Мартин Минчев пред Sportal.bg: Целият ми живот е футбол!

- Последният път, когато си говорихме бяхте футболист на Черно море и мечтаехте да играете в чужбина. Мечтата се сбъдна. Какъв е животът Ви сега?
- Да, осъществих една мечта да изляза да играя в чужбина, за да мога да се развивам. Иначе животът тук не е нещо по-специално на този етап, защото всичко е затворено заради коронавируса. Животът е тренировки и вкъщи. Няма какво да се прави навън.

- Колко време Ви беше нужно, за да асимилирате това, което Ви се случи?
- Не мога да кажа, че веднага след като подписах договора осъзнах какво съм направил, но след около седмица вече разбрах, че една мечта е осъществена.

- Колко силно биеше сърцето Ви, когато стъпихте на стадиона на Спарта Прага?
- Зарадвах се. Бях горд от себе си затова, че съм постигнал една от моите цели.

86

- Има ли много разлики между българското и чешкото футболно първенство?
- Голямата разлика е, че чешкото първенство е много по-силово, има много повече бягане, повече единоборства.

- В какво си мислехте, че сте много добър преди да отидете в Чехия, а там установихте, че трябва още доста да работите над това?
- Именно издръжливостта. Просто в България не се бяга толкова много, колкото в Чехия. Тук го изискват. Единствено това ми беше трудно, докато свикна с тренировките, с подготовката, която имахме и да навляза във форма. Около два месеца имах само бягане с треньорите и тогава наваксах физическата издръжливост.

- С какво още не можете да свикнете в Чехия – и във футбола, и в живота там?
- Като част от футбола трябваше да си наваксам физическата подготовка.Единственото, което леко ме тормози е, че да, направих крачката, излязох в чужбина и колкото и да ми липсват семейството и приятелите трябва да държа на моето тук, да се раздавам и да тренирам.

73

- Много ли Ви е трудно да сте сам в друга държава?
- Не крия, че в началото ми беше трудно. Дори ми беше доста трудно, но сега лека-полека започнах да свиквам и се примирих с това.

- Как се справяте с езика?
- Още от началото ми бяха казали, че ще ми намерят учител, с когото да уча езика. Така и направиха. Вече мога да кажа и разбирам някои общи неща, но не мога да проведа един хубав разговор с някого.

- На какъв език Ви говори треньорът?
- Говори на чешки, но има хора, които говорят английски и ни превеждат. Има много ситуации, в които треньорите говорят само на чешки и не ги разбирам, но после питам и ги моля да ми обяснят, защото иначе няма как да стане.

- Какви съвети Ви дава Томаш Росицки?
- Просто ме подкрепя и това е.

- На каква позиция иска да Ви налага треньорът – като крило или като нападател? И на каква позиция Вие се чувствате най-комфортно?
- Ние доста често меним схемите и може да ме пуска и на крилото и като нападател, но за мен няма разлика. Аз се чувствам комфортно и на двете позиции.

- А радва ли Ви, че се получи този момент и Ви отвори очите за някои хора?
- Да, със сигурност това е един урок в живота. Поне видях на кого мога да разчитам и на кого не.

- Имал ли сте момент на отчаяние след трансфера ви в Спарта Прага?
- Със сигурност всеки има такива момента. Това е нормално, но точно в тези моменти трябва да покажеш характер и да продължиш.

- Кой Ви дава сили да преодолеете тези моменти?
- Всеки ден се чувам с моите приятели и семейството ми. Говорим си и те ми дават сили, подкрепят ме. За мен това е важното. Когато си сам в чужбина всяка една дума може да те подкрепи, да ти даде мотивация да продължиш.

62

- А как Ви действат негативните коментари?
- Гледам много да не ги чета точно тези коментари, но всеки има право да си изкаже мнението. Има много хора, които си мислят, че разбират от футбол, но всъщност не знаят дори къде се намират (смее се). Това е проблемът, че много хора си изразяват мнението с коментари в медиите без да знаят дали е правилно, дали няма да засегнат някого. Те са си професори, не могат да бъдат спрени. Ако искат да кажат нещо, ще го кажат. Понякога ми е интересно да чета коментарите под материалите, защото ми става смешно какво мислят.

- На кого се обадихте първо, когато вече беше ясно, че трансферът Ви в Чехия ще се осъществи?
- На майка ми. Похвали ме и каза, че се гордее с мен.

- След тази крачка, която направихте зад граница често Ви наричат „младата звезда”. Как приемате това определение?
- Много хора го говорят това, но всичко зависи от мен, как ще се развие моето бъдеще. Направил съм първата стъпка, за да мога да играя голям футбол. От мен зависи да продължавам и да не се отказвам. Много бързо се пада долу и изведнъж както говорят, че съм голям талант, могат да започнат да казват обратното. Не обръщам много внимание на думата „звезда” и на подобни определения.

- Как успявате да се скриете от светлината на прожекторите. Почти нищо не се знае за Вас и Вашия живот? Как успявате да избягате от образа на типичния футболист?
- Всеки говори за футболистите едни легенди... Не всички футболисти са такива, но всички ни слагат под общ знаменател. Не мога да разбера защо всички имат лошо мнение за футболистите, особено в България всички си мислят най-лошото за футболистите. Според мен това е един от проблемите. Това, че не давам много често интервюта може би отказа вече хората да ме питат (смее се).

