Вход / Регистрирай се

Няма по-добър от Интер на Ботуша! "Нерадзурите" грабнаха мечтания дубъл

Интер оправда очакванията и завоюва първия си златен дубъл от 2010 г. насам, след като "нерадзурите" спечелиха Купата на Италия. Във финалния сблъсък тази вечер възпитаниците на Кристиан Киву стигнаха до успех с 2:0 на "Олимпико" срещу Лацио, който буквално трябваше да се чувства у дома си, но "орлите" разочароваха феновете си.

"Нерадзурите" поведоха след автогол на Адам Марушич (14') около четвърт час след началото, а нова грешка десетина минути преди края на първото полувреме доведе до попадение на Лаутаро Мартинес (35'). "Орлите" от своя страна проспаха първото полувреме в атакуващ аспект и потърсиха попадението чак около почивката, а през втората част неколкократни гениални намеси на миланския страж Хосеп Мартинес - включително в добавеното време, запазиха аванса. Така Интер завоюва своята юбилейна Купа на Италия под номер 10 в клубната витрина.

27 Лацио - Интер, финал на Копа Италия (2026)

Към тях отборът от Северна Италия може да се похвали и с 21 титли в Серия А и стана едва вторият тим, който има двуцифрен брой отличия от двата най-ценни трофея на Ботуша. С това постижение "нерадзурите" успяха да наранят включително и "червената" част на Вечния град, тъй като изпревариха по спечелени трофеи от Копа Италия състава на Рома, който също до този момент имаше 9 спечелени купи и други 7 финала. Интер също е губил седем финала в надпреварата, като последните две поражения през 2007 и 2008 г. дойдоха именно срещу Рома.

За Лацио пък ситуацията е изключително тежка, тъй като "орлите" остават без трофей от 2019 г. насам, когато вдигнаха Суперкупата на Италия. Освен това "бианкочелестите" няма да играят в европейските клубни турнири, тъй като загубиха финала, а два кръга преди края на сезона в Серия А те се намират на седем точки от седмото място, което се превърна в последното, даващо право на участие в Лигата на конференциите. В знак на протест запалянковците на тима веднага след последния съдийски сигнал напуснаха южната трибуна на "Олимпико" и отказаха да аплодират любимците си, които тази вечер не играха лош футбол, но и донякъде двубоят се превърна в олицетворение на целия им последен сезон, когато "небесносините" демонстрираха липса на постоянство, а в ключовите моменти им липсваше характер и самочувствие.

Също така Лацио остава с последната си завоювана Купа на Италия през 2019 г. Интересното е, че на полуфиналите през този сезон "бианкочелестите" отстраниха именно Аталанта, чийто тим бе победен на големия финал преди седем години. Преди това пък по пътя си към заключителния двубой "орлите" се включиха в надпреварата от фазата на осминафиналите и последователно отстраниха Венеция и миналогодишния победител в турнира Болоня.

Млад вратар класира Лацио на финала за Купата на Италия след драма с дузпи с Аталанта
Млад вратар класира Лацио на финала за Купата на Италия след драма с дузпи с Аталанта

Интер също стартира от осминафиналите и разби Венеция, стигна до колеблив успех над Торино и след два много оспорвани сблъсъка с Комо стигна до спора за трофея.

Магически обрат доближи Интер до мечтания дубъл
Магически обрат доближи Интер до мечтания дубъл

Интер и Лацио се срещнаха в шампионатен двубой от Серия А преди малко повече от 76 часа, а тогава "нерадзурите" отнесоха днешния си съперник с 3:0 точно на същия стадион. В защитен план Маурицио Сари направи само една промяна спрямо въпросния злополучен сблъсък, като за големия финал пусна в стартовия състав Тавареш вместо Пелегрини. В халфовата линия опитният специалист извърши няколко ротации, като Башич запази мястото си сред титулярите, но бе преместен вдясно, докато Патрик и Тейлър заеха местата на Ровела и Фисайо Деле-Баширу. Междувременно римляните и днес решиха да стартират с трима нападатели, като само Нослин запази мястото си от яловата атака през уикенда, а Дзакани и Исаксен получиха шанс за изява вместо Канчелиери и Родригес.

Кристиан Киву също запази схемата си от шампионатния двубой и излезе в постройка от трима бранители, петима полузащитници и двама нападатели. В отбрана Бисек и Бастони запазиха местата си, докато Аканжи замени Ачерби в стартовия състав. Три промени пък извърши румънският тактик в халфовата линия, където за финала започнаха Дъмфрис, Жиелински и Димарко, които се появиха на мястото на стартиралите през уикенда Диуф, Мхитарян и Аугусто, докато Барела и Сучич чуха първия съдийски сигнал на "зеления килим" и в двата случая. Мартинес и Тюрам отново бяха изборът на Киву да оглавят атаката.

Стадио "Олимпико" предложи грандиозно шоу в минутите преди двубоя, като спортното бижу във Вечния град се превърна в арена на светлинен спектакъл, подгряващ атмосферата за това, което предстоеше.

