Бабакар Дион: Свикнах с българския футбол, голът срещу Ботев е най-специалният за мен

Крилото на Локомотив (Пловдив) Бабакар Дион се наслаждава на страхотна форма в последно време. Той даде интервю за предаването „Домът на футбола“ по Диема Спорт, в което говори по всички актуални теми около „смърфовете“. 

- Ще те върна няколко години назад, ще ни разкажеш ли как започна с футбола? Какво те запали по него? 
- Имам двама по-големи братя, които играеха футбол в Белгия, във Варегем. Аз винаги бях на техните мачове, там идваха и по-малките братя на съотборниците им и ние винаги играехме до терена. Така развих любовта си към футбола. След това казах на родителите си, че искам да се присъединя към някой отбор и те ме записаха в местния клуб в Зулте Варегем. Там бях през цялото време, докато навърших 21 години. След това се присъединих към Мускрон, който тогава беше в първа дивизия, там подписах и първия си професионален договор, а сега съм тук в Локомотив. До този момент от живота си това са трите ми клуба. 

- Предполагам, че твоите по-големи братя са били пример за теб, но имаше ли идол, професионален футболист, на който да се опитваш да подражаваш? 
- В моята къща бяхме големи фенове на Тиери Анри, братята ми харесваха и Роналдиньо и Зидан. На тях се опитвахме да приличаме и те са моите идоли. 

- Лично на теб кой и защо ти харесваше най-много? 
- Моят фаворит беше Роналдиньо. Радостта, с която той играеше, разбира се финтовете му, но и настроението около него, той беше толкова щастлив, когато е на терена. Той обичаше играта. 

- Има една история - твоят първи гол в професионалния футбол е за Мускрон и е срещу юношеския ти отбор Зулте, вярно ли е това? 
- Да, това е истина. За мен беше трудно да играя в първия отбор на Зулте Варегем, знаем, че понякога във футбола се получава и така. Изиграх два мача срещу бившия си клуб през сезона, в плейофите. В първия не успях да се разпиша, но във втория, който беше домакинство, отбелязах първия си гол в професионалния футбол. Беше нещо като отмъщение. 

- Как реагираха твоите приятели, семейството ти? Предполагам, че те са фенове на местния клуб - там където, си израстнал. 
- Някои от приятелите ми ме попитаха: Трябваше ли да вкарваш точно в този мач?! Разбира се, семейството ми ме подкрепи и се радваше за първия ми гол. Близките ми оставиха настрана любовта си към отбора и избраха сина си. 

- Знам, че си бил и в университет. Каква специалност учи и къде? И как всъщност реши да се запишеш в университета? 
- Баща ми винаги ми е казвал, че трябва да имам план Б, защото никога не знаеш какво може да ти поднесе животът. Той ме накара да се запиша в университета. Учих Бизнес Мениджмънт в Гент, всъщност точно от това се интересувах. Опитах се да го комбинирам с футбола. Бях със специален статут, имах възможност да нагласям датите за изпитите според програмата на отбора. От университета направиха така, че да мога да комбинирам двете по-лесно. В един момент трябваше да направя избор и аз реших да се фокусирам изцяло върху футбола. 

- Да разбирам, че за сега това е паузирано, но планираш ли да се завършиш обучението си някой ден? 
- Да, но трябва да изкарам стаж в рамките на шест месеца, нещо като приравняване. Това ще е трудно за комбиниране с футбола, така че може би на по-късен етап ще намеря времето. 

- Вече прекара достатъчно време в България, какви са впечатленията ти от нашата страна, да започнем с аспектите извън футбола - харесва ли ти Пловдив, защото това е нещо ново за теб? 
- Да, това е първият ми опит в чужбина. Наистина харесвам града. Хората тук са приятни. Попадам повече на фенове на Локомотив, но понякога и на Ботев, но хората са добри. Харесва ми и мястото, на което живея. Спокойно е. В клуба всичко е устроено прекрасно. Имаме всичко нужно, за да се развиваме като футболисти. В момента нищо не ми липсва в живота и съм щастлив, че съм тук. 

- Започваш ли да свикваш и професионално? С българския футбол, с опонентите, със съотборниците си? Защото има особености, когато играеш в България.
- Когато дойдох тук, не знаех какво да очаквам. Футболът е доста по-различен от Белгия, там е по-тактически, тук е по-физически. За моята физика този тип футбол не е най-благоприятният, но съотборниците ми помагат да се адаптирам. Треньорът говори доста с мен, видео анализаторът ми показва какво трябва да правя в определени ситуации, така че това ми помага да се развивам и израствам като футболист. 

