Фемке Брьодерс-Бол е "далеч пред“ графика след дръзката смяна към 800 метра

Фемке Брьодерс-Бол признава, че вече е "далеч пред“ това, което си е представяла, когато е взела дръзкото решение да остави зад гърба си 400-те метра с препятствия и да се преоткрие като бегачка на 800 метра.

По-малко от година, след като изуми леката атлетика с обявяването на тази промяна, двукратната световна шампионка на 400 метра с препятствия и световна рекордьорка на 400 метра в зала вече е европейска бронзова медалистка на 800 метра. Тя също така изравни един от най-старите рекорди в нидерландската атлетика и се утвърди като третата най-бърза жена в света за тази година.

Семената на най-драматичната промяна в кариерата в атлетиката са посети след Олимпийските игри в Париж през 2024 г., където тя спечели бронз на 400 метра с препятствия.

"След Олимпиадата в Париж започваш да гледаш към нов цикъл“, каза тя. "Започнахме да търсим нови цели, нови неща, и тогава 800-те метра се появиха в съзнанието ни.“

"Но не искахме да прибързваме с решението. Искахме също да завършим с препятствията по най-добрия начин. Така че си дадох цялата 2025 година, за да помисля. Беше добре обмислено решение.“

Когато обаче промяната най-накрая беше обявена миналия октомври, тя изглеждаше почти изумително смела.

Брьодерс-Бол не беше атлет, който отчаяно търси нова посока. Тя беше изключителната бегачка на 400 метра с препятствия на своето поколение след Сидни Маклафлин-Леврон, двукратна световна шампионка, която беше изградила невероятна репутация на постоянство и доминация в Диамантената лига.

И все пак, в личен план, възможността да стане бегачка на две обиколки е занимавала мислите ѝ от година. Имаше поне една интригуваща следа зад кулисите, че промяната може да бъде успешна.

Когато Брьодерс-Бол пропусна сезона в зала през 2025 г. и се появи само за щафетите на Европейското първенство по лека атлетика в зала в Апелдорн 2025, тя направи контролно бягане на 600 метра в тренировка, което предполагаше, че издръжливостта, необходима за 800 метра, може би е налице.

Но не е имало таен тест, който да ѝ подскаже, че е предопределена да стане една от най-добрите в света.

"Сигурно съм си мислила: "Наистина ли мога да го направя?“, каза тя. "Мисля, че когато не участвах в сезона на закрито, направихме контролно на 600 метра и то беше добро. Но, разбира се, 600 метра е по-лесно да се пробягат добре от нещо друго.“

"Мисля, че беше повече по интуиция, като виждах в тренировките в какво съм добра. Аз също обичам частта с млечната киселина, например, в тренировките – и частта с издръжливостта.“

"Така че нямах никакви гаранции, но също така знаех, че това е нещо, което искам да направя. Ако не се беше получило тази година, можех да се върна (към 400 метра с препятствия). Така че мисля, че беше просто един скок на вярата в себе си.“

Става все по-трудно да си представим, че ще ѝ се наложи да използва този авариен изход.

Рекорд в зала, контузия, Веро и Ходжкинсън

Първото ѝ състезателно бягане на 800 метра в зала в Метц през февруари доведе до незабавен национален рекорд на Нидерландия в зала от 1:59.07 – първото представяне под две минути на закрито от нидерландска атлетка.

Контузия в стъпалото обаче прекъсна експеримента почти веднага след началото му, заличавайки остатъка от сезона ѝ в зала и коствайки ѝ ценни тренировки за издръжливост.

Когато се завърна на открито обаче, прогресът беше изумителен.

Брьодерс-Бол пробяга 1:57.13 при дебюта си на открито в Острава на 16 юни, оставайки зад изключителната бегачка на 800 метра през лятото Одри Веро, а пет дни по-късно спечели в Хенгело с 1:57.41.

На първото си участие на 800 метра в Диамантената лига в Париж тя свали най-доброто си време до 1:55.60, завършвайки втора след швейцарката Веро и пропускайки рекорда на Нидерландия на Елен ван Ланген само с шест стотни от секундата. След това дойде Лондон.

Срещу олимпийската шампионка Кийли Ходжкинсън, Брьодерс-Бол остана в битката до късен етап от състезанието, преди Ходжкинсън да надделее с 1:56.21, а нидерландката остана само на четвърт секунда зад нея с 1:56.46.

