Пиер Гасли се върна към един от най-тъжните моменти в неговия живот, а именно загубата на неговия близък приятел Антоан Юбер, който загина след инцидент в състезанието от Формула 2 на „Спа“ през 2019 година.
В поредицата на F1.com – Off the Grid, в която водещият Лорънс Барето се среща с пилотите в тяхното ежедневие, Гасли разказа, че му е било много трудно да приеме загубата на Юбер, който загина на едва 22-годишна възраст. Пилотът на Алпин също така разкри, че до ден днешен съжалява за това, че при последната си среща с Юбер след Гран При на Унгария през 2019, си е тръгнал по-рано, без да си вземе довиждане със своя приятел.
Гасли: Да не вляза във Формула 1 след титлата в GP2 беше шамар в лицето
„Бяхме част от една програма от 10 до 15-годишна възраст - сподели Гасли. - В нея участваха 15 пилоти от Франция с потенциал и талант, а Антоан беше един от тях. Бяхме съквартиранти. Бяхме съученици. Закусвахме заедно, ходехме на уроци заедно, обядвахме, тренирахме един с друг. И ако аз правех 13 лицеви опори, той правеше 14. След това аз се връщах и правех 15. Наистина се подтиквахме взаимно да разгърнем повече от потенциала си.
„Винаги се опитвах да гледам състезанията от Формула 2 и видях катастрофата, червения флаг, но първоначално не знаех кой е замесен, а изглеждаше зле. Мениджърът на отбора ми каза, че Антоан е участвал. „Веднага щом приключих с брифинга, изтичах до зоната за гости, за да получа повече информация. И докато слизах по стълбите, просто видях в далечината родителите ми, съсипани от сълзи. За съжаление, веднага разбрах какво се е случило.
„Това е просто болка. Беше само въпрос на време Антоан да влезе във Формула 1. Изглеждаше, че това е съдбата му, но не за първи път ми се налагаше да преминавам през тези емоции с един от най-близките ми приятели. Две години по-рано бях загубил приятел от родния ми град, а две години по-късно това се случи с Антоан, с когото бях изключително близък.“
Фаталният инцидент на Юбер дойде малко след като Гасли беше понижен от Ред Бул в Торо Росо. Французинът си спомня как след смъртта на неговия приятел, той е разбрал, че в живота има много по-важни неща от това за кой отбор караш.
„18 часа по-късно бях на старта. Единственото, което хората ме питаха през целия уикенд, беше колко зле се чувствам заради понижението и т.н., а ти си мислиш, че в по-голямата картина има нещо повече от това. Познавам този човек от толкова дълго време. Споделили сме толкова много моменти на пистата и извън нея. Честно казано, все още не мога да повярвам, беше изключително трудно да се справя с емоциите. Мисля, че ми отне години, за да осъзная какво се е случило и да приема живота такъв, какъвто е. В училище и от родителите си те учат на много неща, но никога не те учат как трябва да се справяш със себе си в подобна ситуация.
„Едно нещо, за което съжалявам, е в Будапеща. След състезанието отидохме на парти заедно с Антоан. Не исках да си тръгвам твърде късно, затова напуснах по-рано. Опитах се да го намеря, но не успях в клуба. Излязох от клуба и на излизане го видях. Беше на външната част на клуба, на терасата. Просто му махнах и казах: „Чао, приятно лято и ще се видим в Спа.“
„Никога повече не получих шанс да го видя преди катастрофата. И ми се иска да бях изчакал малко по-дълго в клуба, просто за да го прегърна или да му кажа довиждане по малко по-различен начин. Но това ме научи да ценя момента, който живеем с хората, които обичаме, и никога да не приемам нищо за даденост.“
Оттогава Гасли организира ежегоден крос на „Спа“ по време на уикенда за Гран При на Белгия в памет на Юбер.
Снимки: Gettyimages