- Ще те върна някокло седмици назад, към пловдивското дерби, когато ти отбеляза победния гол. Можем ли да кажем, че до сега, това е най- специалният ти момент в България? 
- Да, можем да го кажем. Знам, че хората тук в Пловдив отдават голяма важност на този мач. Спомням си в една от първите ми седмици в България, когато хванах такси за да дойда до стадиона, мисля, че беше в деня на мача с Арда, шофьорът ми каза, че феновете не се интересуват от този мач, а от дербито след няколко седмици и искат да спечелим тогава. Знаех, че за хората това е важен двубой, а голът в него го направи дори още по-специален за мен. 

Локомотив е новият господар на Пловдив, Ботев остана с празни ръце в дербито

- Как протича работата с Александър Томаш? Знаем, че той отделя сериозно внимание на детайлите, на психологията, говори доста за тези неща, а не само за това, което се случва на терена. 
- Той отделя много внимание на всички детайли. Както на тактиката, така и на това какво е поведението ти на терена, до терена. Отношението по време на тренировките също е важно за него. Той усеща, ако си леко отпуснат на тренировка. Веднага ти казва, че ако си мислиш, че ще може си отпуснат сега, а след това да се представиш добре в мача, няма да се получи. Това е добре за нас. Нещо което той казва е, че ако в даден момент от живота си отпуснат, тогава може да бъдеш пратен в нокдаун. Това резюмира добре както отношение иска той от нас. Иска винаги да сме 100% фокусирани по време на тренировка. След нея може да релаксираме, но не и на терена. Той е страхотен треньор. Помага ни да се развиваме и създава добър отбор. Изглежда, че методите му сработват. 

- Как би оценил представянето на отбора до този момент на сезона? 
- Ако погледнем от началото и до сега - движим се във възходяща линия. Израстваме като отбор. Първоначално дойдоха резултатите, но сега и начинът, по който играем се подобрява. Играем по- добър футбол. Треньорът винаги казва, че градим отбор и ще трябва време. Продължаваме да работим усилено и да израстваме. 

- Кои съотборници ти помогнаха да свикнеш по-бързо с обстановката тук? Кои бяха тези, коити свършиха работата си на добри съотборници? 
- Разбира се, понеже говори френски, Раян Бидунга. Той вече беше прекарал 6 месеца тук и ми обясни как се случва всичко. Със Зебли също. И той е нов, но вече имаше предишен опит в България. Освен тях, всички други също помагат много - Карагарен, капитанът Димитър Илиев, всички те. 

- Знам, че футболистите не обичате да давате лични оценки, но усещаш ли, че използваш възможността тук да израстнеш и да развиеш играта си? 
- Бих казал, че израствам всяка седмица заедно с отбора. Откривам ролята си в тима, представянето ми се поодбрява всяка седмица и се надявам да продължа така. 

- Какво те накара да избереш Локомотив и да дойдеш в България, да напуснеш Белгия и да търсиш нов опит? Гледаш ли на тази ситуация както шанс да преминеш в по-голям отбор? 
- Разбира се, в живота всеки има амбициите си, но точно в момента не мисля за следващата стъпка. Мисля само за Локомотив. Когато агентът ми ми каза за тази възможност, не знаех много за България. Не знаех какво да очаквам от футбола тук, но знаех за клуба от европейските мачове, когато играха с Тотнъм. Дойдох тук, изкарах проби, почувствах се у дома, говорих с треньора и имах увереността, че ако работя усилено, ще бъда възнаграден с игрови минути. С тази цел дойдох тук - да играя. Ако погледнете към тези неща, до момента, определено бих казал, че не съжалявам за това решение. 

- Три гола и две асистенции до този момент, поставил ли си си цели, които да преследваш? 
- Разбира се, че имам цел, но не искам да я споделям и да се поставям под напрежение, преследвайки дадени цифри. Искам просто да помагам на отобра за най-добрите резултати всяка седмица, ако допринеса с асистенция или гол - тогава оше по-добре. Знаем, че може да се помага по много начини, дори и с игра в защита, така че искам да съм полезен по всеки възможен начин. Не мисля за себе си, а първо за отбора. 

- Ако трябва да си пожелаеш нещо за отбора, къде искаш да видиш Локомотив в края на сезона? 
- Разбира се, че като отбор, имаме амбицията да се борим за челните позиции, да играем в топ 6 и да се борим за място в Европа.

Следвай ни: