Цветан Соколов в Block Out: България има много талантливи играчи, с Бленджини всяка цел е възможна

21 май 2026 | 14:55
17832
4

Бившият капитан на националния отбор на България Цветан Соколов бе гост във волейболното предаване на Sportal.bg - Block Out.

36-годишният диагонал през новия сезон ще играе за родния Дея спорт (Бургас).

Цветан Соколов пред Sportal.bg: Идвам в Дея, за да спечелим всичко в България!

"Доста хора бяха изненадани, че избрах Дея Спорт, но изборът ми беше консултиран със семейството ми. Аз от 18-годишен играя в чужбина и оттгоава не съм се прибирал. Преди две години приключих с националния отбор и мисля, че сега е най-добре да обърна внимание на времето за децата ми в България. Те 10 години живяха моя живот, постоянно пътувахме, за тях е много тежко, както и за съпругата ми. Самата идея на президента на Дея Спорт за бъдещето на клуба ме грабнаха. Разговорът ни беше много кратък и бързо взех решението", каза Соколов в студиото на Sportal.bg.

"Не е имало разговор да ходя в Локомотив Авиа. Само от Дея Спорт ме потърсиха и започнахме да коментираме. И двамата виждаме една добра перспектива да се развиваме заедно занапред.

Имаше интерес от чужбина към мен, но сега не всичко е на всяка цена. Вече най-важното е да съм си вкъщи вече, защото от 18-годишен съм постоянно навън. Винаги съм играл в амбициозни отбори с много дълги сезони и сега е време малко да се приберем вкъщи. За семейството ми ще е доста по-добре.

Дебютирах за Марек срещу Галац и помня, че ме беше много страх. Аз бях само на 14 години това. Пътуването не беше близко, а помня как треньорът ми каза, че ще влизам да играя. Бях като зайче и се чудех какво да правя. С децата е едно, при мъжете е доста по-страшно, поне така ми изглеждаше тогава. Скоростта на топката е нещо несравнимо. Направих 2-3 точки в този мач, а още по-страшно ми беше да давам интервю на английски след мача. Бях шашнат, но това са страхотни спомени, защото така проходих в големия волейбол.

Един от първите ми треньори ми казваше, че не ставам за футбол, защото физиката ми беше такава като дете. Благодаря му, защото така се насочих към волейбола. Христо Райчев и Дамян Бичовски ме откриха за волейбола. Аз още бях в София, а те пристигнали вкъщи да ме търсят на село, като баба ми е помислила, че съм направил някоя пакост. След това ми се обадиха и говорихме, те се бяха поинтересували и знаеха доста за мен от футболния ми отбор. Той им казал, че съм голям за футбол, но за волейбол съм имал добри възможности. Аз съм му благодарен, че ме е препоръчал, за да ми започне кариерата.

В един клуб с близнаците Братоеви не ми се е случвало. Само с Вальо Братоев бяхме в Тренто, а с Георги винаги сме били един срещу друг. Аз с Георги играя от 14-годишен в националните отбори, с него се разбираме и винаги е много интересно. Най-добрите ми мачове са с него, защото само с поглед се разбираме.

Благодаря на Силвано Пранди, че ми даде възможност да съм на Европейското в Турция. Пред мен тогава имаше по-опитни диагонали в състава като Боян Йорданов, Николай Учиков и Дани Милушев. Аз играх в доста срещи и беше невероятно. Олимпиадата в Лондон беше уникална като емоции. Донякъде плюсът беше, че се раздавахме на макс всички заедно и разбрахме, че нещата може да се случат. Малко не ни достигна, но на полуфинал играхме с олимпийския шампион Русия, а за бронза играхме доста странен мач. Тогава тръгнахме в 5 часа сутринта в залата и стояхме 3 часа пред залата, за да започнем да загряваме. Кристиан Савани ни направи 10 аса в мача, а дотогава не беше изпълнявал такива сервиси. Жалко, защото всички щяхме да сме по-щастливи от медал", припомни си Соколов.

