Селекционерът на националния отбор по баскетбол на България за момчета до 18 години Веселин Веселинов застана пред камерата на Sportal.bg, за да разкаже за подготовката на тима преди ЕвроБаскет в Италия слес седмица. Той говори за талантите и надеждите, които му дава представянето им. Срещнахме се в "Арена Ботевград", където преминава лагера на националите, а това ни подтикна да поговорим и за участието на Балкан в турнира ЕвроКъп, както и за присъствието на Евролигата в България. А в края на нашия разговор Веселинов разкри и дали е наясно с бъдещето си на клубно ниво, след като прекара последните сезони в Черно море Тича.
“Имам тази чест да бъда старши треньор на тези момчета. Реално, повечето от тях ги познавам от преди две години, защото същият този отбор беше в Дивизия А на 16-годишна възраст, тогава бях помощник-треньор. По-голяма част от момчетата, с изключение на някои нови имена ги познавам от две години и поддържам връзка с тях постоянно, така че наистина ново е предизвикателството, че съм старши треньор, отговорността е разбира се огромна и особено, когато представляваме отбора в Дивизия А. Всички знаят, че в Дивизия А няма слаби отбори.
Не се замислих въобще за това предложение. Обичам предизвикателствата, знам че ще ни бъде трудно, знам, че този отбор преди две години изпадна в Дивизия В и се надявам за тези две години тези момчета да са израснали и да покажем едно друго лице на предстоящото Европейско първенство и разбира се да останем в Дивизия А.
В интерес на истината селекцията започна още миналата година, когато започнахме да правим всеки месец лагери в София, имаше един лагер в Ботевград. Бяхме с Пини Гершон по три на лагери и през този период от време използвахме времето да повикаме различни деца от различни отбори, да видим нивото им, да видим как се справят. Така, че всеки месец имахме един мониторинг как вървят нещата, кой се справя, кой не. Може би децата са над 25-30 момчета, от които накрая трябва да останат 12. За мен тежката задача е да отстранявам играчи, ако можех щях да отида с 20 човека на първенството, но няма как това да се случи за съжаление. Надявам се, че тези, които бъдат освободени да не се предават, да продължават да тренират, не защото са слаби състезатели, а просто защото на този етап аз и треньорският щаб сме преценили кой да остане за Европейското първенство.”
Фокусирахме се и върху името на Кристиян Занов, който облече екипа на Панатинайкос за турнира Next Generation на Евролигата.
“Познавам го от 14-годишна възраст и горе-долу знам и следя развитието му. Първо искам да кажа, че е едно страхотно дете, много сериозно. Вече е професионалист в отбора на Ботев Враца, това му даде самочувствие и израсна като състезател да играе мъжки баскетбол. Определено е един от талантите на тази възраст и пред него е бъдещето. Той само може да става все по-добър и по-добър. Той е едно от децата т.нар. късно разцъфващи деца. На 14 години още не беше готов физически, бавно се движеше, но се вижда как във времето той израства и физически и баскетболно технически. Старае се много на тренировки. Надявам се само да е жив и здрав, да няма контузии, би трябвало да има едно светло бъдеще пред него.”
Засегнахме темата с проблемите на позиция 1, която е често коментирана и в мъжкия национален отбор.
“Смятам, че плеймейкърите, които са в момента в отбора са най-добрите в България. В Дивизия А разлиаката е в телата и в ръстта на плеймейкърите. Повечето от плеймейкърите в Европа, давам за пример отбора на Словения или на Чехия, с които играхме контрола, те имат плеймейкъри, които са 1.95 см. високи, по 2 м плеймейкъри. На тази възраст това дава разлика. Определено ръстово на тази позиция малко отстъпваме като цяло. Ще се опитаме да наваксаме с това нашите да са по-умни и по-бързи. Главно разликата в децата и отборите в Дивизия А са телата и физиката. Смятам, че ние на това поколение изоставаме малко физически. Не толкова технически и тактически, колкото физически и може би там ще имаме проблеми. Просто отбори като Литва, Словения, Германия, Испания, Франция физически те превъзхождат нашите деца. Това е едно от основните неща.”
Попитан дали е доволен от подготовката до момента, Веселинов отговори така:
“Да, напълно. Българската федерация по баскетбол ми подсигури достатъчно време, играчите доста се стараха. Като треньор винаги ще има нещо, от което не съм доволен. Аз съм доста критичен по принцип и има още какво да се желае. Смятам, че можем да подобряваме с всяка една тренировка нещата и се надявам да се максимално подготвени за Европейското. Ако питате мен, аз бих работил с тези деца целогодишно, защото те имат тази нужда да работят заедно за дълъг период от време и да работят по една методика, по един начин на работа, да се изискват едни и същи неща, защото в клубовете при едни състезатели се изисква едно, при други друго и когато дойдат в националния отбор времето за адаптация е много малко, да речем 40 дни, а ние за 40 дни не можем да променим навици, които те са придобили в подготовката си през годините.”
