Любо Ганев на 55: Всичко, с което се захвана, го правя с удоволствие

6 окт 2020 | 14:11
1712
0

Сега не е удобен момент за празнуване, но догодина ще се реванширам

Една от най-емблематичните фигури на българския и световния волейбол – Любо Ганев, празнува днес своя 55-и рожден ден. „Тема Спорт” потърси легендата, настоящ председател на БФ Волейбол, за да сподели своето усещане навръх личния му празник.

Г-н Ганев, как сте в навечерието на вашия 55-и рожден ден? Отговаря ли той на възрастта, на която се чувствате?

- Мога да кажа, че се чувствам прекрасно. Знаете, че винаги съм бил голям оптимист, с чувство за хумор, човек, който гледа позитивно. Надявам се, че по-добрата третина от живота ми тепърва предстои. Движа се с гордо вдигната глава и широка усмивка. Пожелавам си да съм жив и здрав, защото знам, че всичко останало мога да го постигна. Имам желанието и възможностите. Мога да кажа, че не се чувствам на 55. Душата ми още е като на тийнейджър.

Може ли да се каже, че ако човек сам чертае плана и пътя, сте го изпълнили изцяло дотук?

- Хубавото при мен, а може би и лошото е, че когато изпълня целта, веднага я загърбвам и започвам да мисля за следващата. Моментното удовлетворение не ме успокоява и не лежа на стари лаври. Винаги си поставям следваща, по-голяма цел. Мога смело да кажа, че в живота съм късметлия и почти всички цели, които съм си поставил, съм ги изпълнил. И не само това. Всичко, което правя, го правя с удоволствие. Аз съм такъв човек, че ако нещо не ми харесва, убий ме, но не мога да го направя. Малко като жените съм в това отношение. Всичко, с което се занимавам – до последния ден играех волейбол с удоволствие и съм се забавлявал. Да, аз бях професионалист, получавах пари, за да играя, при това много, но никога не съм чувствал волейбола като професия, а винаги като забавление. Бизнесът, с който се захванах след това, с метана и други неща

Любо Ганев “чукна” 55!

като малко бебенце

съм го отглеждал и ме е изпълвало с желание да го върша. И естествено, сега като председател на Управителния съвет на федерацията, знам, че този спорт ме е изградил като личност и всички успехи, които съм постигнал, ги дължа основно на него, така че се чувствам длъжен да помогна с каквото мога. Винаги ще бъда длъжник на волейбола. Това, което правя сега, го правя от сърце.

Винаги оптимист, гледате позитивно, но има ли нещо, което бихте променили, ако можехте да се върнете назад във времето?

- Не гледам назад. Много неща са сигурно, но дори да е имало нещо лошо, което да се е случило, аз съм такъв човек, че гледам като оптимист. Казвам си – „представи си, ако се бе случило и след това беше станало нещо още по-лошо?” Така като си кажа, дори ми олеква. Ако има нещо, за което евентуално съжалявам, е, че през 1990-та година ме искаха от отбора на Берлускони – Милано, направиха много силен отбор. Сигурно по-различно щеше да ми се развие кариерата. Знаеш, че дълги години играх в Италия, но няма за какво толкова да съжалявам. Всяко едно решение, което съм взел, съм го направил, защото така съм мислил и никой не ме е принуждавал.

Определят Любо Ганев като душа на компанията. Променили ли сте се с нещо?

- Винаги съм казвал, че когато един човек постигне по-различен социален статус или е по-независим финансово и в резултат на това си промени характера, то това означава, че е фалшив – или преди това, или след това. Аз няма как да се променя, запазил съм се като преди 30 години. Готов съм за нови подвизи, да скоча с главата напред в дълбокото, да поема нови предизвикателства. Не съм се променил, единствената малка разлика идва от това, че представлявам институция и

трябва да внимавам какво говоря

за да не го изтълкува някой погрешно. Това, което съм натрупал преди, като Любо Ганев волейболиста, няма кой да ми го вземе, но сега, представлявайки институцията БФВ, съм малко по-умерен. Това е малката разлика – не мога да правя всички онези щуротии, които правех като човека Любо Ганев, но смятам, че това е нормално, защото нося и морална отговорност, както и материална, за действията си.

Замисляли ли сте се, ако не беше волейболът, какъв щеше да е Любо Ганев сега?

- Много пъти. Аз бях в спортно училище, с паралелка волейбол, но до края на 10-и клас бях много слаб физически. Започнах да правя сметки и да се чудя какви далавери да правя. Израснал съм в периода на комунизма и често си казвах, че като свърша училище, ще започна да правя някакви неща. Не се съмнявам, че щях да успея с каквото и да се захвана, но спортът дава едно самочувствие и увереност, научава те на това, че си удряш главата в стената, но ставаш и продължаваш, без да заобикаляш. Благодарение на волейболът съм това, което съм – и като човек, и като бизнесмен, защото вече имам 6 златни медала от Пловдивския панаир, имам успешен бизнес. Винаги си пожелавам някой ден да говорят за бизнеса на Любо Ганев, а не на волейболиста Любо Ганев, но това няма как да стане, осъзнавам го. Аз съм човек, който гледа напред и се надявам, че тепърва предстои по-добрата част от живота ми.

Какво си пожелавате?

- Здраве, на мен на семейството ми, на близките ми. Сигурен съм, че с това, с което съм се захванал, ще го доведа до успешен край. Пожелавам си и като ръководител във волейбола, да направя така, че хората да запомнят това, което съм направил.

Пожелавам ви го и аз, както и приятно посрещане на празника.

- Благодаря ти, знаеш че ще имаме и Управителен съвет, така че няма да празнувам. Аз обичам да каня много хора, поне около 200 човека, но предвид на коронавируса сега не е удобен момент, защото ще навредя на волейбола. Просто ще почерпя колегите от УС, а вече празнуването ще е догодина, когато всичко отмине, тогава ще се реванширам.

ТОВА Е ТОЙ

Име: Любомир Ганев

Роден на: 06.10.1965 г в Русе

Ръст: 210 см

Пост като играч: диагонал

Кариера

1980-1984: Дунав

1984-1990: ЦСКА

1990-1991: Агридженто (Ит)

1991-1992: Маркони (Ит)

1992-1995: Кунео (Ит)

1995-1996: Скио (Ит)