Бивш съотборник на Божинов: Роберто Баджо и будизмът промениха живота ми, закъснял полет ме спаси от атентата в Ница

Бившият вратар на Интер, Парма и Фиорентина Себастиан Фрей разказва историята си пред "Кориере дела Сера". Французинът, който в клуба от Флоренция се засече с Валери Божинов, говори за различните моменти в живота си, преминаващи през футбола, будистката вяра, депресията и страха от смъртта.

„В живота си съм се докосвал до страданието. Направих го три пъти. Първият път беше физическа болка, вторият – психологическа, а третият удари и тялото, и ума. Но съм благодарен, че преживях всичко това“, казва 46-годишният в момента бивш страж.

Фрей си спомня за периода си в Интер и Фиорентина, както и за Роналдо Феномена: "Интер бе отбор от шампиони. Озовах се в съблекалнята с Роналдо и Баджо..Роналдо бе най-силният от всички. Освен това беше изключителен човек. Беше купил някакъв апарат за кожата. Вместо да го сложи у дома, го донесе в Апиано, за да го ползва всеки, който има нужда. Или пък последният модел часовник на Nike, който подари на всички за Коледа. По онова време беше рядкост да имаш такъв.

Във Фиорентина пък имаше невероятен колектив, съставен от приятели. Всичко се роди в шампионата след "Калчополи". Стигнахме и до Шампионската лига. Обичах Флоренция, бях отхвърлил предложения от Милан, Байерн, Барселона и Юве, за да остана. Един от директорите обаче не ме искаше. Постъпи страхливо, принуди ме да си тръгна.“

Фрей с гордост изтъква спортната история на своето семейство, като подчертава, че медиите често я пренебрегват: „Когато се говори за династии във футбола, винаги се споменават едни и същи имена. Никой никога не говори за моята. Дядо ми е бил национал на Франция, баща ми е играл в Лига 2, аз и брат ми – в Серия А, а синът ми (б.ред. - бранителят Даниел Фрей) играе в Кремонезе. Четири поколения, кой може да се похвали със същото?“. С тази гордост е свързан и един болезнен и трогателен спомен за обещание, дадено на дядо му: „Бях се заклел на дядо ми, че ще му подаря фланелката от първата ми повиквателна за Франция. Той почина година по-рано, но аз спазих обещанието си: наредих фланелката да бъде поставена в гроба му“.

Бившият вратар засегна и темата за психологическия срив, настъпил след втората му тежка контузия, когато още е във Фиорентина, съвпаднала и с края на брака му: „Прибирах се вечер и всичко беше празно и тъмно. Вече не можех да спя, погълнат от мисли. Излязох от това състояние, като потърсих помощ от психолог. Сам нямаше да се справя. Не говорех с приятели, защото се страхувах, че може да тръгне слух. Тогава светът на футбола не беше готов: щяха да ме третират като болен, като слаб човек“.

Разказът продължава с важен момент, дошъл благодарение на подкрепата на специален приятел в момент на дълбока спортна несигурност: „Бях на лагер с Фиорентина, не чувствах коляното си сигурно, бях в криза. Обадих се на Роби (Баджо). Той ме въведе в будистката религия. Промени живота ми. Даде ми перспектива, изградена от яснота“.

Най-драматичният момент обаче настъпва през 2019 г., когато вече е приключил с кариерата си, но автоимунно заболяване го довежда на ръба на пропастта: „Една сутрин се събудих и можех да движа само главата си. Останалата част от тялото ми беше парализирана. Лекарят ме беше предупредил: „Може да бъде смъртоносно“. Питах се дали краят ми наистина е дошъл. Един ден дори бях помолил нотариуса да ми подготви завещанието. За щастие, то остана запечатано“.

След това Фрей добавя още един детайл: "Рискувах да умра и три години по-рано, на 14 юли 2016 г., в деня на атентата в Ница. Трябваше да бъда там, за да празнувам с приятели, но ме спаси закъснение на самолета. Запознаха да ми звънят притеснени хора. Спомням си как включих телевизора и видях какво се е случило. Останах буден цяла нощ. Месеци наред не се върнах на улицата, където беше извършен атентатът.“

В заключение Фрей придава завършен смисъл на всички свои белези, считайки ги за етапи от необходима еволюция: „Всички тези преживявания ми дадоха нещо. Първата контузия ми позволи да опозная будизма, втората ме накара да погледна навътре в себе си. Болестта пък ме направи по-чувствителен и осъзнат за красотата на живота“.

Следвай ни: