Мария Йорданова: Задружни сме и има страхотна атмосфера, това ще ни помогне в мачовете

Младата националка Мария Йорданова направи отлични изяви през миналата година с женския национален отбор на България и спечели доверието на селекционера Лоренцо Мичели, като влезе в основната шестица. Волейболистката, която играе на поста посрещач, само преди дни навърши 21 години, но вече се превръща все повече в основа фигура и лидер в състава на "лъвиците". През настоящия сезон тя игра във френската Лига А, където със своя тим Пари Сен-Клу направи отлично представяне и завърши на второ място в редовния сезон. След това в плейофите парижанки не успяха да задържат това ниво и отпаднаха на 1/4-финалите.

Мария Йорданова заяви, че атмосферата в обновения и подмладен състав на женския ни тим е страхотна и всички са много задружни. Ето още какво разказа тя пред BGvolleyball.com за изминалото първенство във Франция, за участието си в драфта за Република Корея и предстоящите битки това лято с женския национален отбор:

Радостина Маринова и Мария Йорданова се развихриха, Пари Сен-Клу с първа победа на 1/4-финалите

- Твоята равносметка на изминалия сезон във Франция?

- Беше много по-различно спрямо предишната година, когато бях в Румъния. Обстановката като цяло беше по-различна. Първенството е по-оспорвано. Не можеш да си починеш дори когато играеш с последния отбор в таблицата, не можеш да си сигурен, че ще победиш. Като цяло трудно първенство. Целите ни бяха плейофи и я изпълнихме. Завършихме на второ място в редовния сезон. В плейофите обаче имахме контузии и не можахме да се представим по най-добрия начин. Отпаднахме на четвъртфинали, малко изпуснахме шанса да достигнем по-напред, но като цяло съм доволна.

- Харесва ли ти Франция, би ли останала?

- Отборът ми харесва. Със сигурност Париж не е град, в който бих живяла. Красиво е за туризъм, обаче там да се живее е много трудно. Иначе е много привлекателно, по-подредено, но французите имат по-различни виждания за работа и живот. Но се адаптирах в крайна сметка, направих там една година. Ако целите за другата година на клуба са по-високи, защото се събират двата клуба в Париж в един, ще преценя и ще видя. Но засега оставам този въпрос отворен.

- Какво е сравнението с румънското първенство?

- Определено френското е доста по-силно. По едно време играхме мачове два пъти на седмица. Много се пътува, по изморително е. Сезонът е много труден, дори да бяхме стигнали до финал, не знам дали физически щяхме да издържим.

- Това, че имаше други българи в отбора, помогна ли ти за адаптацията?

- Със сигурност помага. Аз вече трета година съм с българи. Ради Маринова много ме ориентираше, понеже тя е от по-отдавна във Франция, знае ги нещата по-добре. Присъствието на Денислав Димитров, който дойде на полусезона като помощник треньор също допринесе положително за нас.

- Как се справяше с френския език?

- Езикът е труден, не го научих. Знам само две-три думи. Аз им говорех на английски, те на френски, обаче се разбирахме (усмихва се). Но като цяло в клуба говориха на английски и това помагаше.

Трима български волейболисти остават в битката за заплата от $400 000 в Република Корея

- Разкажи твоите впечатления за драфта за Република Корея, как реши да се явиш на него?

- Беше случайно. Чух се с моя мениджър и той предложи. Попита ме дали искам да се пусна на драфта. Казах "Добре, може да опитам." Не съм имала надежди, че ще ме изберат. Учудващо не се явиха много желаещи, както друг път. Имаше 50 състезателки първоначално, те селектираха 40 за финалния кръг в Турция. Избраха ме в групата от тези 40 да се представя в Истанбул. Отидох, но видях, че искат много по-различни състезатели. Искат само нападатели много високи и здрави. Да забиват силно. Общо взето друго не им трябва. Беше едно различно преживяване, но не съм сигурна дали бих повторила.

- Ти ли бе най-младата състезателка?

- Да. Другите бяха на почти 30 години. Повечето завършваха кариерите си, някои пък бяха дошли да опитат пак. Всички бяха само крайни нападателки. Нася Димитрова бе единствения централен блокировач. Но това не ги впечатли, те искаха да я карат да напада от зона 4.

- Какво привлича изявени състезателки към драфта в далечна Република Корея, доброто заплащане, високото ниво или нещо друго?

- Със сигурност заплащането е сред основните причини. Въпреки, че всички говореха, че са тук защото е интересно, че първенството е на друго ниво, но според мен всички отиват там да завършат кариерата си и естествено да спечелят някакви пари. Волейболно не бих казала, че в Република Корея са много по-добре от Европа. Но са доста по-различна култура. Във връзка с това те дори задаваха много предварителни въпроси, питаха ни културни въпроси, дали сме вегани, вегетарианци и прочие. Явно, който се адаптира най-добре, успява да преживява там.

Мичели: За мен е важно да направя смяната на поколенията

- Твоите впечатления от обновения състав на националния тим?

- Много добри. Като цяло настроението е много добро, а това е много важно. Много сме задружни на тренировки и извън тях. Нямаме проблеми, има колективизъм и сплотеност. Това много ще ни помогне за мачовете.

- Направихте пет контроли с Франция и Белгия, твоят коментар?

- Беше малко трудно в началото. Може би липсата на сработка си оказа влияние в срещите с Франция. Получи се така, че някои състезателки се присъединиха по-късно. Не бяхме събрани като отбор, трябва да изчистим някои грешки. Треньорът Мичели също дойде малко преди контролните срещи и това също оказа влияние. Но като цяло смятам, че накрая разбрахме какво се иска от нас и какво трябва да се случва. Започнахме да влизаме в известна игрова форма.

- Победата над Белгия показател ли е за това?

- Да, може да се каже. Стига да държим едно ниво, можем да покажем доста неща. Въпросът е да не се разконцентрираме.

- Ще успеем ли да запазим мястото си тази година в Лигата на нациите?

- Всички се борим за това, всички го искаме. Ще дадем най-доброто и се надявам да се случи.

- Тежко лято предстои, с много състезания, ще успеете ли да издържите?

- Да, тежко е. Цял месец и нещо в Азия за Лигата на нациите, после се прибираме, но нямаме много почивка. Трябва да се подготвяме за Европейското. След това отново пътуваме в Азия за олимпийските квалификации. Като цяло много трудно и тежко, но това е предизвикателство, което трябва да преодолеем с всички сили и както трябва.

- Какво си пожелаваш и какви са амбициите за това лято?

- Пожелавам си на мен и на целия отбор здраве. Всичко останало ще си дойде  с тренировките. И най-вече да радваме българската публика и всички приятели на волейбола с успехи!