Джейк Пол е боец, просто сега е станал доста по-тих

Антъни Джошуа е свикнал да се справя с американци, които говорят много.

Джошуа срещу Пол: край на закачките, време е за бокс

През 2016 г. Джошуа спечели първата си световна титла срещу Чарлз Мартин, който преди мача се сравняваше с божество, а само няколко минути по-късно рухна на пода. Имаше и Кевин Джонсън, който обеща да бие Джошуа толкова жестоко, че да сложи край на кариерата му, но се пречупи за два рунда.

Не всичко ще е обичайно за битката Джошуа - Пол

Затова справянето с Джейк Пол би трябвало да е познато и лесно.

„Ако ще говориш толкова много, гледай да можеш да го подкрепиш с действия“, каза Джошуа пред списание Square Mile след победата си над Джонсън.

Промоутър: Евентуална загуба от Джейк Пол би била „ужасно унизителна“ за Джошуа

Това беше, когато Джошуа още беше млад и неопитен. Едва на 25 години и с едва 12 професионални мача, той беше олимпийски шампион, който тепърва трябваше да докаже качествата си. Владимир Кличко все още беше световен шампион в тежка категория, светът още осмисляше победата на Флойд Мейуедър над Мани Пакиао, а мачът, който всички наистина искаха да видят, беше Канело срещу Генадий Головкин. С други думи – много неща са се променили.

Джошуа извървя пътя от откритие на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. до един от най-горещите таланти в бокса и почти сигурен бъдещ шампион в тежка категория – натиск, с който малцина успяват да се справят. Днес той е на 36 години и е изиграл 20 мача след победата над Джонсън.

С четири загуби в последните си 10 двубоя, кариерата му лесно бива атакувана от съвременната гледна точка, според която професионалните поражения са голямо и непростимо петно. Някои дори биха отписали Джошуа като боксьор, пречупен под напрежението да стане следващият велик британски шампион в тежка категория.

Това обаче напълно игнорира постоянния му напредък като боец и непрекъснатото му желание да се изправя срещу качествена опозиция – поне до момента, в който беше масово отписан след загубите от Анди Руис и Олександър Усик.

Срещу бившата звезда на UFC Франсис Нгану Джошуа напомни на всички, че е истински боец. Може и да беше по-лесно да го докаже срещу човек с дебют на ринга, но го направи категорично.

Може би именно затова толкова много фенове и анализатори трудно приемат Джейк Пол като боец. В относителен план Пол беше изстрелян бързо към върха без особен опит и заемаше ефирно време, което – поне на теория – можеше да бъде дадено на боксьори, които вече са минали през суровата школа на професионалния бокс.

Иронията е, че някога Джошуа беше критикуван от части от боксовите медии по абсолютно същата причина.

По същия начин няма по-голяма обида за боксовите фенове от това да наречеш Пол „боец“. Единствените, които използват думата „ютюбър“ като по-силно отрицание, са родители на средна възраст. Той се е бил само с ММА бойци и възрастни ветерани, твърдят те, докато в същото време живеят с колективната фантазия, че всеки, който се качи на ринга, е свещен воин.

Балансът 12-1 на Пол е изграден и режисиран по същия начин, по който се изгражда всяка доходоносна „стока“ с боксови ръкавици. И като всяка от тях, той е изложен на същите краткосрочни и дългосрочни рискове.

Може би най-забавният аспект на мача Джошуа – Пол е как образът на Пол като праведен отмъстител и дразнещ злодей беше напълно разбит от реалността на огромната разлика в размерите между двамата и неочаквания „ъпгрейд“ от смехотворно по-дребния Джервонта Дейвис. Извънспортните проблеми, които „Танк“ носеше със себе си, вече ги няма, а пред Пол остава само една почти непреодолима планина.

Най-вероятният сценарий, с огромна преднина, е Джошуа да празнува поредния случай, в който наказва човек, достатъчно неразумен да скочи с главата напред в океан, пълен с акули, и то с отворена рана. Пол най-вероятно ще претърпи първата си загуба с нокаут. И ако това се случи, то няма да добави или отнеме почти нищо от наследството на Джошуа. В най-добрия случай той ще се превърне в любим екзекутор на злодеите за феновете – което никак не е за подценяване.

Освен настояването си да изкара женския бокс на преден план, най-голямото постижение на Пол е, че разкри колко далеч е формулата за създаване на звезди в бокса от поетичната представа за пътя на воина. Да се научиш да дирижираш симфония може да отнеме години, дори десетилетия, а Пол грабна палката като новак и по някакъв начин успя да накара нещата да проработят. За ужас на почти всички останали – да, но достатъчно успешно, за да не може просто да бъде пренебрегнат.

И остава чистият ужас от мисълта, че Пол би могъл да улучи с абсурдна бомба и да спечели мача по напълно легитимен начин. Това е възможност толкова отдалечена и плашеща, че последиците ѝ биха могли да бъдат катастрофални за множество замесени страни. Това е единственият изход, който реално би променил нещо в кариерите и на двамата.

Почти изглежда разточително Джошуа да губи от все по-оскъдното си време за съперник като Пол. Той обаче може спокойно да го обмисля, докато се наслаждава на слуховете за десетки милиони долари, които и двамата ще спечелят.

Каквото и да се случи между Джошуа и Пол, нищо не може да изтрие постигнатото от тях. Това е идея, която често се появява, когато великите бойци продължат твърде дълго и започнат да губят. Мнозина твърдят, че така наследството им се „разваля“ или обезсмисля, но как могат вече извършени дела да бъдат отменени? Недостатъците на спорта в грижата за бившите бойци говорят за самия спорт и неговата структура, не за спортистите.

Антъни Джошуа събра парчетата на тежката категория, които Тайсън Фюри остави разпилени. Той ставаше след нокдауни, за да печели, и отказваше да се предаде, когато всяка клетка в тялото му го подтикваше към това. Освен това си осигури финансова стабилност за поколения напред, превръщайки се в един от най-популярните британски боксьори на всички времена.

Джейк Пол е боец. Просто сега е станал доста по-тих.

Коментар на Патрик Конър за списание "Ринг"

Следвай ни: