)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
,fit(968:545)&format=webp)
Всяка велика история заслужава продължение и Джейк Уайтман определено го осигури със сребърен медал, който има вкус на злато.
Изминаха три дълги години, откакто той шокира Якоб Ингебригтсен и целия свят, за да спечели славата на 1500 метра в Юджийн.
Оттогава контузия след контузия го караха да се съмнява дали някога ще получи нов шанс. Но след като промени изцяло живота си и смени треньора си – от баща си на своя тъст – роденият състезател се завърна на арената, където блести най-ярко.
Само две стотни от секундата разделиха тази история от най-великата приказка, след като португалецът Исак Надер направи най-силните 100 метра в живота си, за да грабне златото от Световното първенство.
,fit(1100:608)&format=webp)
Но предвид дълбините, от които Уайтман се измъкна, това постижение все още изглежда изключително сладко.
"Бях толкова близо, толкова близо“, каза той след спечелването на първия медал за Великобритания в Токио. "Единственият начин да го надмина беше с победа, но нямаше какво повече да направя. Мислех, че съм написал своята перфектна приказка.“
Дисциплината на 1500 метра винаги поднася изненади, а в Япония вече беше донесла няколко. Проблем с ахилеса на Ингебригтсен сложи край на шансовете му, кенийският тийнейджър Фануел Коеч се спъна и падна, а олимпийският шампион Коул Хокър беше дисквалифициран на полуфиналите след твърде груба борба за позиция.
,fit(478:270)&format=webp)
Надер с шокираща победа на 1500 метра в Токио
Това изглеждаше като отворена врата за защитаващия титлата си Джош Кър да циментира мястото си сред великите в британската атлетика, но контузия в прасеца в предпоследната обиколка осуети тези надежди.
Великобритания обаче имаше повече от един световен шампион в това бягане и след силни представяния в сериите и полуфиналите, Уайтман знаеше, че е способен да се върне на подиума.
Той планира състезанието си до съвършенство, излизайки начело 200 метра преди финала, докато останалите състезатели увеличаваха темпото в опит да го погълнат.
Вече на 31 години, Уайтман знае, че когато е в максимална скорост, малцина могат да се мерят с него, и с намаляването на метрите изглеждаше, че никой няма да го настигне.
Надер обаче имаше други планове и дори отчаяният плонж на шотландеца не беше достатъчен.
Но като се има предвид през какво е преминал – стрес фрактура на стъпалото през 2023 г., която провали защитата на световната му титла, последвана от контузия на подколянното сухожилие, която го извади от Олимпийските игри в Париж седмица преди началото им – този медал означаваше всичко.
"Беше толкова трудно този сезон да не се сравнявам с формата, в която бях през 2022 г., защото имах няколко ужасни години. Вероятно развих нещо като посттравматичен стрес от тези контузии.
Дори преди това състезание се чувствах сякаш се разболявам. Имах няколко дребни проблема. Мислех си, че сезонът ми няма да продължи. Че това ще е краят“, добави той.
"Дори в автобуса на път насам си мислех, че нещата могат да се развият по толкова много начини. Но просто чувствам, че съм състезател и знам, че когато изляза на пистата, ще направя всичко възможно, за да оставя всичко от себе си“, каза още Уайтман.
Точно това и направи, преди емоционалната среща с баща си в миксзоната след това.
Двамата бяха работили заедно 15 години, но Джейк знаеше, че трябва да промени нещата през 2025 г. Той с готовност признава, че това не е било лесно за баща му, който коментираше състезанието на стадиона, точно както и през 2022 г.
Когато пропусна Париж миналото лято, Уайтман се запитал дали някога ще се върне на тази сцена. Атлетиката му беше дала толкова много, преди да го подложи на още повече изпитания.
"Случката с Париж беше жестока, наистина жестока. Сериозно се замислих дали все още искам да се занимавам с това.
Просто ме риташе при всяка възможна възможност. Това е най-лошото – да ти размахват моркова и точно когато си напът да го захапеш, да ти го изтръгнат в последния момент.“
Уайтман отдава заслуженото на годеницата си Джорджи за това, че му е помогнала да се възстанови от всяко от тези разочарования, докато баща ѝ Джон Хартиган и новият треньорски екип са направили чудеса, за да го поддържат здрав.
31-годишният атлет се чудеше дали все още ще може да се състезава с най-добрите, ако успее да избегне контузиите.
В знойната нощ в Токио той получи своя отговор.
Снимки: Gettyimages
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)