Марк Уилямс изрази радостта си и лекото учудване, че дори на почти 51-годишна възраст (50 години и 206 дни) продължава да печели ранкинг турнири. Уелския дракон срази Шон Мърфи с 10:3 и триумфира в Гран при на Сиан, превръщайки се в най-възрастния ранкинг шампион в историята на снукъра. Досегашният рекорд в това отношение беше притежание на Рей Риърдън, който през 1982-ра спечели Professional Players Tournament само 14 дни след 50-ия си рожден ден.
Марк Уилямс стана най-възрастният шампион в историята
„Играх наистина добре от първия до последния фрейм“, каза Марк Уилямс, който спечели първата си професионална титла на квалификациите за "Мастърс" през 1994 г. на 19-годишна възраст, а първата си ранкинг титла – на Откритото първенство на Уелс през 1996 г.
„Не мисля, че изпуснах повече от две лесни топки през целия ден. Поставях Шон под напрежение и той сбърка няколко пъти, дори когато водеше с 50 точки. Аз направих няколко добри разчиствания и поддържах натиска. Мисля, че днес направих повече брейкове за спечелване на фреймове, отколкото през целия турнир.
Винаги давам абсолютно всичко, когато съм на масата, опитвам се да спечеля всеки мач. Разбира се, че ми пука, искам да побеждавам. Но ако загубя – няма драма. Не се оплаквам и не се измъчвам. Ако започнеш да се самообвиняваш след загубите, в този спорт ще ти бъде много трудно. Ако повече играчи имаха същото отношение, може би щяха да видят подобрение.
Удивително е, че все още печеля турнири. Не знам как го правя, защото вече не тренирам достатъчно, за да се конкурирам на късните етапи. Опитвам се да играя колкото мога повече, когато съм по турнирите. Трябва буквално да ме свалят от масата, преди да падне последната топка. Някак си тримата от Випуск ‘92 (заедно с Джон Хигинс и Рони О’Съливан) все още сме тук“, каза Уилямс.
„Поздравления за Марк — той е невероятен играч и истинска легенда, а днес игра като такава", сподели Мърфи. "Беше много силен и по-добрият от двамата. Изпуснах няколко удара и той ме наказа. Защитата му беше стабилна, а тактиката – отлична. Мразя да губя, това боли. Опитах всичко възможно и това е всичко, което мога да направя. Публиката беше страхотна, атмосферата – невероятна. Просто съжалявам, че не успях да се представя по-добре.“