Коментирахме и съперниците на ЕвроБаскет - Германия, Словения и Литва.
“Доста са внушителни. С тези отбори играхме на предното Европейско, за съжаление нямаме спечелен мач срещу тях тогава. Ще дам отборът на Словения като пример. Имат три деца, които са НБА проспекти. Едно от момчетата Стефан Йоксимович дори играел за мъжкия национален отбор и последния мач срещу Швеция мисля, че отбеляза 22 точки. При нас от тази възраст нямаме такива деца, които да стъпят в мъжкия национален отбор и да отбележат 22 точки. Наистина съперниците ни са доста добри отбори. Това, което казах преди малко, че физически тези отбори са много, много пред нашите момчета. Но ние не отиваме там предали се. Казах го и на децата в съблекалнята - каквото е било преди две години, каквото е било миналата година си остава за миналата година. Сега те са с нов старши треньор, нов екип от треньори, физиотерапевт, кондиционен треньор, работили сме през годината, така че ние трябва да покажем едно ново лице. Надявам се, ако не друго, да играем стила на баскетбол, който аз искам и моят щаб, разбира се и да са непримирими. Преди две години те се примиряваха, когато някой поведе или започнат да губят мач, свеждат главите. Нищо страшно няма да стане, може да загубим срещу някой съперник, на следващия ден излизаме наново. Искам да се научат на този манталитет да са борбени, да се “бият” докрай.”
Засегнахме темата за слабата физическа подготовка.
“Според мен това е основното нещо, защото не всеки клубен отбор може да си позволи кондиционен треньор. На пръсти се броят отборите, които работят с кондиционен треньор и поради тази липсва изоставаме. Треньорите по баскетбол са принудени да правят и кондиционни тренировки и баскетболни тренировки, тактически, технически и това е едно нещо, което би трябвало да се подобри. Да не говорим, че в някои от клубовете дори няма и база за тази работа, собствен фитнес. Броят се на пръсти. Има някакви алтернативи в залата една малка стаичка и т.н., но това не е достатъчно.”
Попитахме и за поставените цели пред отбора от БФБаскетбол.
“Предполагам да влезем в четворката. Не, шегувам се. Целите са просто да играем добър баскетбол, да останем в Дивизия А. Това са целите на целия ни екип, на целия ни щаб и разбира се, ако може да се класираме възможно най-предно място.”
Повдигнахме темата и за мъжкия национален отбор и неговото подмладяване, с включването на Александър Гавалюгов, Иван Спиров, Кръстомир Михов…
“Те са бъдещето на националния отбор и разбира се трябва да има енергия. Те са младото поколение, на което им дойде времето да играят в мъжкия национален отбор. Имаше наистина много енергия, показаха един добър колектив. Разбира се и Сашо (б.р. Везенков) допринася за това. Бяхме без натурализиран американец, за мен лично беше много сладко да гледам националния отбор само с българи и се радвам. Казах и преди, че нашите момчета ще се справят. Тошков, той направи един страхотен сезон, момче с много голямо сърце. Дебют за Гавалюгов, той играе в колежанското първенство. Да не изброявам всички останали. Това са момчета, които са със страхотен потенциал, вече са натрупали малко опит и това е бъдещето. Независимо дали ще натурализираме чужденец или не, аз харесах това, което видях. Разбира се, всеки ще каже, че отсъстваха двама състезатели (б.р. от отбора на Норвегия), дори да бяха тези двама силни състезатели, смятам, че пак щяхме да играем по същия начин и пак щяхме да победим с необходимата разлика.
Смятам, че на тези момчета трябва да им се даде шанс. Може да се наложи да изтърпим няколко години, може да не се получат нещата, но за всичките изброени до момента (б.р. Гавалюгов, Тошков и Калинов) съм убеден, че са отдадени в това, което правят. Тренират страшно много, професионалисти са и тримата, за които говорихме и не виждам защо да не се разчита на тях. Да, ще ни бъде трудно, може някъде да загубим някой мач, но не е пък и задължително да натурализираме чужденец.
Те ще натрупат страхотен опит (б.р. Галавюгов и Калинов). Колежанското първенство не е лесно. Системата там е такава, че ако не издържиш те изплюва. Всичко е под строга програма. Тренировки, учение, всичко е час по час, там денят ти е разпределен. Казвам го от личен опит и аз съм бил в Университет. И знам, че тези деца освен, че ще натрупат страхотен опит там, ще им даде и много самочувствие. Не може да става и дума, че нивото е ниско. За Балкан и Косьо Тошков също. Отбор, който ще срещне доста сериозни съперници. Разбира се, това трябва да му даде самочувствие на него, той е сериозно момче и смятам, че ще успее да се справи.”
Цялото интервю с Веселин Веселинов, гледайте в нашето видео!