Одри Веро спечели жестоката битка с Кийли Ходжкинсън за титлата на 800 м

Европейски медали и изпреварване на графика

Към Бирмингам 2026 това, което беше започнало като експеримент, се беше превърнало в истинска кампания за медал.

А сцената едва ли можеше да бъде по-голяма. Финалът на 800 метра при жените беше обявен за едно от състезанията на годината: олимпийската шампионка и любимка на британската публика Ходжкинсън срещу брилянтната млада Веро, като Брьодерс-Бол – бившата кралица на 400 метра с препятствия, която нахлу в елита на дисциплината за броени месеци – добавяше още едно завладяващо измерение.

Очакването на стадиона беше огромно, а атмосферата му съответстваше.

Преди стартовия изстрел се усещаше, че това не е просто поредният шампионатен финал, а истински сблъсък между три от определящите атлетки на модерната ера. Когато състезанието най-накрая започна, то оправда очакванията.

Беше бързо, отдадено и брутално конкурентно. В крайна сметка Веро се оказа най-силна, устремявайки се към първата си европейска титла с шампионатен рекорд от 1:54.81, но Ходжкинсън я притискаше до самия край, взимайки среброто с 1:55.01.

Веднага след тях се нареди Брьодерс-Бол, която завърши един от най-забележителните преходи между дисциплини в съвременната история на леката атлетика, печелейки бронз с време 1:55.54.

Това постижение носеше и допълнителна символика. То беше абсолютно същото като националния рекорд на Нидерландия, поставен от Елен ван Ланген при спечелването на олимпийското злато в Барселона през 1992 г. – рекорд, останал недокоснат в продължение на 34 години, докато Брьодерс-Бол не го изравни в една от най-важните вечери в своята прохождаща кариера на 800 метра.

Но с това не приключи всичко. Връщайки се към позната роля, тя пробяга последния пост в щафетата на 4х400 метра за жени и поднесе една вече обичайна гледка на големите международни състезания: Брьодерс-Бол, сочеща щафетната палка към небето, докато осигурява поредния златен медал за Нидерландия.

Така тя напусна първото си голямо първенство на открито като бегачка на 800 метра с два медала – индивидуален бронз на две обиколки и щафетно злато в дисциплината, в която изгради името си.

Преди година очакванията ѝ бяха значително по-скромни.

"Определено много по-напред“, отговори Брьодерс-Бол на въпрос дали прогресът ѝ е надминал очакванията.

"Надявах се да стигна до европейски финал и се надявах да се класирам по ранкинг за Будапеща (Световния атлетически шампионат). Но щях да кажа, че и с 1:57 щях да бъда доволна тази година.“

Вместо това тя постигна 1:55.54 и се нарежда на трето място в световната ранглиста за 2026 г., единствено зад Веро и Ходжкинсън. Това е сериозна компания, имайки предвид, че новата ѝ кариера е започнала едва преди десет месеца.

Дисциплина в подем и липса на "лесни“ медали

Бягането на 800 метра при жените претърпя изключително ускорение точно в момента, в който Брьодерс-Бол реши да се присъедини към него.

Ходжкинсън, олимпийската шампионка, тласна дисциплината напред, поставяйки световен рекорд в зала от 1:54.87 през февруари, докато Веро се появи по впечатляващ начин това лято.

22-годишната швейцарка пробяга 1:53.98 в Стокхолм, а след това и изумителните 1:53.80 в Париж – третото най-бързо време в историята.

За човек, който се захваща с изцяло нова дисциплина, Брьодерс-Бол едва ли можеше да избере по-непрощаващ момент да го направи.

Безстрашната нидерландска атлетка обаче вижда в това част от привлекателността.

"Не, мисля, че това ме вдъхновява повече, отколкото ме плаши“, каза тя. "Знаех, че е силна дисциплина. Знам, че е трудна дисциплина.“

"Но мисля, че правя това, защото исках да предизвикам себе си и да видя какво мога да постигна като атлет, а не за да спечеля по-лесен медал, например. Защото знаех, че няма да е по-лесен медал – никой медал не е лесен. Става въпрос за това какво исках да направя като атлет и как исках да се усъвършенствам.“

Брьодерс-Бол е виждала и преди как един изключителен атлет може да изтегли цяла дисциплина към невъобразими доскоро територии.