"Дано Дея Спорт направи отбор, който да се конкурира с Левски. Убеден съм, че с работа може да се случи. В един отбор трябва да има цел и всичко друго е работа и постоянство. Според мен може да се случи. Не аз правя селекцията, но честно казано, видях, че имаме бразилски център, с който сме подписали наскоро. Сплав между млади и опитни е изключително важна, защото ние можем много да предадем и да помогнем на по-младите играчи. Най-малкото може да се научат на дисциплина от нас. Спортна дисциплина е много важна, да слушаш съветите на по-опитните. Невинаги по-младите го правят това нещо, а аз винаги съм слушал по-опитните. Дори да си скептичен, може да пробваш тези съвети и да прецениш дали е твоето. Винаги се коментира след това и се търси решение, а много млади състезатели не го правят.

Аз преди да изляза от България имах предложения от много страни и избрах да отида там, където щях да се науча на волейбол, затова избрах Италия. Три невероятни години имахме в БГ Тренто. Там имаше страхотна хармония - Хуанторена, Висото, Матей, Бирарели, либерата... Всеки помагаше на другия, нямаше кавги, винаги сме изпълнявали изискванията на треньора. Заради това бяхме на върха три години.

Цветан Соколов: Дано Дея направи отбор, който да се конкурира с Левски

В последните 6 години в Русия изиграх 19 финала, преди това в Лубе за 3 години имахме всяка година финали. В Кунео играхме финал в Шампионска лига, а аз тогава играх и център. В Тренто имах също толкова много златни медали... Нямам пропусната година без медал и без финал. В Халкбанк станахме втори, а много хора ни отписваха. Ние бихме всички фаворити по пътя към финала, направихме страхотни мачове със Зиратбанк. Накрая не ни се получиха нещата срещу Галатасарай, защото играхме под нивото си. Но беше много различен и странен сезон. Аз се бях контузил и не се възстанових качествено, имахме и други физически проблеми. Това в най-неподходящия момент ни изяде шанса за титлата.

Матей си е Матей и не му личи, че е на 44. На всяка позиция имахме топ играчи, а те сега направиха силен отбор и за следващия сезон. Дарлан направи невероятен сезон. За Денис Бардаров не мога да кажа нищо лошо, а само суперлативи - той игра невероятно във всички мачове. Той ни "уби" с двете им победи в редовния сезон", каза Соколов.

"Заслужена почивка получиха Грозданов и братя Николови, защото те до онзи ден буквално играха за клубовете си. Бардаров се включва страхотно, а другите момчета също направиха страхотни сезони. Само поздравления, имаме много талантливо поколение и това е страхотен плюс и възможност. С този треньор може да очакваме много неща. Аз съм работил с Кико и мога да кажа само хубави неща за него, той е професионалист и си гони целите. Той е човекът, чувствал съм се много добре с него, с него спечелих Скудето, купа и бронз в Шампионска лига.

Световните вицешампиони от България се справиха с Украйна в първия мач за 2026 година

Играем по италианска система, която е доста по-различна от преди. Волейболът също се промени, а предстоят смени на правилника, ще има много нови неща. Времето ще покаже, аз стискам палци всички да са здрави.

Италианският шампионат е много труден за печелене, но може би най-трудният трофей е този от Шампионска лига.

С тъга за националния отбор винаги ще помня мача с Бразилия във Варна 2019-а. Водехме 2-0 и загубихме 2-3, а имахме мачбол в третия гейм. Най-позитивната емоция беше срещу Германия на 1/4-финал на Олимпиадата в Лондон 2012. На терена срещу Бразилия беше война, Бразилия никога няма да даде нещо даром, освен ако няма полза от това (в Италия мача през 2010-а). Те дойдоха, за да се класират. Аз играех с Леао и Бруно и те ми казаха, че няма шанс да се отпуснат, въпреки че имаха още една квалификация със слаби отбори като Чили след това евентуално.

Никога няма да забравя тази тъга от този мач. Още ми е гадно дори да говоря за този момент, но стискам палци на сегашните играчи.