- Разкажете ни какъв е животът на футболистите зад кулисите? Коя е нелъскавата страна футбола?
- Аз все още не съм видял лъскавата страна. Всеки футболист си има семейство, приятели и със сигурност му е хубаво да споделя времето си с тях, а не постоянно да говорят за него и да се отличава с нещо. Той просто иска да води един спокоен живот.

- Често ли оставате неразбрани? Контузиите и тежката подготовка май остава извън полезрението на феновете?
- Да, хората виждат само мача. Ако се представиш добре те вдигат в небесата, ако се представиш лошо започват да говорят лошо за теб. Те не знаят какво му е на човека извън терена. Може да има проблеми със семейството, може да се е случило нещо лошо. Колкото и силен характер да си, това влияе. Но те не виждат това, а и никой не е длъжен да се обяснява публично какво му е. Те не виждат на какви лишения сме били подложени, в каква обстановка сме тренирали. Докато те си стоят у дома и си почиват, ние трябва да бягаме на минусови температури и да сме готови за сезона. Те не виждат това, виждат само мача и започват да си правят изводи. На никой не му пука, че те боли кракът и стискаш зъби да играеш, за да помогнеш на отбора. Просто гледат резултата. Ако се представиш добре – браво, ако се представиш зле започват да ти слагат етикети. Но не всички хора. Тези, които са футболни хора разбират за какво става въпрос и те си правят изводи. Визирах тези професори, които пишат коментари.

- Бяхте титуляр срещу Милан, ни Ви ли е яд, че нямахте шанс да играете срещу Златан Ибрахимович?
- Със сигурност щях да се чувствам добре, че съм играл срещу един от топ футболистите в света, но за съжаление той не беше в групата.

- Кое е най-силното Ви качество на терена?
- Бързината.

- Кой е голът, който никога няма да забравите?
- Помня всеки гол, но със сигурност завинаги ще остане в съзнанието ми първият ми гол, когато вкарах на Пирин.

- От кой играч на Вашата позиция се опитвате да откраднете най-много?
- Гледам от всички, които ми харесват да открадна по нещо, но най-вече от Кристиано Роналдо. Харесвам амбицията му, че дори на тези години продължава да е един от топ футболистите, продължава да отбелязва голове и все още се отличава от всички. Харесвам голмайсторския му нюх, защото той е много силен в това отношение.

- Ако излезете на вечеря с Кристиано Роналдо какво бихте го попитал?
- Как прави всичко това, че да изглежда толкова лесно?

- На кой вратар искате да вкарате гол?
- На всички искам да вкарам (смее се).

- Коя е най-високата цел, която сте си поставил и няма да спрете, докато не я постигнете?
- Да играя футбол на най-високо ниво в голям отбор.

- За кой отбор сте готов веднага да стегнете куфарите, независимо от условията?
- От малък харесвам Манчестър Юнайтед и мечтата ми е да играя за този отбор.

122

- Ако един ден спечелите голям футболен трофей, на кого ще го посветите?
- На семейството ми.

- Защо трудно излизат таланти от България в посока големи първенства? Чувствате ли се късметлия, че Вие успяхте?
- Със сигурност съм имал късмет, че съм излязал толкова рано в чужбина. В България има много таланти. Всеки от младежкия национален отбор заслужава да излезе в чужбина. Има много таланти, но въпросът е да им се даде шанс. Не знам каква е точната причина българските играчи трудно да продължат кариерата си в чужбина. Сега има играчи като Доминик Янков, Валентин Антов, Крис Добрев, Илиан Илиев, Иван Дюлгеров.

- Кой е трофеят, който мечтаете да спечелите?
- Със сигурност всеки футболист мечтае да спечели Шампионска лига.

- Целият Ви живот ли е футбол? Какви са развлеченията Ви?
- Един полусезон продължава горе-долу шест месеца. През това време мислиш за футбол, играеш мачове, мислиш как да се представиш по-добре. Но и ние като нормалните хора имаме нужда да се отпуснем, да се позабавляваме малко. Обичам да излизам с приятели, да се разхождам, като нормален човек.

- Колко време Ви остава обаче за това?
- Точно това е, че времето е много малко. Около две седмици. И на това сме доволни, защото поне имаме някаква почивка. Да, може да се каже, че целият ми живот е футбол. Но ние сме си избрали този живот.

- Какво Ви липсва най-много?
- Семейството и приятелите.

- Колко време Ви беше нужно да преодолеете пропуска при дебюта Ви в мъжкия национален отбор?
- Беше ме яд, че не успях да отбележа, но прекалено лесно щеше да е за мен. При мен нещата се случват по трудния начин, това щеше да е прекалено лесно.

- Какви са целите на Спарта Прага този сезон?
- Да спечелим Купата или титлата.

- Каква е Вашата индивидуална цел?
- Да се утвърдя в отбора, да вкарам голове.

- Ако животът Ви беше филм как щеше да се казва?
- „Трудният път към целта”.

Следвай ни: