Деница Ангелова: Следващата цел е олимпийска титла

Деница Ангелова – с математика към Олимпийския връх и Американската мечта

Може ли да помогне математиката във волейбола? За някои е спорно, но със сигурност двете могат да вървят ръка за ръка и да се допълват. С тази наука, която изучава количествата, структурите, пространството и промяната, може да се обясни почти всичко в живота ни. Може дори да те направи много добър на волейболното поле. Толкова, че да си еврпейски шампион (б.а. – през 2024 г. за жени до 18 г.), а след това световен първенец, Централен блокировач №1 и Изпълнител №1 на начален удар на планетата (б.а. – през 2025 г. за жени до 18 г.). Такъв е случаят на състезателката на ЦПВК и националния отбор Деница Ангелова (б.а. – родена на 8 юни 2007 година), на която й предстои да завърши с отличие СМГ „Паисий Хилендарски“, а след това да стане част от Университета на Маями и волейболния тим Маями Хърикейнс (б.а. – Ураганите участват в NCAA Division I). Договорът бе подписан преди дни.

Сядаме на кафе, а интервюто се превръща в непринуден разговор, продължил повече от 2 часа. Ето част от него.

Деница, как да се обръщаме към теб – като европейска шампионка, като световна, или Блокировач №1 на планетата?

• (смее се) Просто с Деница. Радвам се на всички тези неща, не мога да изведа на преден план само едно, защото всяко е голямо постижение и успех. Помня всички мачове, още са ясни емоциите както от европейското, така и от световното. Е, по-престижно звучи да си световен шампион, защото все пак мериш сили с най-добрите на планетата, а не само на континента. Ние победихме САЩ, които са голяма и утвърдена сила.

Не ви ли беше по-трудно да се класирате на европейското, отколкото да го спечелите?

• Хм, минахме през две квалификации, за да го достигнем. Първата беше в София, загубихме финала от Турция. Но това не ни обезсърчи. Даже ще отбележа, че втората ни беше много полезна, защото отборът се събра на лагер за още месец. Това бе допълнителна подготовка и време за обиграване, която другите на финалите нямаха. В това време отборът ни се утвърди, укрепихме връзките си – както на терена, така и извън него – чисто приятелски. Това ни помогна, изгради ни като състезатели, така че да можем да спечелим европейското.

Каква бе ролята на Тони Зетова? За вас тя повече треньор ли бе, или по-скоро ролеви модел? Все пак имате пред себе си световна звезда, до която може да се докоснете и черпите всякакви знания…

• Тя бе огромен ментор за всички нас. През цялото време учехме нещо ново от нея, огромна фигура във волейбола е! Попивахме в продължение на 3 месеца по време на лагерите преди европейското – време, в което всеки надгради много своите умения. Помагаше ни, малко или много ни изгради като състезатели. Вдигна с много нивото на отбора. Какъв треньор е? Умерена е в действията си, знае кога какво да направи. Опитът й подсказва кой момент е удачен да предприеме някакви действия. Не мога обаче да кажа, че е от най-спокойните, както изглежда отвън. Случвало се е да ни се развика. Но с времето се свиква с всяка черта на човек. А тя ни подтикваше да направим така, че да ни тръгне играта. Показването на по-големи емоции, не й е пречело, а и на нас. Точно обратното.

Като бе определена за Блокировач №1, каза ли си, че взимаш награда, която е заслужавало да получиш и по-рано?

• Винаги на първо място е мисълта за победата, защото волейболът е отборен спорт. Но наградите винаги заемат място в съзнанието. Те ме подтикват да съм по-добра. Искам да ме отличат – това е съвсем нормално чувство. Винаги съм се старала възможно най-много. На европейското по статистика бях Най-ефективен нападател и №1 на сервис. Но наградите взеха други момичета, а това ме надъха още повече отличието следващия път да е при мен. Е, сега е така, спечелих го. Но това не ме кара да се задържа на едно ниво, а да искам да надграждам още повече. За да знам, че следващия път пак ще го спечеля.

Не си от Левски или ЦСКА, а от ЦПВК – по-малък клуб. Не си ли си мислела, че това ще ограничи перспективите ти?

• Имах избор пред себе си да отида в Левски или друг отбор. Но реших да се въздържа заради училището. Това, че съм част от по-малък тим никога не ме е притеснявало. Още повече, че с ЦПВК сме доказали, че можем да сме равностойни на другите, без да имаме техните средства или бази. А наред с това всички сме част от елитни училища. Смятам, че даден селекционер на национален отбор, ако иска да направи силен състав, ще се огледа нашироко, ще потърси и ще открие добрите състезателки. И ще съди хората по качествата им, а не по отборите, в които са. Никога не съм считала ЦПВК за минус.

