Ван Нистелрой за уроците и стъпките като треньор

От това лято Ерик тен Хаг има нов асистент в Манчестър Юнайтед в лицето на Рууд ван Нистелрой. Бившият нападател на “червените дяволи” се завръща на “Олд Трафорд”, след като прекара пет години като играч. Треньорската му кариера включва работа с различни юношески формации на ПСВ Айндховен, асистент в националния отбор на Нидерландия и един сезон като старши треньор на ПСВ, в който отборът спечели Купата на Нидерландия и Суперкупата на страната.

В обширно интервю за вестник “Гардиън” Ван Нистелрой разказа за треньорския си път, начина си на работа и кои са специалистите, от които се е учил.

В последния ми сезон като играч в Малага Мануел Пелегрини им каза, че няма да съм титуляр. В началото ми беше трудно да го приема. Бях играч, а не треньор, и исках да играя. В крайна сметка обаче това ме накара да променя мисленето си: “Добре, как мога да помогна на момчетата?” Извън терена можех да им давам съвети за това какъв начин на живот ще им помогне като футболисти. На терена можех да им помогна да се развиват.

Започнах да изграждам отношения с тях чрез разговори и тренировки. Осъзнах, че мога да имам влияние. Това ме насочи към треньорството и веднага започнах да треньорските курсове. Започнах в академията на ПСВ преди да отида в националния отбор на Нидерландия при Гуус Хидинк след Световното първенство през 2014 г. Когато можеш да работиш с треньор като Хидинк, който е бил в Реал Мадрид, Челси и други национални отбори и там е имал успехи, това е страхотен опит.

За мен беше фантастично, научих толкова много и това беше най-доброто, което можеше да се случи на този етап от треньорската ми кариера. За съжаление, резултатите не бяха добри, Хидинк загуби работата си, а ние не се класирахме за Евро 2016. Бяха трудни времена.

Завърнах се в академията на ПСВ. Там развитието е на първо място, а победите на второ, но двете вървят ръка за ръка. При 19-годишните играчите знаят, че в нидерланското първенство можеш да дебютираш много млад. Играчи може да отидат направо в първия отбор и трябва да си готов. Това се случи с Нони Мадуеке, както и с Коди Гакпо. Казваш им: “Вижте, след два месеца може да играете пред 30 000 зрители. Това се очаква от вас, с топка и без топка. Начинът ви на живот извън футбола трябва да изглежда така”.

Докато бях играч, най-важното нещо, което взех от Боби Робсън и Алекс Фъргюсън, беше отношенията им с играчите. Когато постигнеш връзка с тях, можеше да извлечеш най-доброто. От там може да им помогнеш да развиват кариерата си. Понякога трябва да си твърд с тях, понякога трябва да сложи ръка на рамото. Тази смесица е важна, но най-важното е винаги да си честен и открит. Когато имаш познания за играта на най-високо ниво, трябва да ги споделят.

Като треньор просто се опитваш да помогнеш на играчите да постигнат целите си. И това е нещо, което те кара да се чувстваш горд - да видиш как се развиват млади играчи. Гакпо отиде в Ливърпул, а Нони в Челси, но има и други от това време, които сега са в първия отбор на ПСВ. Чувството, което изпитвам, когато виждам това, може да се сравни с това да спечелиш титлата.

Когато клубът за първи път говори с мен да поема първия отбор през лятото на 2022 г., ми съобщиха за трудната финансова ситуация и това, че ще трябва да продаваме играчи. Трябваше да се справяме икономически и да се представяме добре на терена. Разбрахме се и аз се съгласих.

Не беше въпрос за това какъв футбол исках да играем, а каква е най-добрата стратегия да извлечем максимума от сезона с играчите, с които разполагаме. Знаехме, че през зимната пауза ще трябва да продадем най-добрите си играчи. Ставаше дума повече за това да се адаптираме към ситуацията, отколкото да налагам моята философия или стил на игра.

Въпреки това беше фантастичен процес, защото научих много чрез анализ на състава, анализ на индивидуални играчи, много разговори с треньорския щаб за това как да извлечем максимума от играчите. Много пъти в първенството бяхме по-добрият отбор, но в големите мачове и в Европа не беше така. Трябваше да се адаптираме. Успяхме да привлечем няколко футболист. Един от тях беше Чави Симонс, за когото скаутите в клуба свършиха невероятна работа да ме убедят да го погледна. Гледах клипове и веднага бях убеден.

Постигнахме някои големи победи в първенството в първата част на сезона. Победихме Фейенорд на Арне Слот като домакини и Аякс като гости. Имаше големи моменти и бях убеден, че сме на правилния път. Но знаехме, че зимната пауза наближава и двамата ни най-добри и най-важни играчи - Гакпо и Мадуеке, трябва да бъдат продадени.

Други също си тръгнаха: Филип Макс отиде в Айнтрахт, Йорбе Вертесен замина за Юнион Сен-Жилоа, Марко ван Хинкел премина във Витес. След Световното първенство трябваше в известна степен да започваме от начало. Завършихме наравно в първите два мача след зимната пауза, а след това загубихме от Емен в четвъртия ни мач след паузата. Седем загубени точки е прекалено много, ако искаш да станеше шампион. Завършихме втори, на седем точки зад Фейенорд, но победихме Аякс за Суперкупата и след това го направихме отново на финала за Купата. Може би три трофея щяха да са прекалено много.

След като напуснах ПСВ исках да прекарам време с други треньори. Поисках да отида в Реал и Карло Анчелоти ме покани за една седмица. Бях на всяка тренировка, всяка среща, и научих толкова много от него. Клубът ме прие фантастично. Раул също беше там, тренираше втория отбор, а Алваро Арбелоа работеше с 19-годишните. Обадих се и на бившия ми треньор в Малага Пелегрини, който ме покани в Бетис. Това бяха фантастични възможности за мен да се уча.

Има много големи нидерландски треньори, на които се възхищавам: Ринус Микелс, Йохан Кройф, Луис ван Гаал, Гуус Хидинк, Дик Адвокаат, а сега Ерик тен Хаг и Арне Слот. За мен е мотивация да продължа да се уча, да се развивам, да извървя стъпките, така че един ден да покажа на какво съм способен. Фантастично предизвикателство е.

Следвай ни:

Снимки: Imago