Fast Fashion срещу Vilner Garage

Поредният проект на Vilner Garage е още една Tesla Model 3. Предлогам се питате защо някой би унищожил заводския вид на своя чисто нов автомобил, при това веднага след като му бива доставен, а на всичкото отгоре и чака още толкова за някакви разкрасителни процедури. Материалите не са захабени, конфигурирали сте си го по ваше желание, колата е буквално току-що слязла  от производствената линия...

Ами, отговорът е още по-лесен - Tesla е fast fashion марката в автомобилната индустрия. Не разбирайте погрешно обаче, Tesla като идея е велика компания, просто качеството на материалите е едва задоволително, а разнообразие от избор липсва. Което ни оставя само с предимството на достъпността и електрическото задвижване. Което не е малко - чудесно е да се грижим за въглеродния отпечатък, който оставяме след нас. Но това не значи, че трябва да се лишаваме от комфорта и красивите неща в живота...

Споменът от чисто белия интериор като от операционна зала е заличен завинаги. Умът няма нужда да помни всеки един елемент от онази визия, защото интериорът бе до такава степен опростен, че дори малко дете, което никога не го е виждало, може да си го представи. На негово място вече ще откриете фина кафява кожа, към чиито краища деликатно е пришит пепитен сив плат - от горе до долу.

Таблото, средната конзола, воланът, таванът. Прекалено дръзко за Илън Мъск, прекалено намясто за Атанас Вилнер. Загледайте се в детайлите от снимките: нежният сив шев, който обхожда дръжките на вратите, двуцветният пръстен на волана, меката кожа на подлакътника, текстилният таван и колоните, които водят до обвитото в пепитен плат табло...

Това е интериор, който може да бъде усетен с всяко едно от петте ни сетива. Виждаш перфекционизма, помирисваш миризмата на лукс и изтънченост, прехапваш устни - вкусваш чувството на задоволство, чуваш как фината кожата и платът безшумно се докосват и накрая… усещаш. Усещаш съвършенството.

Бялото платно и неговия повелител. Художникът. Само един артист може да изпише четката си върху тънките ленени нишки на платното, а когато го обърне, публиката да остане без думи. Въздишка, в началото. После мълчание. Опитваш се да разбереш изкуството, а то не те пита. То само те кара да чувстваш. Хората, които го питат никога не стигат до кулминацията, защото я проспиват. Тя e онзи първоначален момент, в който зениците фокусират върху платното. Кулминацията в изкуството - това е най-краткият и бърз оргазъм, който всеки от нас може да получи.

Следвай ни: