Рори Макилрой триумфира отново в Мастърс, а сега предстои най-трудното

Коментарът, който Фред Капълс подхвърли на своя кеди на 12-тата дупка в първия кръг на Мастърс, си струваше да бъде чут отново, когато Рори Макилрой облече зеленото сако за втора поредна година.

Макилрой "облече с едната ръка" легендарното зелено сако

„Рори може никога повече да не загуби този турнир след миналата година“, каза Капълс.

Не че Макилрой някога го прави лесно, но има основания да се запитаме колко пъти името му ще бъде гравирано върху трофея на Мастърса и колко често ще има възможност да създава менюто за вечерята на клуба на шампионите. Засега двете му зелени сака са толкова, колкото има и Скоти Шефлер, който е със седем години по-млад.

Следващата стъпка е три поредни титли – нещо, което се оказва изключително трудно дори за трима от най-великите преди него. Никой от тях дори не завършва в топ 10.

Джак Никлаус не преминава къта през 1967 г. като двукратен защитаващ титлата си шампион. Ник Фалдо през 1991 г. никога не се доближава на по-малко от пет удара след първия кръг. Тайгър Уудс преследва трета поредна титла през 2003 г., когато записва 76 удара в първия кръг и изостава с 10. В събота прави 66 и се приближава на четири, но завършва с 75.

Макилрой е на етап, в който иска "мейджър" титлите повече, отколкото се нуждае от тях, особено след като вече е постигнал "кариерен голям шлем". Фалдо прогнозира, че ще спечели още един „шлем“. За това Макилрой се нуждае от още един трофей от The Open и от US Open за втори шлем, а след това и трети, за да изравни Никлаус и Уудс.

Самото спечелване на две поредни титли в Мастърса не е никак малко постижение, като това се е случвало само три пъти, и то от впечатляващ списък голф легенди.

И макар че можеше да си позволи боги на последната дупка – неговият удар от тий на 18-а беше толкова вдясно, че топката бе намерена по-близо до феъруея на 10-а – този Мастърс можеше да се развие по различен начин. Бърдито на Шефлър на 17-а сякаш противоречеше на гравитацията. Камерън Йънг имаше седем добри шанса за бърди в задната деветка, но завърши с девет парa.

Макилрой стана първият играч след Тревор Имълман през 2008 г., който играе пар през уикенда и печели Мастърса. Той свърши тежката работа по-рано, особено с впечатляващия си финал – шест бърдита в последните седем дупки в петък, с което постави рекорд за преднина от шест удара след 36 дупки.

От шестимата играчи, които са водили с поне пет удара преди уикенда, всички с изключение на един запазват преднината си до неделя. Изключението е Никлаус през 1975 г., когато е изпреварен от Том Уайзкопф. Това води до един от най-вълнуващите финални кръгове в историята на Огъста.

Никлаус, Уайскопф и Джони Милър са във върхова форма – това е 11 години преди създаването на световната ранглиста – и тримата са в борбата дълбоко в задната деветка, докато Никлаус не реализира прочутия си бърди пат от около 12 метра на 16-а, за да изравни Уайскопф и след това да спечели рекордното си пето зелено сако.

Този турнир имаше всички предпоставки да повтори онзи сценарий, особено след като трима играчи – Йънг, Джъстин Роуз и Макилрой – водеха с два удара в различни моменти от финалния кръг.

В крайна сметка Макилрой спечели с един удар пред Шефлър – и въпреки това всичко изглеждаше неизбежно.

Той на практика си осигури победата с две брилянтни бърдита около "Амен Корнър" – три четвърти удар с 9-айрън на пар-3 12-а, който тръгна нервно вдясно, но стигна грина и спря на около 2 метра, както и 350-ярдов удар на пар-5 13-а, след като в предишните три дни бе попадал в дърветата. Това му позволи удар с 8-айрън малко зад грина и два трудни патa, които му донесоха преднина от три удара.

„Неизбежно“ беше усещането и последния път, когато Мастърсът имаше двукратен шампион – с Уудс през 2002 г. Но тогава беше различно. Уудс рядко допускаше грешки, когато водеше в задната деветка на мейджър турнир, с едно изключение (победата му в плейоф на Мастърса през 2005 г.).

Може би затова от петте му титли в Мастърса именно тази – като третия играч с поредни победи – получава най-малко внимание. Останалите бяха по-зрелищни заради начина, по който ги спечели, или обстоятелствата около тях.

Уудс имаше историческия момент през 1997 г., когато спечели с 12 удара. Стана единственият играч, държал и четирите мейджъра едновременно, когато триумфира през 2001 г. Направи прочутия чип, който направи U-образен завой и за кратко „увисна“ на ръба през 2005 г. (след което направи боги на следващите две дупки и трябваше да спечели в плейоф). И се завърна след четири операции на гърба, за да спечели през 2019 г.

Възможно е същото да важи и за Макилрой – всичко зависи от това какво ще постигне оттук нататък. Нищо няма да надмине миналогодишния Мастърс – финален ден, достоен за документален филм на Amazon Prime Video.

Макилрой беше толкова щастлив, че най-накрая стана шампион в Мастърса, че в началото на седмицата каза: „Мисля, че през последните 17 години нямах търпение турнирът да започне, а тази година нямаше да ми пука, ако изобщо не започне.“

Шегуваше се. Беше готов. Беше много по-спокоен – и това си личеше. Догодина в Огъста залогът ще бъде още по-голям за него – с шанс да направи нещо, което никой досега не е постигал. А такива възможности не се появяват често.

Коментар на Дъг Фъргюсън за "Асошиейтед прес"

Следвай ни: