ТАНДЕМЪТ
ПОУКАТА. Суперкупата си е Суперкупа, каквото и ще да казва онзи фамозен португалски треньор, но е интересно как ще повлияе на тези футболисти победата с толкова малко заслуги и толкова много недостатъци. Срещу един Атлетико, който в дадени моменти бе страховит, снощната Барса изглеждаше копие на защитната формация на най-слабия отбор на последните години. Дори легендарните халфове не бяха на висотата на реномето си и между капките мина, за кой ли път, само вратарят Виктор Валдес. Той заслужава всяка единица от високите си оценки.
ГРЕШКИТЕ. Свирената от съдията дузпа в последните минути бе кулминационният момент на поведението на гостите, противостоящо на красотата на някои от техните отигравания. Пред себе си те имаха съучастник – съдията. Съжалявам, че го казвам. Никога не говоря за съдиите в своите хроники, ала ми се струва, че господинът от снощи заслужава някой и друг ред.
Той се представи най-най-зле от всички на терена. Един момент, който ми се стори смразяващ: ритникът без топка и никаква причина от страна на Диего Годин срещу Даниел Алвеш. Подобно очебийно действие само прикрива пренавитост или злонамереност. А после реферът изтърпя същият футболист да му скочи пред лицето по подобие на сбиване в краен квартал. Много грозно! Атлетико не заслужава това, а футболът не заслужава съдията от снощи.
Хуан Крус, “АС”