"Защо не САЩ": Ръкописи по стената, лимони върху масата и как Почетино промени отбора си

“Защо не САЩ”, гласи надпис с големи букви на стената зад селекционера на САЩ Маурисио Почетино. В тези букви и навсякъде около тях са изписани и ръкописни послания, които Почетино използва, за да вдъхновява себе си, своя щаб и отбора си.

„Правилната нагласа може да промени играта, още преди да е започнала“, пише на едно от тях.

„Когато хората вярват един в друг, невъзможните мечти стават възможни. Благодаря ви, че сте повече от отбор. За това, че сте семейство“, гласи друго.

„Сърцето превръща усилието във вяра, а когато всичко боли, сърцето ни кара да се борим заедно.“

Тези думи, както и купата с лимони пред него – проява на вярата му в „energia universal“, висша форма на енергия, която хората могат да овладеят, ако отворят съзнанието си – са напомняне за мантрите, които имат значение за Почетино. Способността на американския отбор да ги възприеме доведе до ранен успех на това Световно първенство, с победа 4:1 над Парагвай и успех с 2:0 срещу Австралия, които породиха вяра в тези „невъзможни мечти“.

Това е и причината безсънните нощи, които Почетино е преживял като футболист на Аржентина на Световното първенство през 2002 г., да не се повтарят 24 години по-късно, вече като селекционер.

„Бях толкова нервен като играч, когато играх в Япония срещу Нигерия с Аржентина, че ми беше трудно да спя предната вечер“, сподели Почетино пред група репортери във вторник вечерта в хотела на отбора в Южна Калифорния. „Много трудно. Но сега, преди първия ни мач, беше точно обратното.“

„Чувствах се толкова уверен, защото си казах: „Играчите ще се представят добре“. С щаба си говорехме колко сме спокойни. Защото, когато усетиш, че енергията е добра, че е правилна, всичко е перфектно, си казваш: „Няма съмнение, че ще се справят“. И когато си убеден, имаш това усещане, което ти казва: „Спокойно. Няма нужда да мотивираш, няма нужда да говориш, няма нужда да правиш нищо, защото те знаят какво трябва да направят“. Мисля, че затова спах толкова добре и бяхме толкова спокойни.“

Но нещата невинаги са стояли така за Почетино. Аржентинският треньор призна, че работата начело на САЩ се е оказала по-голямо предизвикателство, отколкото е очаквал, когато е подписал договора си през 2024 г. Той пристига в отбор, който се нуждае от промяна след отпадането в груповата фаза на Копа Америка на родна земя. Почетино обаче вижда изключително талантлив състав, амбициозна федерация и домакинство на Мондиала и приема, че програмата ще бъде на същата вълна като него и щаба му.

Оказва се, че реалността е много по-различна. Както самият той се изрази, бил е „наивен“ за мащаба на задачата.

„Ситуацията беше по-лоша, отколкото си мислехме“, каза Почетино. „Бяхме толкова развълнувани. Обяснихме на играчите от първия ден, когато подписахме, казахме: „О, това е световно първенство“. Започвахме да играем година и половина след като подписахме, а в съзнанието си вече бяхме започнали да играем на Мондиала. Но се оказа, че само ние сме се чувствали така.“

„Пристигнахме с твърде много енергия. И тогава, когато дойдохме тук, получихме тежък удар и бяхме в нокаут за известно време. Казахме си: „Какво, по дяволите?“. Бяхме толкова ентусиазирани. Световното първенство е толкова близо. Всеки ще иска да участва и да дойде в националния отбор. А се оказа точно обратното.“

Така работата се превръща в по-дълъг процес на разрушаване на стари навици и изграждане на нови. Това, според Почетино, никога не би могло да се случи без борба. Той и щабът му са били привлечени, защото нещо не е работело. Провалът на Копа Америка е накарал федерацията да повярва, че промяната е необходима. Това обаче не означавало, че промяната ще бъде лесна.

Почетино е трябвало да създаде конкуренция в групата. Трябвало е да премахне всяко чувство на самодоволство. Искал е да се увери, че нито един играч не вярва, че мястото му в състава е сигурно. Задачата се усложнявала от факта, че това не е клубен отбор, където щабът и играчите са заедно всеки ден и имат мачове всяка седмица. Напредъкът не можел да се измерва мач след мач и тренировка след тренировка. Понякога минавали месеци, без щабът да може да работи с футболистите.