Липсва ми, че не съм играл на голямо първенство в България, защото изпуснах две домакинства поради контузии. Всеки спортист иска такова нещо да му се случи. За един спортист няма по-голяма награда от щастието на публиката, защото ние за това го правим. Излизаме с герба на гърдите си. Аз 2014-та си оперирах рамото и декември се опитах да се върна, но скъсах нов мускул под лопатката и това ме върна много назад. Заиграх чак края на декември, загубих една година и половина във възстановяване.

2018-а пък имах операция на коляно, имах отчупена кост и кракът ми атрофираше. Имах 13 см разлика между двата крака, извадиха парче като един бадем под коляното ми. То блокираше от време навреме и трябваше да се отърва от него.

За всеки е нормално да съжалява, ако гледа по телевизията такива големи първенства на домашната сцена. На мен ми беше изключително гадно, но нямаше какво да се прави. Докторът каза, че без операцията няма да мога да спортувам каквото и да е", обясни Соколов.

"С цялото ми семейство викахме за България на Световното във Филипините. Много съм щастлив, това е невероятно за всички. Не е моя работа да подсказвам, има си треньор. Когато си вътре, може да правиш много неща, отстрани е съвсем друго. Гледах всички мачове и само като го разказвам сега, се усмихвам. Ще гледам и Европейското в "Арена София", стига да ми го позволява клубната програма.

Синовете ми Никола и Виктор много следят волейбола, последните 11 години правят само това, така че те много се вълнуват от националния отбор. Семейството ми е във Варна, аз тренирам близнаците сега, доста ги тормозя. Ще видим къде ще ги запиша, има и нови клубове, така че ще изберем място, където да се чувстват добре. За детето е най-важно да се чувства добре и на място. Важно е да се чувстват добре с треньора си. Така беше и с мен, така и за тях ще е много важно", обясни Соколов.

"Само в Полша не съм играл от големите първенства, но съм имал 3 пъти такава възможност. Никога нямах голямо желание да отида там, винаги си исках първенствата, в които съм играл в крайна сметка. Там качеството на волейбола е на много високо ниво. В Русия много исках да съм шампион, защото там се играе много силов волейбол, всички са гиганти. Имах цел да съм шампион и преминах в Динамо, за да го спечеля. Там бях добре, защото всички млади състезатели бяха в Динамо и имаха огромен глад за победи.

Симеон Николов го гледах в Локомотив, явно му е доста добре там. Той е от най-ниските там, а е 209 см. Височината, на която той играе, за другите разпределители е мит. Затова се чувства добре, а руският шампионат е доста тежък. Само адмирации за него.

Алекс Николов също го гледах в няколко мача за Лубе. Той е най-добрият нападател в Италия с огромна разлика. Той е освободен, агресивен и техничен, невероятен нападател. Не знам дали с брат си ще играят заедно в Лубе, но ако играят заедно, ще бъде страхотно за клуба. Не знам дали ще преборят Перуджа, защото там е добре смазана машина и трябва да се рискува на сервис, за да спечели някой. Ако братя Николови са в един отбор, се надявам да спечелят.

Сбъдната мечта! Алекс и Мони Николови заедно в Лубе от новия сезон!

Играх срещу Алекс Грозданов в Шампионска лига. Не можа да се примири със сребърния медал, това е голям плюс за един отбор да имаш състезател като него. Губиш финал, това е гадно чувство, аз за една година бях загубил осем финала. Алекс е максималист, аз го познавам отдавна и винаги е бил такъв. Той прави нещата както треньорът му казва. Разочарован е бил от загубения финал, но те играха цяла година с много контузени и проблеми. Въпреки всичко те стигнаха финала, Алекс трябва да оцени постижението да достигне изобщо до финала", обясни Соколов.

"България може да направи чудеса на Европейското", завърши диагоналът.

Високият 207 сантиметра Цветан Соколов е трикратен шампион на Италия, двукратен първенец на Русия, 3 пъти е печелил Шампионската лига и 3 пъти е ставал световен клубен шампион. Роден в Дупница, Цветан Соколов е играл за Марек Юнион Ивкони (Дупница), Тренто (Италия), Кунео (Италия), Халкбанк (Турция), Лубе (Италия), Зенит, Казан (Русия) и Динамо, Москва (Русия).