Осъзнаваш ли, че това е пример за доста деца – че спортът и доброто училище могат да вървят ръка за ръка. И ако не станеш професионалист, то ще можеш да се развиеш успешно в друга сфера…

• Надявам се много хора да видят този пример – и родителите, не само децата, дали от мен или някой друг, защото не съм единственият ученик, който се състезава на високо ниво. Възможно е да се случат нещата. Да, със сигурност е по-трудно. Но пък училището и спортът се допълват и когато е нужно едното слага бариера на другото. Например, когато играя забравям за проблемите в СМГ, за утрешния тест, който ме притеснява. И обратно – в училище средата е друга, приятелите различни. Това те обогатява и социално – срещаш повече хора с различни маниери. Училище и спорт – общувам с добра смесица от хора, което ми помага и в личен план.

След всичко казано – стъпката САЩ и Университета на Маями изглежда напълно логична за теб, защото там правят нещата точно така – училище, спорт, професионален спорт. Как дойде поканата и защо я прие?

• Процесът бе дълъг, започна в 11-и клас, сега съм в 12-и. Даже някои ми казваха, че съм закъсняла. Подготвих си и спортно CV. Имахме много и различни предложения, доста обмисляхме със семейството ми. Но със сигурност бях наясно, че следващата стъпка ще е САЩ, защото за жалост в Европа няма много места, които да ми предложат игра на високо ниво и добро образование. Когато получихме обаждането от Маями проучихме университета и отбора. Бях щастлива, че са оценили труда ми. След доста разговори харесах предложението им. Поддържат традиции в доста спортове и с радост приех.

А какво ще учиш?

• Ще запиша Електроинженерство (б.а. – изучава електричеството, електрониката и електромагнетизма). Така ще поема кръста на семейството с математиката, физиката и информатиката (смее се). Силни сме в тези науки. А и с тях се пробива в спорта. Ученето отваря много врати, спортът също. Без волейбола нямаше да получа възможността да уча безплатно в щатите (б.а. – получава пълна спортна стипендия). Защото имам съученици, които тепърва ще кандидатстват, ще положат сериозни изпити, а след това ще трябва да плащат и големи суми. Това ще е доста натоварващо и трудно, а при мен донякъде отсъства. Да, искат ми резултати, но благодарение на играта минавам по друга програма.

Тази година най-много се говори за мъжкия национален отбор и второто място на световното. В тима се откроява фамилия Николови заради Мони и Алекс. Вървиш по техните стъпки, и те минаха през САЩ…

• (смее се) Надявам се да е така. Но аз ги виждам така нещата, че да остана там 4 години. Техният талант бе забелязан веднага от Италия и Русия и заиграха професионално на високо ниво. Смятам, че моят път трябва да е друг. Първо да завърша образованието си, то да върви заедно с волейбола, а след това да реша кое да е водещо.

Европейска и световна шампионка с България ще продължи кариерата си в САЩ

Те са двама волейболни национали, а ти и брат ти също (б.а. – брат й Деян Ангелов е част от националния отбор до 16 години). Ще се говори ли и за вас като за волейболна фамилия?

• Надявам се, но не знам какво ще се случи. Всеки трябва да извърви своя път и да реши какво иска. Ще бъде страхотно и за нас да се говори и пише така, но времето ще покаже.

Има ли я семейната конкуренция, дърпате ли се един друг?

• Конкуренция – по-скоро не. Понякога му давам съвети, понякога се успокояваме. Пробваме да си помагаме, не толкова да се съревноваваме.

Защо точно волейбол?

• Това е интересна история. Преди това тренирах други неща, най-много фигурно пързаляне. Но в 4-ти клас се отказах. Тогава брат ми Део каза на мама, че иска да го запишат на волейбол. Така и аз се навих – та покрай него започнах с този спорт. В началото тренирахме заедно във ВАСК, бяхме в една група (ВАСК – Волейболна академия Стойчев – Казийски). Така започна това приключение. На първото състезание треньор ми беше… Тони Зетова. Тя ме познава от 12-годишна, буквално от първите ми стъпки. Беше ми треньор половин година. Бях на едва-две седмици тренировки, а ме взе в отбора на състезание. Нашите бяха шашнати. А тя ни каза, че имам талант и перспектива в този спорт. Всъщност, фигурното пързаляне ми помогна, защото имах двигателна и тренировъчна култура. А и физическа подготовка. Бях в обща група за начинаещи, но бързо напреднах и ме прехвърлиха при набора ми. Помогна и училището (смее се). Просто учех до късно и нямаше как да ходя на тренировки в часа за начинаещи. Бързо влязох в час, защото все пак трябваше да играя наравно с момичета, тренирали 3 години. До седми клас бях във ВАСК, след това отидох в ЦПВК. С ВАСК съм републикански шампион за 13-годишни. Явно е било писано да се захвана с волейбол, въпреки че се случи покрай брат ми.

