)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
,fit(968:545)&format=webp)
Не е необичайно атлетите да преминават към по-дълги дистанции с напредването на кариерата и изграждането на издръжливостта им.
За шведа Андреас Алмгрен този преход се оказа изключително успешен и сега той е напът да направи своя дългоочакван дебют в маратона на Ню Йорк в началото на ноември.
Идеята за бягане на маратон обаче би била чиста фантазия преди десетилетие. Тогава Алмгрен, който миналия октомври стана първият европеец, слязъл под 59 минути в полумаратона, беше смятан за изгряваща звезда на 800 метра с резултат от 1:45 като тийнейджър.
“Не“, категоричен е Алмгрен на въпроса дали е предполагал, че дългите дистанции ще се окажат неговото призвание. “Никога не съм имал намерение да преминавам към по-дългите дистанции. Исках да бягам 800 метра.“
В случая на Алмгрен поредица от контузии, започнала със счупена кост на стъпалото в началото на 2016 г., която той описва като “внезапно изпукване в десния ми крак“, спира възхода му в средните дистанции и го подтиква към промяна на посоката.
След дълъг период извън пистата и множество пропуснати големи първенства, националният рекорд на 3000 метра в зала от 7:48.34 на шведския шампионат през 2020 г., точно преди пандемията, беше първият ясен знак за Алмгрен, че може да се преоткрие като бегач на дълги разстояния.
,fit(478:270)&format=webp)
Алмгрен разгроми конкуренцията на 10 000 метра и подобри 48-годишен рекорд
Шест години по-късно Алмгрен направи едно от най-впечатляващите и унищожителни бягания, за да спечели титлата на 10 000 метра на Европейското първенство по лека атлетика в Бирмингам през 2026 г.
След като части от Великобритания бяха обхванати от петата гореща вълна на едно от най-горещите лета в историята, температурите спаднаха значително за последните два дни от шампионата.
По чисто съвпадение повечето от дисциплините за издръжливост бяха насрочени за втората част на първенството. Човек би си помислил, че това е благословия за всички бегачи, но не и за Алмгрен, който се надявал температурите да останат стабилно около 30 градуса по Целзий за бягането на 10 000 метра.
Само миналия септември Алмгрен се справи с главозамайващата жега и влажност на Световното първенство в Токио през 2025 г., където спечели бронзов медал на 10 000 метра – първият му голям медал при мъжете – в състезание, спечелено от французина Джими Гресие.
“За Токио се готвех за бавно състезание и бях правил много тренировки в жега, така че исках да е възможно най-горещо. Преди това първенство също правих много тренировки в жега – не заради горещината, а защото не успях да организирам логистиката за лагер на висока надморска височина, а от тренировките в жега също получаваш добри кръвни показатели.“
“Когато имахме горещата вълна в началото на шампионата, си казах: “Ще бъде хубаво“. Но после видях, че ще захладнее за 10 000 метра и си помислих: “Това е лошо“.“
Алмгрен също така не е очаквал първият километър на 10 000 метра да бъде толкова бавен – 3:16.93. Това го накарало да преосмисли тактиката си.
Шведът се готвел да направи решителен ход в даден момент, “за да затрудни останалите“, но да води почти през цялото време на 10 000 метра не било в първоначалния му план.
“Да, така е. Планът ми беше да атакувам след 5-ия километър или нещо подобно. Надявах се темпото да е малко по-бързо, може би 14:15 (на 5 км) или поне под темпо за 30 минути“, каза Алмгрен.
,fit(1100:608)&format=webp)
“Но когато първият километър беше 3:17, си казах: “Добре, не може така. Не искам такова състезание.“ Майк Фопен водеше. Той ми е голям приятел. След четири обиколки отидох до него, а той просто ме погледна и каза: “Брат, какво, по дяволите, става?“. Аз отвърнах: “Не знам, просто тръгвам.“ И тогава просто потеглих.“
Поредица от обиколки за 63-64 секунди разкъса групата от 25 състезатели по цялата писта. Само Гресие, заедно с Доминик Лобалу и Йеманеберхан Крипа – последните двама европейски шампиони на 10 000 метра – останаха упорито в контакт, докато броячът на обиколките показваше едноцифрени числа. Но дори тяхната решителност беше сломена, когато Алмгрен усили болката с брутални три обиколки от 63.07, 62.18 и 61.22 секунди.
Въпреки че Алмгрен може да е забавил в заключителните етапи, което доведе до необичайната гледка шведът да действа като неофициален пейсмейкър за голяма група бегачи, които беше затворил с обиколка, щетите вече бяха нанесени и последната обиколка на 31-годишния атлет беше равносилна на почетна.
Победното му време от 27:23.44 подобри със седем секунди най-стария рекорд на шампионатите, който принадлежеше на Марти Вайнио с 27:30.99 от 1978 г. Авансът му от 19.23 секунди пък беше най-големият в бягане на 10 000 метра за мъже на голямо първенство през този век.
Да бяга толкова силно и толкова дълго може и да не е било предварително замисленият план, но Алмгрен е бил изключително уверен във формата и физическата си подготовка, както и в способността си да издържи дистанцията, съдейки по някои от тренировките си преди шампионата.
“Освен големия километраж и работата върху прага на умора, направих три много добри специфични тренировки преди това състезание, които ми дадоха много увереност. Една от първите беше 5 по 2000 метра с три минути почивка, като ги пробягах за 5:29, 5:19, 5:13, 5:08 и 5:02 за последната отсечка. На практика просто мога да бягам много бързо, без да усещам умора“, сподели Алмгрен за една от ключовите си тренировки.
Победата на Алмгрен на 10 000 метра беше част от поредица успехи за скандинавските бегачи на дълги разстояния в Бирмингам.
Всичко започна още в първата вечер на шампионата, когато Якоб Ингебригтсен, въпреки подготовката си, белязана от контузии, спечели своята четвърта титла на 5000 метра. Серията завърши с победата на финландката Алиса Вайнио в женския маратон, която посочва Алмгрен като един от своите идоли. Междувременно приятелят и съквартирант на Алмгрен Самуел Пилстрьом също изненадващо спечели сребърен медал на 1500 метра.
Преди ранните си успехи в средните бягания, шведът е бил и изключително талантлив футболист. В младежките си години Алмгрен е бил обещаващ защитник, който е играл на юношеско ниво с и срещу играчи, които дори стигнаха до шведския национален отбор на Световното първенство по футбол това лято.
Алмгрен си спомня как е гледал Хенрик Ингебригтсен да печели титлата на 1500 метра на Европейското първенство по лека атлетика в Хелзинки през 2012 г. Това му е послужило като доказателство, че скандинавците могат да оставят своя отпечатък в средните и дългите бягания и че той самият би могъл да последва примера им.
“Предполагам, че просто всички се вдъхновяваме взаимно“, коментира Алмгрен възхода на бяганията на дълги разстояния в региона.
“Но за мен през 2012 г. бях на кръстопът дали да се опитам да стана футболист, или бегач. Скандинавците никога не бяха успявали, но тогава Хенрик Ингебригтсен стана пети на Олимпиадата (на 1500 м) и спечели европейската титла, така че се оказа, че всъщност можеш да станеш добър бегач от Скандинавия. След това, разбира се, това, което направиха Филип, а после и Якоб, вдъхнови много от нас и сега можем да се вдъхновяваме и да работим добре заедно.“
Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
Снимки: Gettyimages
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)