Тя преживя това в бягането на 400 метра с препятствия, когато Маклафлин-Леврон многократно предефинираше възможното, сваляйки в крайна сметка световния рекорд под 51 секунди.

"Мисля, че видяхме това на 400 метра с препятствия със Сидни“, каза Брьодерс-Бол. "Тя слезе в зоната на 51 секунди, после в зоната на 50-те, и започваш да виждаш как цялата дисциплина се издига, защото хората се вдъхновяват взаимно. Така че мисля, че това е нещо добро за една дисциплина.“

Сега Брьодерс-Бол се оказва в друга дисциплина, която преживява същия феномен.

Веро е новият световен номер едно по време, Ходжкинсън остава олимпийска шампионка, а Брьодерс-Бол, забележително, вече е достатъчно близо и до двете, за да вярва, че предстои още много.

Може би най-впечатляващият аспект от нейната трансформация обаче е колко малко говори за медали или за победа над някоя от тях. Това, което я вълнува, е ученето.

"Е, в момента съм много щастлива“, каза тя. "Разбира се, мотивиращо е, особено като виждам колко близо съм вече. Не съм стигнала дотам, но вече да съм на финал, вече да печеля бронзов медал на европейско първенство с толкова високо ниво, бягайки 1:55.5, нашия национален рекорд, изравнявайки го.“

"Уча се на тази дисциплина и наистина виждам, че ми пасва добре. Просто съм много развълнувана да уча и да се развивам още, като правя повече състезания, участвам в различни видове бягания.“

Подобряване на издръжливостта

Тази крива на учене остава стръмна. Въпреки изумителните резултати, Брьодерс-Бол все още описва себе си – с усмивка – като човек с дефицит в едно от основните качества на бегач на 800 метра.

"Издръжливостта ми все още е много лоша за бегач на 800 метра“, каза тя.

"Но знам, че това отнема време. Бях контузена след сезона в зала, така че, разбира се, пропускаш някои тренировки заради това. Мисля, че като цяло има толкова много неща, които трябва да науча за дисциплината, че не бих могла да посоча само едно нещо за подобряване.“

Това може би е най-зловещата мисъл за нейните съпернички.

Брьодерс-Бол постигна време от 1:55.54, въпреки че през по-голямата част от елитната си кариера се е подготвяла за дисциплина на двойно по-късо разстояние, въпреки че пропусна тренировки след сезона в зала поради контузия и въпреки че има зад гърба си само шепа сериозни състезания на 800 метра, от които да научи ритъма, позиционирането и тактическите тънкости.

Тя вече е третата най-бърза жена за 2026 г., а все още се смята за начинаеща.

ЧЩастливият атлет е по-добър атлет“

Налице е и друга значителна промяна извън пистата. По-рано тази година тя се омъжи за белгийския овчарски скачач Бен Брьодерс, приемайки името Фемке Брьодерс-Бол. Тя вярва, че щастието и разбирателството, които е намерила в тяхната връзка, са ѝ осигурили важна основа по време на сезон, изпълнен с огромни професионални промени.

"Щастливият атлет, според мен, винаги е по-добър атлет“, каза тя. "Защото това те прави и по-устойчив на лоши неща като контузии и други подобни.“

"Ако просто се чувстваш добре, ако си щастлив, мисля, че това е много добра основа за тренировки и всичко останало.“

"И мисля, че много помага фактът, че сега сме тук заедно като атлети. Разбираме света на другия. Разбираме жертвите, които понякога правим, изборите, които понякога правим.“

"Така че, да, наистина мисля, че сме по-силни“, добави тя.

Това е подходящо усещане за година, в която Брудерс-Бол откри сила на неочаквани места.

Идеята за 800-те метра се появи след Париж, превърна се в целогодишен дебат и в крайна сметка изискваше това, което тя нарича "скок на вярата“.

По-малко от 12 месеца след като най-накрая го направи, тя е европейска медалистка, съпритежателка на нидерландския рекорд и вече преследва две от най-бързите жени, които дисциплината някога е виждала.

Тя е очаквала, че първият ѝ сезон може да донесе време от 1:57.

Вместо това Фемке Брьодерс-Бол е далеч напред – и все още се учи колко далеч може да стигне.

Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google

Следвай ни:

Снимки: Gettyimages