Само на 23 години Елица Василева е една от опитните състезателки в женския национален отбор. Последния сезон тя прекара в Бразилия, а сега се говори, че ще продължи кариерата си в Република Корея. В момента тя е част от отбора на България, който днес и утре ще играе на финалите на Европейската лига във Варна. Пред „7 дни спорт“ Василева говори за пътя си във волейбола и живота и за приятеля си – баскетболистът на Лукойл Академик Божидар Аврамов.
- Какви са очакванията ти за финалите в Европейската лига?
- Мачът с Германия определено ще е много труден. Това е най-трудният ни съперник досега през годината. Вече една седмица изготвяме стратегията и ще излезем добре подготвени.
- По-силни ли сме в сравнение с миналата година, в отбора сега влизат и някои млади волейболистки?
- Да, нашият отбор определено е израснал, въпреки че направихме няколко колебливи резултата. Всичко идва с времето си. Хубаво е че има млади момичета, защото това означава, че и в бъдеще ще имаме добър волейбол, малките трябва да заместят по-опитните.
- Особено с Гран при тази година ще обиколите света. Как ви се отразяват многото пътувания?
- Това се случва с всички отбори, които участват в Гран при. Едва ли някой ще има по-лека програма. Ние обаче сме професионалисти и трябва да се справим и с това.
- С годините свиква ли се с това да си далеч от семейството и приятелите?
- Мога да кажа, че вече съм свикнала. Аз обаче съм прекалено емоционална, за да не ми оказва влияние и да го забравя напълно. Колкото и дълго да играя в чужбина, за мен ще е тежко да не съм вкъщи.
- Как разпускаш между мачове и тренировки?
- Когато съм в България, излизам с приятели, ходим на кино или да вечеряме. Преди свободен ден може да излезем някъде на бар. Това са обичайни неща за нашата възраст.
- Разкажи повече за живота в Бразилия?
- На мен ми хареса там. Всичко за мен беше свързано във волейбола. Когато играеш в чужбина, винаги е така. През тези шест месеца се занимавах само с това. Беше по-лесно заради това, че хората там са много добри и помагат на чужденците. Градът също беше много спокоен. Сезонът свърши рано, прибирах се за Коледа, така че се чувствах добре.
- Как приемат чужденците, при положение че там имат достатъчно класни местни играчи?
- За чуждите състезателки е трудно да се наложат. На мен ми беше трудно да спечеля доверието на треньора. Причината е точно това – първенството е много силно, защото има много силни бразилки, а чужденките не са ключовият фактор.
- Защо са на светлинни години пред нас във волейбола?
- Може би влагат страшно много пари да задържат състезателите си. Инвестират в това и нито една бразилка или бразилец не си помисля, че може да излезе да играе навън защото в Бразилия им дават достатъчно. Друго е да си играеш вкъщи за много добри пари.
- Сега накъде, имаш оферта от Република Корея?
- Все още нищо не е сигурно, ще потвърдя до няколко дни.
- Харесва ли ти това, че с волейбола можеш да се сблъскваш с различни култури по света?
- Да, аз не обичам толкова промените, колкото предизвикателствата и това, че ще играя няколко месеца в Бразилия или в някоя друга държава, не ме плаши, а ме заинтригува. По този начин се доказвам пред себе си.
- Липсва ли ти нещо от живота на другите момичета на твоята възраст?
- Да, няма как. Освен това аз съм лишена от тези неща още на 17 години, когато заминах в чужбина. Липсва ми това, че не прекарвам изцяло времето си с роднините и приятеля ми. Това в един момент тежи, но нали затова сме професионалисти и трябва да свикваме.
- Станали специалист в баскетбола?
- Ами да, тъй като аз съм тренирала, сестра ми е баскетболистка, приятелят ми също. Не много де, но схващам играта.
- Как прекарвате времето с приятеля си?
- Когато почивните ни дни съвпадат, задължително отиваме на почивка за 2-3 дни само двамата. Но обикновено или той почива, а аз тренирам, или обратното, аз отивам до Правец за 1-2 дни. Стараем се да използваме максимално времето заедно.
- Кой спорт доминира, когато сте двамата?
- Определено гледаме само баскетбол, защото през годината там има по-комерсиални турнири. Той със сигурност обича да гледа повече баскетбол, на мен също ми харесва спортът.
Тодор Христов, "7 дни спорт"