала епоха.
ФИЛИП ДРУМЧЕВ, специален пратеник на Sportal.bg в Дания
Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)