Блясъкът на медалите и сянката на финансите в Милано - Кортина 2026

Двадесет и шест медала, от които девет златни. Трето място в класирането по медали, зад Норвегия и в ожесточена битка със САЩ за втората позиция. Това е олимпийска Италия днес – на спортно ниво тя подарява на страната едно от най-силните издания на Зимните олимпийски игри в историята си.

Приказката на Бриньоне продължава! Италианката грабна златото и в гигантския слалом

Федерика Бриньоне печели две златни отличия по-малко от година след контузия, която изглеждаше способна да компрометира не само участието ѝ на Олимпиадата, но дори цялата ѝ кариера. Франческа Лолобриджида подписва дубъл в бързото пързаляне с обезоръжаваща лекота – плод на ежедневна отдаденост и постоянство в спорта ѝ от години. А Ариана Фонтана се превръща в най-успешната италианка в историята на Игрите с 14 медала и възможност да подобри още този рекорд.

Това са само три имена – три абсолютни шампионки, три лица на едно движение, което в момента процъфтява. Всичко това се развива на фона на италианските планини, които не спират да оставят света без дъх: Валтелина, Доломитите около Кортина, Трентино и Южен Тирол, към които се добавя Милано с неоспоримия си италиански, но и международен чар. Перфектна картичка.

Рекорден зрителски интерес към Милано-Кортина 2026 по целия свят

Но зад този ентусиазъм се крият и аспекти, които далеч не са толкова добродетелни – като финансовата устойчивост на самата организация, където числата разказват съвсем различна история.

Несъответстващият баланс: бюджет от 1,8 милиарда и дефицит от 100 милиона

Според информация на Il Fatto Quotidiano, управителният съвет на Фондация „Милано–Кортина“ се е събрал спешно непосредствено преди откриването на Игрите, за да се опита да балансира бюджета.

Италия подобри рекорда си по медали на Зимни олимпийски игри

Организационният бюджет, първоначално оценен на около 1,3 милиарда евро, беше увеличен до 1,7 милиарда още преди месеци, но и това се оказва недостатъчно. Въпреки значителната публична подкрепа, балансът към момента сочи дефицит от около 100 милиона евро, а възможно дори по-голям. Така крайната сума от 1,8 милиарда евро изглежда по-скоро оптимистична.

Става дума за прогнозни данни, но те потвърждават тенденция - Фондацията се бори с финансови затруднения още от създаването си през 2019 г. Само за 2024 г. тя приключва с дефицит от 30 милиона евро, което довежда натрупания капиталов недостиг до над 150 милиона евро за четири години – сума, която може да надхвърли 200–250 милиона през петата.

Към това се добавя и нередовното изплащане на дължимите средства към Италианския олимпийски комитет (CONI) и Италианския параолимпийски комитет (CIP) – с натрупани вземания съответно от около 12 милиона евро за CONI и над 4 милиона плюс още 1,8 милиона през 2026 г. за CIP.

Държавните разходи за Олимпийските игри в Париж се оценяват вече на 6,6 милиарда евро

Както неведнъж е подчертавано, самото увеличение на разходите не е изненадващо - големите глобални събития рядко спазват първоначалните си прогнози и по-скоро представляват имиджова инвестиция с дългосрочна възвръщаемост. Проблемът е в управлението, прозрачността и в опита да се представи баланс, който в действителност не съществува.

Миналото лято с указа „Спорт“ беше назначен извънреден комисар за Параолимпийските игри с бюджет от 387 милиона евро. Парадоксът е, че параолимпийските дейности първоначално бяха включени в олимпийското досие, а не разглеждани отделно. Разделянето позволи част от разходите да бъдат прехвърлени в друг публичен бюджетен раздел, облекчавайки счетоводно Фондацията.

Формално – може би законно. Политически, а още повече етично – спорно.

Резултатът е операция, която подобрява сметките на хартия, но не променя същността: общите разходи за Игрите остават високи и силно зависими от държавни средства.

Стратегическите проекти, отложени за „наследството“

Ако финансите на организацията пораждат въпроси, ситуацията с инфраструктурата е не по-малко сложна. Официалната реторика настоява за териториално „наследство“, но числата показват, че по-малко от половината от проектите са завършени.

От общо 98 проекта – 47 спортни и 51 инфраструктурни – на стойност около 3,5 милиарда евро, по данни на Il Sole 24 Ore към момента са завършени 40, 29 са в процес на изпълнение, 27 все още се проектират, а 2 са в процедура по възлагане.

"Хъ-ски"? Четириног олимпиец се включи в Милано - Кортина 2026

Регион Венето, който предвиждаше 25 проекта за около 1,5 милиарда евро (близо 40% от целия пакет), включва две ключови пътни инфраструктури - обходите на Лонгароне и Кортина.

Обходът на Лонгароне, оценен на 439 милиона евро, включва трасе от 11,2 км с 1,6 км тунел и седем виадукта, с цел заобикаляне на населеното място и облекчаване на трафика по път SS51. Той току-що е преминал разрешителната фаза, като строителството трябва да започне през април 2026 г. – след края на Игрите – и да приключи през април 2029 г. Това е постолимпийски, а не олимпийски проект.

Още по-деликатна е ситуацията с обхода на Кортина – тунел от 4,7 км на стойност около 535 милиона евро. Планиран като приоритетен от самото начало, проектът е претърпял серия от отлагания. Първият етап за 21 милиона евро се очаква да е готов през юни 2026 г., но за основния лот няма окончателни срокове, а друг сегмент е отложен за 2032 г. Част от графика дори е премахната от официалните таблици на Simico. Това е един от най-скъпите проекти в целия план и представлява почти една трета от средствата за Венето, но остава най-голямата неизвестна.

Подобна е ситуацията и в Ломбардия, където други два ключови проекта все още не са готови: обходът Трескоре–Ентратико (48 милиона евро), който може да бъде завършен едва през 2029 г., и околовръстният път на Сондрио на стойност 43,5 милиона евро, с планирано откриване през октомври 2027 г.

Резултатът е ясен - инфраструктурите, които трябваше да разтоварят трафика в и без това уязвимите алпийски райони, се превръщат в бъдещо „наследство“, но без ясна дата.

Медалите днес, сметките утре

Милано–Кортина 2026 работи отлично на спортно и медийно ниво. Италия печели, страната се показва пред света в най-добрата си светлина. Но спортният успех не може да бъде постоянна завеса за нерешените финансови и инфраструктурни проблеми.

Не е проблем, че едно голямо събитие струва повече от предвиденото. Проблемът е, когато това увеличение се омаловажава, раздробява или преразпределя без ясна поета отговорност от страна на институции, които иначе с лекота се самохвалят и се кичат с титлите – спечелени от спортистите.

Медалите ще останат в историята. Сметките и незавършените проекти обаче ще останат в бюджетите и по териториите.

Материал на Стефано Джануарио за Sport e Finanza

Следвай ни: