)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
,fit(968:545)&format=webp)
Наставникът на Атлетико Мадрид Диего Симеоне даде откровено интервю пред Висенте дел Боске за “Ел Паис”, в което говори повече за себе си, отколкото за отбора, който води.
За атмосферата в родния си дом
Тя беше суперфуболна. Баща ми вече е възрастен. Той е на 77 години, но игра до 1973-74 г., когато, разбира се, вече беше по-бавен. По-късно той тренираше своите приятели и сега е най-големият ми критик. 95% от разговорите ни са за футбола. Това ни сближава.
За своите синове
Всеки един от тях си има свой характер. Тримата са фантастични момчета и са много благородни. Хората, които са работили с тях, ми говорят за тях най-вече като личности и това ме изпълва с гордост. Опитвам се да им казвам да не правят това, което не им харесва и да живеят прозрачно. Да бъдат себе си. Реално ние, треньорите, не сме родители на футболистите, а техни възпитатели. Думите нямат значение, те не струват много. Това са приказки на вятъра. Това, което остава, са жестовете, погледите и най-вече действията. Няма по-добър начин от този, за да се демонстрира обич или гняв.
За Атлетико
Дойдох в клуба от Севиля, където изживях прекрасни моменти. А тук изведнъж хората ме заобичаха, без да съм направил нищо. Първият ми сезон беше непостоянен, какъвто беше и за отбора и клуба, който излизаше от труден период. Спасихме се от изпадане именно в Севиля. От втория сезон нататък заформихме силен колектив и спечелихме онзи дубъл (1995/96 с Любослав Пенев в състава - б.р.). След това играх за Интер и Лацио и всеки път щом се връщах в Испания, слушах хората как казват: “Идва Чоло, този от Атлетико”. Хората ме свързваха с Атлети.
За Тома Льомар
Нямаш представа колко много хора ми казваха да не пускам него, а някой друг. Аз виждах това и отговарях, че той трябва да играе. Има различни умения в сравнение с останалите. Атакува и умее да дриблира. Разполага с нещо, което малцина имат. Днес вече няма толкова дриблиране. Сега вече всичко опира до позициониране и числено надмощие насам и натам. Ами таланта? Ами индивидуалното? Ами дрибъла? Ами надлъгването? Или това да поставиш човек отпред, който да разбие цялата структура? Кой го може това? Малко са - Льомар, Жоао Феликс и Анхел Корея.
За умението да слушаш
Слушам много. Това определено не е слабост. Винаги съм отворен към това да изслушам нуждите на другите и тяхната гледна точка, но след това аз съм този, който взима решенията. Ако знам нещо, това е, че не съм глупав. Мога да съм лош треньор, но със сигурност не съм глупав и търся пътя, който най-бързо ще ме докара до целта. Марсело Биелса, който е много структуриран и е наложил как трябва да бъдат изпълнени всички движения, казва, че изпитва най-голяма гордост, когато даден футболист излезе на терена и направи нещо, което сам е измислил. Механизацията ти дава стимула да повтаряш нещата и точно там трябва да се покаже и твоята страна, която да добавиш към това, за което ти говорят треньорите.
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)