Виктор Йосифов в момента е най-опитният център в националния отбор по волейбол. Въпреки, че влиза по-късно в професионалния волейбол, той се утвърди като един от най-важните играчи за тима ни. Волейболистът от Омуртаг има тежката задача да спира атаките на противниците и до момента се справя перфектно.
- Започвате професионалната си кариера на 19 години в Шумен. Как започнахте да се занимавате с волейбол?
- Преди това съм играл на училищно ниво в Омуртаг, където завърших средното си образование. Тренирал съм в различни школи. Нищо сериозно. После ми се отвори възможност да съчетая образованието със спорта. В Шумен имаше отбор и се записах.
- Кога разбрахте, че волейболът няма да е просто хоби за вас, а професия?
- Винаги съм мечтаел да играя волейбол на професионално ниво. Още когато завърших училище, имах нагласата, че ще бъда волейболист. Стараех се да направя нещо и да може някой да ме забележи, за да вървя напред, и имах късмета, че се случи така.
- Какви бяха мечтите ви като малък?
- Имах някакви амбиции да стана моряк. Дори исках да уча в морско училище. Не бих казал, че морето е голямата ми страст, просто като малък се увличах по такива книги. Приключенски, за мореплаватели, пирати, кораби, острови.
- Волейболът попречи ли да сбъднете мечтите си?
- В никакъв случай. Волейболът беше най-голямата ми мечта и тя се сбъдна. Когато пораснах и можех да погледна по-сериозно на нещата, винаги спортът е бил на първо място за мен.
- Как прекарвате свободното си време?
- Когато имам свободно време, както всеки, гледам да го прекарвам със семейството и приятелката си. Много обичам да чета книги.
- Купувам си всякакви книги. Каквото ми хареса в книжарницата. Обичам исторически романи. Харесвам Дан Браун, взел съм си новата му книга, но още не съм я почнал, защото в момента чета друга.
- Сега си дочитам "Орден в хаос" на Джак Уайт. Разказва се за тамплиерите.
- Излъчвате огромно спокойствие. Такъв ли сте наистина?
- Ами да, такъв съм. Не обичам да се ядосвам. Трудно може нещо много да ме подразни. По принцип съм много спокоен, а и когато съм на игрището, гледам да не се отдавам на емоции или състояния, които могат да ми попречат.
- А кое е нещото, което може да ви изкара извън нерви?
- Това трудно може да се случи, може би в залата. Когато някой се държи непрофесионално. Нещо, което пречи на тренировъчния процес, и когато някой го прави умишлено и не го интересува.
- Коя човешка черта ви дразни?
- Дразни ме наглостта. Когато някой се мисли за по-велик от другите. Не обичам хора, които гледат отвисоко на другите.
- Ако хванете златната рибка, какво ще си пожелаете?
- Само едно нещо бих си пожелал - здраве за мен и моите близки. Няма да си пожелавам някакви материални неща.
- За съжаление на фенките си имате сериозна приятелка. Какво търсите в една жена?
- Най-вече да е добра, да е сериозна, да има амбиции, да знае с какво иска да се занимава и да знае какво иска от живота. Смятам, че съм намерил такава жена, която ми дава това, което очаквам от нея. За момента няма да правим сериозни крачки. Не се знае, след няколко години може би.
- Спират ли ви хората по улицата?
- Нямам някакви настоятелни фенки. Спират ме, по-скоро, възрастни хора, които се интересуват от волейбол. Радват ми се и ме поздравяват.
- Ако имате всичката власт на света, кое е първото нещо, което бихте променили?
- Сигурно бедността. Не мога да гледам хора, които живеят в мизерия. Същевременно има страшно много богати хора. Тази неравнопоставеност не ми харесва, а го виждам всекидневно и в България.
- В исторически план на кого от световния волейбол се възхищавате?
- Възхищавам се на Иван Милкович, макар да не играе на моя пост. Той ми е един от примерите за волейболист, въпреки че нямам възможността да го познавам лично. Като професионалист той може да бъде пример за всички млади спортисти. Не го познавам като човек, но това, което съм гледал като играч от него, много ми харесва. Това, че излъчва спокойствие, че е лидер на игрището, цялото му поведени ме възхищава.
- Ако бяхте супергерой, каква щеше да е силата ви?
- С приятелката ми през по-голямата част от времето сме разделени, така че щеше да е хубаво, ако можех да се телепортирам
- Как се отразява разстоянието на връзката ви?
- Неприятно е, но сме свикнали. Знаем, че така ще бъде, и сме го приели. Не мога да кажа, че не е проблем, но искаме да бъдем заедно и сме го приели.
- Къде искате да играете?
- Честно казано, нямам някаква мечта да играя в конкретен отбор. Може да играя и в най-добрия отбор и пак да не се чувствам добре. Много е важно да играеш на правилното място, независимо дали си в най-силния отбор, или в някой по-посредствен.
- Носите името Виктор. Победата самоцел ли е и на всяка цена ли я търсите?
- Победата съвсем не е самоцел. Естествено, никога не излизам за загуба, но не съм и от хората, които казват: "Сега този мач трябва да го спечелим на всяка цена". Разбира се, и в живота, и в играта търся победата, но има много по-важни неща. Има неща, които не зависят от мен. Нека не забравяме, че и от другата страна на мрежата има хора, които също искат да побеждават. Животът не свършва с една загубена битка. Важното е да желаеш победата, но не на всяка цена.
Георги Харизанов, "7 дни спорт"
Последвайте каналите ни в:
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)