27 Лацио - Интер, финал на Копа Италия (2026)

Самите фенове обаче бяха тези, които направиха голямото шоу, като преди и след края на официалната част по старта на сблъсъка огласиха с песните си стадиона в италианската столица.

Тифозите на Лацио впечатлиха с хореография на клубния си символ на орел с разперени криле, готов да атакува нови успехи.

27 Лацио - Интер, финал на Копа Италия (2026)

Миланските запалянковци също не разочароваха и на отсрещната трибуна на свой ред създадоха впечатляващо изображение.

27 Лацио - Интер, финал на Копа Италия (2026)

Самият двубой пък не изневери на очакванията и футболистите от Северна Италия стартираха с много сериозна преса, с която натикаха съперника си в неговата половина. Гостите се хвърляха за всяка топка и това логично доведе до жълт картон за Бисек в 6-ата минута, а междувременно римляните дебнеха за грешки. Именно те обаче бяха първите, които сбъркаха фатално и четвърт час след началото "орлите" бяха поставени в шах. Центриране от корнер смути максимално отбраната и топката се озова във вратата, пазена от Едоардо Мота. В купа от играчи първоначално не се видя кой точно отбеляза попадението и като голмайстор бе записан Тюрам, но на повторението се видя, че Марушич си е вкарал автогол.

Десетина минути преди края на редовното време на първата част "орлите" допуснаха нова много груба грешка в отбрана и позволиха на Лаутаро Мартинес да нанесе смъртоносен удар, който удвои преднината на Интер.

В 39-ата минута "нерадзурите" можеха да отбележат и трети гол, с който окончателно да убият интригата. Жиелински отправи бомбен изстрел, а този път Едоардо Мота бе блестящ по рамките на вратата. Малко преди края на редовното време на първата част "бианкочелестите" стигнаха до най-чистото си положение преди почивката и Исаксен стреля, а Хосеп Мартинес изчисти в корнер.

27 Лацио - Интер, финал на Копа Италия (2026)

Второто полувреме стартира отново с много мощна преса на възпитаниците на Кристиан Киву, които почти веднага след подновяването на играта стигнаха до корнер, а нова грешка в 54-ата минута можеше да сложи край на спора. Този път обаче в последния момент "орлите" се справиха след суматохата, създадена от Димарко. Това като че ли стресна домакините и те за първи път погледнаха малко по-сериозно и по-продължително към вратата на съперника. Така в 58-ата минута Нослин отправи топовен шут от движение от вътрешността на пеналтерията и стреля в аут. Междувременно футболист в "небесносиньо" се строполи в наказателното поле, но нямаше никакви основания да бъде отсъден 11-метров наказателен удар.

27 Лацио - Интер, финал на Копа Италия (2026)

Въпреки съвземането на столичани съперникът от Милано продължи да доминира по смазващ начин и само 19 минути преди края на редовното време статистиката отчете, че "нерадзурите" имат предимство от 67:33 процента във владението на топката.

27 Лацио - Интер, финал на Копа Италия (2026)

В 76-ата минута домакините от Лацио пропуснаха нова възможност да се върнат. Булайе Диа намери как да стреля, а Хосеп Мартинес намери как да спаси, като на повторението се видя как ефектно чисти топката с глава. Това отвори мача и скоро на свой ред "нерадзурите" отговориха. Стражът Мота първоначално се намеси, а след това топката стигна до Жиелински, който от движение стреля в аут.

27 Лацио - Интер, финал на Копа Италия (2026)

Страстите се покачиха и "орлите", видимо изнервени от очертаващата се загуба, пет минути преди края на редовното време кипнаха и предизвикаха спречкване около тъчлинията. Така страстите се нажежиха подобаващо като за финал, а главният съдия Марко Гуида, който иначе нямаше много работа днес, изключително професионално укроти ситуацията с четири бързи жълти картона - за Педро от Лацио, който извърши нарушението, довело до суматохата, както и още за Димарко, Барела и Дзакани, които бяха най-активните по време на спречкването.

Нататък последваха пет минути добавено време, в чиято среда "орлите" имаха своята златна възможност да върнат гол и да направят изключително интересни заключителните около 150 оставащи секунди. Тогава обаче Хосеп Мартинес направи поредна блестяща намеса и до голяма степен окончателно реши изхода от двубоя. При подновяването на играта пък се стигна до неприятен инцидент, при който топката бе изритана в главата на падналия на земята Педро. Това забави още двубоя и той бе подновен чак след края на официалните пет минути продължение. Реферът Гуида не видя основания да продължи мача особено дълго след това и броени секунди по-късно официализира дубъла, за който Интер мечтаеше от 2010 г. насам.

27 Лацио - Интер, финал на Копа Италия (2026)

Освен всичко останало победата затвърди смазващото предимство на Интер в преките двубои с Лацио от последните години. "Нерадзурите" паднаха за последно от "бианкочелестите" в началото на сезон 2022/2023, когато в 3-тия кръг на Серия А допуснаха поражение с 1:3. Това бе и последният път, в който римляните успяха да завършат в топ 4 на италианския елит, като дори тогава завоюваха сребърните медали. От този момент нататък обаче настъпи неочакван упадък в тима от Вечния град и не просто ще е извън най-добрите в Европа, а изобщо няма да кръстосва Стария континент в нито един от трите турнира на УЕФА за втора поредна година. Тревожното е и, че "небесносините" не вкараха нито един гол срещу Интер в трите мача между двата тима този сезон, а от въпросната победа през 2022 г. съперниците изиграха общо 11 срещи до този момент, а миланци спечелиха общо 9 тях, мачкайки столичния гранд с голова разлика 26-4 от периода.

