)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
,fit(968:545)&format=webp)
Надписът „ЦСКА София“ до огледалото за обратно виждане веднага привлича вниманието, но се оказва, че не е просто израз на фенска любов към българския гранд. Таксиметровият шофьор Любомир Ангелов Христов (60 години), който днес обикаля улиците на Бърно, някога е носил екипа на този клуб, а футболът го е срещнал с поколение, от което по-късно излизат едни от най-големите имена в българския спорт.
Интересното е, че всичко започва от волейбола. При споменаването на Европейското първенство той веднага се включва в разговора – роден е в България, знае добре какво означава този спорт за страната му и е особено горд с успехите на националния отбор.
„Волейбол? Уау! Аз съм от България. При нас се играе добър волейбол. Мъжете са световни вицешампиони.“
А след това, почти между другото, разкрива нещо напълно неочаквано.
,fit(478:270)&format=webp)
България излиза срещу Италия в 1/8-финал на ЕвроВолей 2026
„Е, аз съм играл футбол. В ЦСКА София.“
И само за няколко мига надписът до огледалото придобива съвсем различно значение. Пред нас стои бивш вратар на ЦСКА, връстник на Любослав Пенев, човек, който помни поколението на Христо Стоичков и Емил Костадинов, но и спортист, чийто път, поне според неговия разказ, е бил сериозно променен от контузия в младостта.
,fit(478:270)&format=webp)
Великият Любо Пенев на 60!
От крилото до вратата на ЦСКА
Той играе футбол до четиридесетте си години, но всичко започва много по-рано в София.
„Играх до 40-45-годишна възраст. ЦСКА София беше първият ми клуб. Първият ми треньор беше Яков Такови. Там беше и Цецо Атанасов, много добър треньор. Марош Лиев също ми беше треньор. Стоян Йорданов беше вратар, много добър.“
Интересно е, че не застава между гредите, защото от самото начало е искал да бъде вратар.
„Просто така се случи. В началото играех дясно крило, бях номер седем. Но веднъж нашият вратар го нямаше и аз застанах на вратата. Треньорът Жика Буреш каза, че съм добър и така останах на вратата.“
В ЦСКА остава до 17-18-годишна възраст. Тогава идва моментът, който променя посоката на кариерата му – чупи си крака.
„Бях на 18 години, когато си тръгнах. Счупих си крака. Беше тежко, но какво да се прави – животът продължава, трябва да играем.“
Пенев, Стоичков, Костадинов…
На въпроса дали без тази контузия е можел да направи по-голяма кариера, той не се колебае. В крайна сметка е достатъчно да се погледнат имената на играчите, с които е израснал.
„Можех. Играх с Любослав Пенев. Бяхме заедно в ЦСКА „Червено знаме“, а по-късно и в ЦСКА „Септемврийско знаме“. Любослав Пенев беше голям футболист, игра в Испания. Беше наистина мощен нападател.“
С Пенев са и едно поколение – и двамата са родени през 1966 г. А това е време, в което българският футбол има някои от имената, които по-късно ще бележат цяла ера.
„Там бяха и Стоичков, Любослав Пенев, Емил Костадинов… Това бяха много добри, мощни играчи.“
Неговият път не поема в същата посока, но футболът не може просто така да изчезне от живота му. Когато по-късно от София пристига в чешкия град Летовице, той отново се озовава край терена, само че в различна роля.
„Просто така исках. Не съм някакъв супер треньор, но обичах това. Когато от София отидох в Летовице, там имаше много малки момчета, които искаха да играят футбол. Създадох футболен клуб, на практика го върнах към живот, защото трябваше да бъде закрит. Направих нов отбор и бях треньор там две години.“
От футбола до таксито
Когато и този етап приключва, животът изисква нова промяна. Той остава без работа и намира решение зад волана.
„Когато приключих с това, нямах работа, нямах какво да правя, затова започнах да карам такси.“
Тази работа е вършил както в родната София, така и в Чехия, и казва, че и до днес я обича. Футболът обаче не е изчезнал. Продължава да го следи, като познава добре и двата най-големи сръбски клуба.
„Партизан е добър.“
Разбира се, знае и за Цървена звезда.
„Звезда също. Мощни са, добри. Имаше българи в Сърбия, а и много сърби играха в България. Имаше треньори, играчи…“
Спортът е завинаги в кръвта
Надписът „ЦСКА“ до огледалото не е единствената следа от предишния му живот. Футболът все още се следи, но любовта към спорта отдавна е станала много по-широка. Затова и първоначалната реакция при споменаването на Европейското първенство по волейбол всъщност не е изненада.
„Волейболът е наистина страхотен. Гледам го много. Гледам волейбол, баскетбол, гледам и женски волейбол, гимнастика… Всичко. Спортът си е спорт.“
Години са минали от времето, когато е стоял на вратата, но едно нещо не се е променило.
„Спортът е завинаги в кръвта. Ако някъде видя футбол, веднага ме привлича. Това е в сърцето. Когато веднъж си спортист, си спортист завинаги. Това остава за цял живот – заради хората, приятелите…“
За него обаче спортът не е само това, което се случва на терена.
„Спортистът има топло сърце. Помага на всеки човек, доколкото може. Спортът те учи само на добри неща. Учи те на доброта.“
Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)