Новата вълна на Байерн твори своя история с требъла

След требъла – потоп. Около 10 000 поддръжници смело се изправиха срещу подобния на мусон порой и студеното време, за да отпразнуват завоевателния сезон на Байерн в неделя в Мюнхен. Звездата на спектакъла на балкона на Мариенплац бе напускащият треньор Юп Хайнкес, който дойде с трофей под ръка и добре репетирана реплика на уста.

“Преди 23 години по-възрастните измежду вас може и да си спомнят, че направих едно донякъде нахално обещание да донеса Европейската купа – каза 68-годишният наставник, припомняйки празненствата за спечелената Бундеслига на същото място през 1990 г. – Бих искал обещанието ми да се смята за изпълнено: ето я Европейската купа.” Последваха диви възгласи от тълпата и викове “Юп, Юп, Юп”. Хайнкес показа онази физиономия, която бе на лицето му от вече около седмица – полуусмивка, смесваща огромна гордост и срам.

За 34 години като треньор той не бе изпитвал на гърба си толкова много хвалебствия. Предишната вечер в Берлин спортният директор на Байерн Матиас Замер прекъсна бизнес разговора си, за да изстреля една рядко изказвана гласно мисъл. “Според мен е много важно – каза 45-годишният Замер, - сега той да получи, слава на Бога, признанието, което винаги съм усещал, че заслужава.”

Не само безпрецедентните резултати и естетически издържаният футбол спечелиха всеобща възхвала за Хайнкес – ключов фактор бе и неговата “човечност”, както несръчно се изрази президентът на Байерн Карл-Хайнц Румениге на среднощния банкет.

Хайнкес притежава изключително достойнство и улегналост, присъщи за малцина печеливши треньори. Благодарение нему да не харесваш Байерн стана мъничко по-трудно за останалата част от футболна Германия този сезон. А отборът му, построен въз основите на футбола на пас на Луис ван Гаал и изпълнен с извънреден професионализъм и индивидуалности в пика на силите си (въпреки някои стресови ситуации в съблекалнята, които можеха да потопят целия кораб), докара тежки моменти за лагера ВОБ (Всички освен Байерн).

Отказът на Хайнкес да разкрие бъдещите си планове, свързани с Реал Мадрид или другаде, прави така, че спекулациите да продължат, ала всичко освен пълното оттегляне би било огромна изненада. Той е твърде умен, за да пропилее възможността да сложи идеалния край на своята кариера, и може би дори по-важното – обеща на жена си да приключи с футбола след този сезон.

Хайнкес бе един от малцината хора на балкона, правещи някакви смислени изказвания. Отборът, възхвален като “герои за вечността” от германския селекционер Йоахим Льов, изглеждаше разкапан след втората си нощ на празненства в рамките на осем дни. Имаше много песни, много танци, някои от които да те накарат да поклатиш невярващо глава.

“Изживяваме момент на възход – каза Ариен Робен след победата с 3:2 над Щутгарт. – Не мога да го изразя.” Само една дума като че точно определи постижението, изглеждащо тъй невероятно след хеттрика от провали през 2012 г. “Historique (б.пр. – Историческо)”, го нарече Франк Рибери. “Mia san Geschichte”, бе вариацията по темата на Хави Мартинес: “Ние сме история.”

Но какво означаваше всичко това? “Не можем да оценим случилото се, може би ще съумеем да го сторим след десет години, а може би никога”, заяви Томас Мюлер, след като поздрави репортерите в миксд-зоната със сърцато “Mahlzeit”, баварското “бон апети”.

Сготвено на бавен огън телешко рамо, аспержи, Freibier (безплатна бира) от кран и стена от десерти благодарение на Käfer, отколешния доставчик на баварския двор, бяха консумирани на съботното парти в щаба на спонсора на клуба T-Mobile. На дансинга Вернер Олк – 75-годишният капитан на първия играл някога в Бундеслигата Байерн, показваше впечатляващи движения и напомни, че “червените” невинаги са били пример за ненаситност и принадлежност на трофеи по право. Те не бяха дори най-големият клуб на Мюнхен, камо ли на Германия, когато Олк изведе невероятна група младоци (Сеп Майер, Герд Мюлер, Франц Бекенбауер) до първа шампионска титла през 1969 г.

Последвалата еволюция до доминираща сила в страната (а сега, за един щастлив и вероятно кратък момент, в Европа) нямаше да е възможна без тези пионери. Финансовата им мощ е продукт на спортния успех, а не обратното, което обяснява самодоволството, смятано от външните лица за тъй непоносимо. Байерн е оптималният пример за самоизграден успех и държи да подчертава целия усилен труд, извел го до върха.

Ули Хьонес трябва да се е чувствал по същия начин, ала също както и в Лондон предната седмица президентът на клуба остана на заден план, неспособен да покаже радостта си в пълен вид. Скандал за укриване на данъци лошо навреди на публичния му образ и дори може да го прати в затвора. Румениге каза, че Байерн ще застане зад своя “архитект” като “бастион”, ала в клуба мнозина са изплашени от идеята за бъдеще без патриарха.

Това обаче се въпроси за друг ден. “Изкарайте приятна ваканция, дружки!”, завърши Рибери от балкона с изчезващия си глас. Може би Байерн и неговите фенове, за които победите винаги са само прелюдия към нови победи и следователно те никога не са достатъчни, все пак ще си позволят момент на самодоволство това лято – ведрото осъзнаване на предположението, че по-добро от това няма как да има. За да сме честни обаче, това не е много вероятно.

Рафаел Хьонигщайн, “Гардиън”

Следвай ни: