Нападателят на Ювентус Пауло Дибала даде пространно интервю за "Венити Феър", в което говори за семейството си и живота си извън футбола.
Той разкри, че като малък сериозно се е занимавал с шахмат: "Играех, докато станах на 18 години. Участвах даже в няколко турнира в Кордоба. Спечелих регионалните и станах втори на национално ниво. След това започнах да играя с по-големи от мен и да губя по-често. Аз съм търпелив. Изучавам ходовете на съперника и ги атакувам в подходящия момент. В живота? Зависи. Като цяло съм човек, който знае как да чака, който знае как да се концентрира, за да направи правилния ход в точния момент".
"Проблемът с брадата ми е, че тя не расте. Очите ми са зелени, въпреки че приятелката ми казва, че са небесносини. Имам ги от дядо ми. Той почина, когато бях на 4 години, но в семейството ми има много истории. Когато той е пристигнал в Южна Америка, две седмици е спал в житно поле. Почти умрял от глад преди да бъде спасен от местни фермери. След това, малко по малко, е изградил живота си. Много съм горд от това, което е създал, и от това, което ни остави. Баща ми предаде на мен някои от нещата: да бъда отговорен, да уважавам хората, да се развивам във всички човешки аспекти", разказва Дибала за семейството си.
"Татко беше тих човек, който обичаше футбола повече от всичко и предаде тази страст на нас. Водеше ни навсякъде, където можеше да играем, където можеше да ни види щастливи. Обичаше колите и често ги сменяше. С всяка попупка ядосваше майка ми, но той беше изкарал парите със собствените си ръце. Аз също харесвам коли, но не ги сменям толкова често. За последните 10 години съм сменил три. Предпазлив съм по отношение на харченето на пари, а това е съвет, който роднините ми често ми напомнят", споделя още аржентинецът.
Дибала говори и за страстите си извън футбола. Той разказа как е купил скулптура, която му е харесала, но обяснява: "Не колекционирам изкуство. Колекционирам само футболни фланелки, имам стотици. На един търг се разминах с фланелка на Дел Пиеро, останах втори. И с една, носена от Марадона в мач срещу Бразилия. Дали бих купил статуята на левия крак на Марадона? Зависи за колко пари. 20 хиляди евро? За такава сума веднага. Платих повече за негова фланелка.
Вкъщи имам пиано, но то е за приятелката ми. Аз мога да свиря само някои лесни неща. Ориана успява да ме накара да се отворя към света и ме кара да виждам нещата различно всеки ден. Комуникираме много и правим много неща заедно, но в същото време запазваме и нашето лично пространство.
Когато гледаме филм вечер на канапето, тя обича да я прегръщам. Аз - не толкова.
Не е хубаво да сме заедно по цял ден. Дали ще се оженя за нея? В бъдеще".