Тити Папазов: Сълзите ми са от щастие, че играчите остават в Левски

Левски победи с 80:74 Спартак Плевен в отложен мач от 16-ия кръг на НБЛ. След срещата треньорът на „сините“ Константин Папазов даде обширно интервю пред Sportal.bg за сблъсъка в столичната зала „Универсиада“ и тежката финансова ситуация в клуба.

- Пристигате при нас със статистиката от мача, какво Ви харесва и какво не в нея? 
- Харесва ми крайният резултат със сигурност. Отборът на Плевен заслужава внимание и уважение Още, когато беше селектиран лятото се знаеше, че това е един отбор, за който времето ще работи, от гледна точка на това, че има доста опитни състезатели. Състезатели, които са били заедно в школата във Варна, допълнителна позитивна емоция в тренировъчния процес. Независимо от колебливото начало, беше ясно, че те ще бъдат най-вече на базата на опита си. Беше ясно, че срещу такъв отбор, особено, когато напрежението е при нас , ще бъде много тежко. Има категорично превъзходство в борбите. При 17 борби повече, ние едва победихме с 6 точки. Въпреки че контролирахме голяма част от мача, имаше един спад в третата част, който им даде отново възможности и естествено напрежението дойде, защото всички знаем кои са отсреща. Това, което направи в последните минути Божидар Аврамов можеше да се случи малко по-рано и тогава щеше да бъде може би непоправимо. Така че съм много доволен. Категорично знам класата на отбора на Плевен. Сериозен отбор.

Левски ще се бори до последно за третото място, Асен Великов напомни за класата си

Иначе съм много доволен от нашия отбор, от старанието. Отдавам грешките, които са повече на базата на натиска, защото не знам откога не се е случвало Левски да се притеснява дали ще бъде в първата четворка. А днес този мач решаваше дали ние или те. На това го отдавам. Иначе проблемите за съперника идваха най-вече от нашето превъзходство в подкошието.

Лазаретът ни е широк. Важното е сега, когато сме без Чавдар Костов и Христо Захариев да вземем максимума и отборът да проявява характер. Играчите, които не са имали толкова главна роля преди, толкова значимо присъствие, сега се оказват много успешни и максимално се стараят.

Доволен съм, в четворката сме. Силно се надявам, че следващата седмица ще има и добри новини. Казах на момчетата и преди мача, че се печелят купи, губят се, печелят се и се губят първенства, казвам го като човек, който през тези години 20 пъти съм завършвал първи, да много е готино и всяко чудо за три дни. Това минава. Да, остава във времето като се обърнеш назад и знаеш, че нещо си постигнал, но това, за което аз съм най-щастлив и им благодарих след мача е, че в тези моменти, в които имаме реални финансови проблеми, те тренират така все едно всичко е наред. Ако българските играчи ме познават и знаят моята непримиримост и това, че до последно ще се боря, то обикновено чужденците са дошли и това е за тях бизнес. Не можем да им се сърдим. Те са дошли тук да спечелят, за да хранят семействата си. Двамата чужденци не са казала „гък“. И затова им казах, че това е най-голямата причина, поради която заслужават да спечелят този мач и да се чувстват добре, защото наистина проявяват много висок морал. Спортно-технически качества се развиват, морала или го имаш, или го нямаш.

- Какво се случва около финансовите проблеми на Левски? 
- Те са все още реални. Имам разговори. Не знам дали повече ми се иска или вече е дошъл моментът да се случат нещата. Аз съм така устроен като човек – вярвам до последно в доброто и в думата. Естествено, има неща, за които не може да не ме боли. Това е огромната жажда на всички около нас да не успеем.

- Тези сълзи в очите ти са от щастие, че играчите остават дори на фона на всички проблеми ли са? 
- Да, играчите остават. Това е прекрасно. Колкото съм щастлив, че остават, толкова още повече се чувствам задължен. Това, което пленява, прави хората и спортистите по-различни е Левски. Показаха го футболистите миналата година. По 4-5 месеца не взимали заплати, никой не искаше да си ходи. Поведението на българите не ме изненадва, защото от първия ден на моята треньорска кариера аз съм бил приятел. Аз бях един от тях. Въпреки големите успехи за нашето ниво, винаги съм ги чувствал като приятели. Те толкова много са свикнали, че ще извадя нещо от ръкава и освен Левски, това е другото, което вероятно ги обединява. Може би и атмосферата. Но нямаше да се разсърдя на никого, защото са прави. А сега съм супер щастлив и още по-отговорен. Аз съм човек, който безумно вярва, че има съдба, че някой гледа, ако си всеотдаен, коректен, ако правиш нещо със сърце, някоя голяма земна сила ти помага.

Аз съм един щастлив човек, защото ако в живота на един човек тези шест месеца са му проблемът, го пожелавам на всеки човек на земята – да е жив и здрав и да има моите проблеми. Да страда за това, че трябва да се спаси отборът. Това не са проблеми, това е част от ежедневието. Проблем е това, което се случва в Урайна, пандемията от ковид. Аз хем страдам, но в същото време стоя здраво на земята като човек, който осъзнава, че е голяма трудност, но има далеч по-кошмарни неща в живота.

Цялото интервю с Тити Папазов, вижте в нашето видео!