„Промяната винаги е процес“, каза Почетино. „Ако имаш навика всяка сутрин да ходиш на едно място и някой ти каже: „Не, не можеш да ходиш там“, ти ще се бориш, защото това е твоята зона на комфорт. И казваш: „Не, искам си зоната на комфорт. Това е моят навик, няма да го променя“. Ако не се осмелиш и не си достатъчно смел да кажеш: „Не, може би този път ще ми даде възможност да постигна нещо различно“. Ако искаш да запазиш властта си, е трудно да се развиваш.“

Това напрежение беше очевидно за всеки, който е наблюдавал играта на отбора. 54-годишният селекционер на САЩ заяви, че е предвидил провала в Лига на нациите на КОНКАКАФ през март 2025 г., когато отборът му губи с 0:1 от Панама и с 1:2 от Канада. Той е знаел, че това ще се случи.

„Беше болезнено, но беше необходимо, за да могат хората да осъзнаят къде се намираме“, каза Почетино. „Дори играчите трябваше да разберат, че по този начин е невъзможно да стигнем до Световното първенство в добро състояние.“

Почетино използва турнира Голд Къп през лятото на 2025 г. като повратна точка за програмата. Когато звездата на тима Кристиан Пулишич реши да пропусне надпреварата, селекционерът заложи на редица нови лица, за да изведе отбора до финала. Той не сдържа сълзите си след загубата от Мексико в Хюстън, а след това затвърди вярата си в някои от по-малко известните играчи през есента, когато САЩ записаха победи над Австралия, Япония, Парагвай и Уругвай.

През ноември 2025 г. за първи път се появява идеята „Защо не ние?“. Това се случва по време на отборна среща, на която Почетино усеща, че не е спечелил напълно доверието на състава си. Той долавя съмнение – или може би просто колебание – и посочва примерите на отбори като Южна Корея и Мароко (полуфиналисти съответно през 2002 г. и 2022 г.) от минали световни първенства.

Защо САЩ да не могат да постигнат същото през 2026 г.?

„Хей, хайде, момчета, слушате ли ме?“, спомня си Почетино, че е попитал групата. „Трябва да повярваме: Защо не ние?“

Сега вярата е налице. И то не само в съблекалнята.

Почетино похвали публиката, която подкрепя отбора това лято – от Шарлът до Чикаго, Лос Анджелис и Сиатъл. Той си припомни как е присъствал на мач по американски футбол между Охайо и Тексас през есента на 2025 г. и се е чудил защо националният отбор на САЩ не може да привлече подобни тълпи. Специалистът посочи и опита от играта в трудна среда срещу Гватемала и Мексико по време на Голд Къп, когато феновете на домакините са били далеч по-малко, и се е надявал, че нещата може да се променят.

Да изживее атмосферата на Световното първенство е било едновременно просветляващо и вълнуващо за Почетино. Той заяви, че създаването на по-силна връзка между феновете и отбора може да бъде наследството на този тим – ако тази подкрепа продължи и след турнира това лято.

Почетино е уверен, че САЩ могат да продължат да постигат добри резултати и да вдъхновяват феновете да идват на стадиона. Ето защо, точно както не е бил нервен за мача на откриването, той казва, че няма да бъде нервен и за елиминациите.

САЩ вече си осигуриха първото място в група D. Отборът ще изиграе последния си мач от груповата фаза срещу Турция, а след това ще играе своя 1/16-финален мач в Сан Франциско в нощта на 1 срещу 2 юли.

След дълъг процес, който е изисквал повече работа, отколкото може би е очаквал първоначално, той вярва, че отборът му е на правилното място.

„В елиминационни мачове, според мен, трябва да се подготвим по най-добрия възможен начин, да сме фокусирани и концентрирани, но в същото време да се наслаждаваме на процеса на подготовка за мача, а не да мислим: „Ами ако не спечелим?“, каза Почетино. „Трябва да се съсредоточим върху представянето си в следващото действие, и в следващото, и в следващото, а не да мислим за последствията от резултата. Трябва просто да мислим и да сме фокусирани върху представянето.“

ПАУЛ ТЕНОРИО, “Ню Йорк Таймс”

Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google

Следвай ни: