Жулиен Георгиев е отдаден на волейбола, признателен на феновете, страстен ловджия

Волейболистът Жулиен Георгиев е сред запомнящите се играчи на Добруджа 07 с хъса си, волята си за победа и целеустремеността си. За диагонала на добричкия тим феновете казват, че когато Жулиен се развихри, отборът побеждава… и обратното – ако на него не му върви играта, не върви и като цяло. Той увлича, създава настроение у съотборниците си, вдига публиката на крака, може сам да реши мач. В последните сезони Жулиен е в основата на победите на Добруджа 07, често избиран за играч на мача, често е волейболистът, отбелязал най-много точки.

Всъщност Жулиен прави впечатление на много интелигентен, възпитан, мотивиран и отговорен млад мъж. На 25 години е, завършил е СУ „Любен Каравелов“ в Добрич. Започнал да се занимава с волейбол на 14 години. „Бях в училище един ден и тъкмо щях да влизам в час по музика, видях в коридора две-три доста високи момчета. Попитаха ме искам ли да се занимавам с волейбол. Отначало бях леко скептичен. Прибрах се, говорих с родителите си и те ми разрешиха да пробвам и ако ми хареса – да продължа. По принцип се казва, че на 14 години е малко късно за начало в спорта, но аз успях да наваксам. Имах огромно желание да тренирам. Първата година и половина направо не излизах от залата – нямах пропусната тренировка, тренирах по три, по четири пъти на ден. Бях упорит и това даде резултат“, споделя волейболистът.

Първият му треньор е Генчо Цветков, на когото Жулиен е много благодарен. Той е запалил интереса му към този спорт и го е научил на страшно много неща. Като волейболист са го изградили още Евгени Попов, Веско Великов, Георги Петров, Петър Пенев, Миро Живков.

Специалността от средното образование на Жулиен е информационни технологии. Това го увличало и решил да продължи образованието си в Техническия университет във Варна, специалност компютърни технологии. Бил три години студент, но в един момент се наложило да направи избор – или любимия спорт, или университета. „Мачове, тренировки и учене – беше трудно да ги съчетавам. В един момент ми бе даден шанс да съм основен играч и не можех да отсъствам от мачове, за да ходя на изпити. Реших да продължа със спорта. Ще се върна в университета обаче, искам да продължа да уча. Със сигурност съм го решил, спортът е до време“, разсъждава Жулиен. Колко време още ще бъде във волейбола никой не може да каже: „Много зависи какво е писано „горе“. Аз искам да се състезавам колкото се може по-дълго, аз обичам това, което правя. Обичам да бъда в залата, да радвам публиката, това много ме зарежда. Надявам се да съм здрав, защото при сериозна контузия може всичко да приключи много бързо“.

Жулиен е трето поколение спортист – баща му и дядо му са били футболисти. Баща му Диян Петров още от 4-5 клас започнал да тренира, учил е в Спортното училище в Добрич. Като юноша е играл в „Добруджа“, три пъти е републикански шампион с юношите, бил е в националната гарнитура. На един лагер с националния отбор за юноши обаче се контузил, което пък отключило заболявания и той прекратил спортните занимания.

Жулиен не се приема като звезда, а като напълно нормален човек, който прави това, което обича. И успява да радва хората в залата. „Те ми отвръщат със същото, а когато това е двустранно – няма по-хубаво нещо! Благодарен съм на публиката, може би те успяха да ми вдъхнат ентусиазъм и куража да знам, че нещата ще се получат, ако проявявам сериозност и отговорност. Зарежда ме емоцията на феновете“, казва Жулиен.

Така е. Всеки, който е бил в зала „Добротица“, го знае – няма такива фенове, като в Добрич. Няма такава любов към волейбола, няма такава силна подкрепа, няма такава признателност към играчите на терена. За Жулиен най-силните емоции са били, когато отборът игра финалите за спечелването на трите си купи.

Наскоро Жулиен получи повиквателна за националния отбор, но отпадна от окончателния състав на Силвано Пранди за евроквалификациите. „Бях си поставил като цел да се развивам максимално напред, успял съм благодарение на моите съотборници и треньори. Не може да се говори за разочарование, след като отпаднах. Може би това е нещото, което ще ме дърпа напред. В случая явно нещо не ми е достигнало и ще трябва да тренирам и да се боря, да се доусъвършенствам. На всеки спортист му е цел да защитава родния трибагреник. Това по-скоро ми е като мотивация, отколкото като разочарование“, коментира волейболистът.

Жулиен е отдаден на волейбола, но…има и живот извън залата. Той обича природата, разходките навън, обича да е в родното село на баща му Преселенци, покрай пчелите. Обича да почива на палатка. Освен това е ловджия, това му е страст от малък. От четири години има разрешително за оръжие и ловува с дружинката от Преселенци. И тук има приемственост – наследил е страстта към авджилъка от баща си и дядо си. За съжаление няма много време за това хоби, но се опитва да ходи на лов поне веднъж месечно.

Внимание, дами, Жулиен няма приятелка! „В момента съм съсредоточен върху това, което правя. Със сигурност обаче ако намеря точния човек, това ще се промени. Какво значи „точния човек“ ли – ами да носи човешки, морални ценности. Това в наше време малко трудно се среща, и при мъжете, и при жените. Не трябва да забравяме, че в живота си трябва да правим добро!“

Снимки: личен архив и Момчил Тодоров
pronewsdobrich.bg