През август кенийската бегачка на средни разстояния Наоми Корир записа едно от най-значимите постижения в кариерата си, завършвайки на пето място във финала на една миля на Игрите на Британската общност в Глазгоу. Пътят на 28-годишната лекоатлетка до големия спорт обаче е белязан от тежка лична битка, която в продължение на години заплашва да сложи край на мечтите ѝ.
Корир се ражда с вродена урогенитална фистула — състояние, при което необичайно отвърстие между пикочния мехур и влагалището води до постоянно и неконтролируемо изпускане на урина. Това медицинско предизвикателство превръща детството ѝ в изпитание и първоначално я принуждава да се откаже от бягането на дълги разстояния.
“Практикувах най-различни спортове: футбол, нетбол, лека атлетика и дори ръгби. Тренировките обаче бяха изключително трудни, защото изпускането на урина не спираше. Беше ужасно. Затова съкратих дистанциите и започнах да се състезавам на 100 метра с препятствия“, споделя кенийката.
Въпреки физическия дискомфорт, спортът остава нейното спасение от изолацията, с която се сблъскват хората с това заболяване.
“Продължавах да спортувам просто защото обичах това. Повечето хора ме избягваха, затова запълвах времето си с различни активности, за да не се чувствам отхвърлена“, допълва тя.Три операции и ново начало
По данни на хуманитарната организация “Лекари без граници“ около 500 000 жени по света страдат от фистула. Докато в по-развитите страни проблемът е почти изкоренен благодарение на достъпната медицинска помощ, в Субсахарска Африка той остава широко разпространен поради ограничения достъп до качествени акушеро-гинекологични грижи.
За Корир избавлението не идва лесно. Първите две хирургически интервенции завършват с неуспех. Едва през август 2013 година, когато тя е на 13 години, третата операция в специализираната болница “Джинокеър“ в родния ѝ град Елдорет решава проблема окончателно.
Директорът на клиниката Каролайн Мабея, която подкрепя атлетката по време на лечението, подчертава пред “Би Би Си Спорт Африка“ сериозността на психологическата травма при тези пациенти.
“Това е изключително тежко бреме за ежедневието. Тези жени са подложени на остракизъм и социална изолация. В “Джинокеър“ предлагаме безплатно лечение, тъй като повечето пациентки са изключително бедни. Когато пристигнат, те са съкрушени и със смазано самочувствие, затова полагаме огромни усилия да ги укрепим и да ги върнем обратно в обществото“, обяснява Мабея.
Пътят към върховете на леката атлетика
След успешната операция Корир продължава своето образование благодарение на програмата “Отвъд фистулата“ към болницата, като прекарва там годините до завършване на средното си училище. Професионалният ѝ дебют на пистата идва през 2019 година, а успехите не закъсняват.
През 2021 година тя печели сребърен медал на Световното първенство по щафети в Полша в смесената дисциплина 2х2х400 метра в тандем с Фъргюсън Ротич. Година по-късно се окичва и със злато от шампионата на Африка в Мавриций в щафетата 4х400 метра, преди да достигне до първия си индивидуален финал на голям международен форум в Глазгоу.
Днес Наоми Корир служи за вдъхновение на всички жени, които водят сходна борба със стигмата на заболяването.
“Искам да вдъхна кураж на младите момичета, които са загубили надежда. Те трябва да знаят, че могат да се върнат към пълноценния живот и да му се наслаждават“, заявява бегачката.
Като малка Корир пее в църковния хор и свири на йоника, смятайки, че бъдещето ѝ е в музиката. Днес обаче тя намира щастието си на пистата като един от най-успешните примери за силата на човешкия дух.
С поглед към предстоящото Световно първенство в Пекин догодина и Олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 г., Корир е убедена, че тепърва предстои да напише следващата голяма глава в своята кариера.
“Знам, че вече съм победител в живота, защото самото преодоляване на фистулата те прави истински шампион. Сега обаче нямам търпение да стигна до върха и в спорта“, споделя атлетката.
Снимки: Gettyimages