27 Лацио - Интер, финал на Копа Италия (2026)

Интер от своя страна този сезон преживя своя истински реконкистки период. Само преди година "синьо-черната" част от Милано преживя изключително болезнен удар, губейки втори финал в рамките на три сезона в Шампионската лига, както и не успя да се пребори за Скудетото, отстъпвайки го в полза на Наполи. След края на кампанията пък Симоне Индзаги напусна треньорския пост и отборът, събиран от италианския специалист с години, бе пред разпад. Въпреки това с идването на Кристиан Киву ядрото в състава бе запазено и "нерадзурите" показаха най-голямо постоянство сред конкурентите си на Ботуша, с което заслужиха да запишат мечтания дубъл. Нещо, което не се бе случвало от ерата Жозе Моуриньо, който изведе Интер до златните медали в Серия А, Купата на Италия и Шампионската лига.

27 Лацио - Интер, финал на Копа Италия (2026)

Разбира се, успехите не трябва да заблуждават никого и Кристиан Киву има тепърва още много работа пред себе си. Интер може и да надигра конкурентите си на Ботуша, но представянето на тима в Европа ясно демонстрира девалвацията на италианския клубен футбол в международните надпревари. "Нерадзурите" завършиха извън топ 8 в първата фаза на обновения формат на Шампионската лига, а в плейофите на "турнира на богатите" те нямаха аргументи срещу сензацията Бодьо/Глимт, отнасяйки две поражения с 1:3 и 1:2.

Сега обаче в клубната каса тепърва ще постъпят над 7 млн. евро от спечелената Копа Италия, както и ще дойде немалък приход от завоюваното Скудето. Така Кристиан Киву и скаутите в "синьо-черната" част на "Джузепе Меаца" ще могат да запретнат ръкави през идните месеци по време на летния трансферен прозорец, за да направят необходимото, за да бъде окомплектован съставът, необходим за новата кампания, в която мнозина ще се надяват да видят един много силен Интер не само на регионално ниво, но и такъв, който отново да бъде участник в напредналите етапи на Шампионската лига, а защо не и един от конкурентите за "Ушатата". Също така голямата надежда на тифозите на Интер е да се върне съперничеството в градското дерби с Милан, където в 7 поредни двубоя "росонерите" не познават вкуса на загубата от вечния си съперник.

ЛАЦИО 0:2 ИНТЕР
0:1
Адам Марушич (14' - автогол)
0:2 Лаутаро Мартинес (35')

КУПА НА ИТАЛИЯ, ФИНАЛ

СТАРТОВИТЕ СЪСТАВИ

Лацио /4-3-3/: 40. Едоардо Мота, 77. Адам Марушич, 34. Марио Хила, 13. Алесио Романьоли, 17. Нуно Тавареш, 26. Тома Башич, 4. Патрик, 24. Кенет Тейлър, 18. Густав Исаксен, 14. Тижани Нослин, 10. Матия Дзакани

Резервите: 55. Алесио Фурлането, 99. Джакомо Джакомоне, 27. Даниел Малдини, 32. Данило Каталди, 21. Реда Белаяне, 7. Фисайо Деле-Баширу, 23. Елсейд Хисай, 3. Лука Пелегрини, 20. Петар Ратков, 25. Оливер Провстгаард, 22. Матео Канчелиери, 9. Педро Родригес, 19. Булае Диа, 6. Николо Ровела,

Старши треньор: Маурицио Сари

Интер /3-5-2/: 13. Хосеп Мартинес, 31. Ян Бисек, 25. Мануел Аканжи, 95. Алесандро Бастони, 2. Дензъл Дъмфрис, 23. Николо Барела, 7. Пьотър Жиелински, 8. Петър Сучич, 32. Федрико Димарко, 9. Маркюс Тюрам, 10. Лаутаро Мартинес

Резервите: 16. Давиде Фратези, 1. Ян Зомер, 48. Матия Москони, 12. Рафаеле Ди Дженаро, 43. Матео Коки, 94. Франческо Пио Еспозито, 20. Хакан Чалханоолу, 36. Матео Дармиан, 6. Стефан де Фрай, 15. Франческо Ачерби, 30. Карлос Аугусто, 11. Луиш Енрике, 17. Анди Диуф, 22. Хенрих Мхитарян, 14. Анже-Йоан Бони, 29. Мануел Ладзари

Старши треньор: Кристиан Киву

НАЧАЛО: 13 май 2026 г. (сряда) | 22:00 часа
СТАДИОН: "Олимпико", Рим
ГЛАВЕН СЪДИЯ:
Марко Гуида

Google icon Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
Следвай ни:

Още от Футбол свят

Виж всички