Кои истории от терена няма да забравиш?

• Има доста мачове, които сме взимали с обрати. Ще помня мач с Турция от Балканиадата, бихме ги с 3:1. Смачкахме ги в първите два гейма, а в третия бяхме съвсем друг отбор. Първо не можехме да посрещнем и една топка. Оправихме посрещането, но пък след това бяхме нула в атака. Просто стояхме и се гледахме – нищо не вървеше и паднахме на 12… В четвъртия ги отнесохме. Треньорът Атанас Петров ни казва: „Знам, че може да загубите някой гейм, но в следващия ще отвеете противника“. Това се случваше на европейското и световното. САЩ ни поведоха с много, идва момент в който си казваш: “Просто не става”. Но не спираш да търсиш начин да успееш. А полуфиналът с Италия на европейското? Изоставахме с 10:14 в тайбрека, италианките в техните глави вече бяха на финал. Изпълнихме добри сервиси, започнахме да правим точка след точка и виждаш съперничките да се вцепеняват, защото нещата не вървят както са си мислили. Започнаха да се чудят какво става, в погледите им да се чете вцепенение и ги бихме.

Предстои може би най-трудната крачка – от успешен млад волейболист да се превърнеш в такъв професионалист. В мъжкия национал го направиха доста момчета, ще се случи ли при жените?

• Дано. В женския национален отбор започнаха да качват момичета от нашата възраст, дано направим този преход. Но при момичетата изборът е по-малък и това прави и сглобяването на по-силен отбор по-трудно.

Волейболът превзе Златната десетка за най-добър млад спортист на 2025 г.

Може ли вашият отбор след европейската и световната титла след време да се бори и за олимпийска?

• Много хора се питат. Първо трябва да направим прехода към женския национален отбор. Защото няма какво да се лъжем – той е едно ниво над нашето. Има много върху какво да работим. Но в бъдеще тази цел трябва да гоним, защото показваме, че сме качествен отбор. Смятам, че сме способни на това, стига да продължим да се развиваме. В България има хора, които могат! Но е нужна целенасочена работа. Защото често сме имали отлични състави при подрастващите, но после не стават нещата. Това е жалко, дано се промени. Сега има ентусиазъм около волейбола, трябва да се използва. Нека да направят нови зали, да ремонтират сегашните. Защото има такива, в които просто не виждаш, когато се играе на осветление – толкова е мижаво то. Наред с това доста деца тренират в голям студ през зимата и адска жега през лятото. Една зала на Левски не е достатъчна…

На кои спортни личности се възхищаваш?

• Да не очаквате да кажа, че съм прочела доста автобиографии на велики спортисти? Не, тези книги не са ми интересни, предпочитам други. Но пък ползвам мотивиращи цитати от такива хора, гледам видеа. Изваждала съм си силни фрази. Да, възхищавам се на волейболните звезди, но нямам конкретен идол. От всеки може да се научи нещо, дори и да не играе на твоя пост.

У нас много подценявани теми бяха храненето и възстановяването, а те са супер важни. При вас как е?

• Във ВАСК ни правеха срещи за храненето, обясняваха ни. Сега това е леснодостъпна информация, стига да я искаш. Аз винаги съм питала треньорите, те са ни давали съвети и насоки. Вече в националния отбор е много по-лесно, защото щабът е огромен, физиотерапевтите помагат, както и кондиционните треньори. Искала съм съвети, за да мога да се чувствам добре, за преодоляване на умора.

Майка ти е от Благоевград, където хората са така да кажем „с по-гореща кръв“. Има ли го онова инатлийско „щом съм се захванала, ще стане“?

• Със сигурност го има, инат съм от малка (смее се). Нека го кажем, че е упоритост. Когато нещо не става, дори е имало случаи да се треса от яд, че не се получава. Но пък с упоритост и постоянство можеш да постигнеш всичко. Преследвам си поставените цели, иначе просто няма как да се случат нещата.

Янаки ДИМИТРОВ, “Тема Спорт”

Следвай ни: