Пандемия, икономическа криза, свиване на бюджети и тепърва произхождащи от това проблеми, най-вероятно и с телевизионни права, спонсори, рекламодатели и какво ли още не. Отделно – неяснота дали вирусът няма да се завърне през есента в пълния си блясък и да замрази отново държавата и света. На фона на всичко това във волейболното ни първенство, вместо да бъдат умерени и сдържани, решиха да направят директна реформа, увеличавайки клубовете в Суперлигата от 12 на 16.
Без никаква реална обосновка, без стратегия, без план за брой мачове – просто така, да вдигнем отборите, пък да става каквото ще.
Количеството ражда качеството, но само когато има равни условия. Сегашното увеличение, със запазване на слабите от Суперлигата и включване на още слаби от Висшата лига, част от които дори не знаят с какъв бюджет ще разполагат, но просто искат да са в елита, няма да доведе до подобрения във волейбола ни. Ще доведе до серия от безсмислени мачове, в които нивото на водещия ни ешелон само ще падне. И ще убие цялата Висша лига, за която също нищо не се знае. Хубаво е да искаш да промениш нещо с цел продуктът ти да стане по-добър. Но не се прави по този начин. Не се прави и от днес за утре. Не се прави и в период на криза и твърде много неизвестни.
Проба – грешка не може да е модел за управление на най-успешния колективен спорт в България. Това може да е модел за по-ниското ниво, за да се тества и да се разбере дали работи. И тогава да се приложи в елита. Създаването на втора осмица е предпоставка изключително и основно за нерегламентирани и странни неща, които да се случват по време на мачовете там. Кой и как ще следи за феърплей, когато се провеждат безсмислени двубои? И кому беше нужно всичко това изобщо? Разводняването не помага за вдигане на нивото на продукта. Напротив – само би го направило по-трудно продаваем. И както казва Ники Иванов, от БФВ все още могат да коригират това. Въпрос на воля и трезва мисъл.